светът на кривите огледала

[ilusia]

Сенките блуждаеха по стената.....
Безплътни сенки на един умиращ живот. Сенки , без път и посока , без минало и бъдеще... просто сенки. И аз намерих отражението си в тях. Нима бях станала сянката на предишиният разкож ? Да живееш в сянака , и не чия да е сянка а твоята си... нелепо.
Целият живот от време на време е нелепица... Смешен , ироничнен... перверзен...
Нима е толкова трудно да си жив ?
Да не бъдеш посредствено-ограничен ? Рамкиран в нормите на един свят , толкова изкирвен от свободата , че роб на тази свобода ?
НИма в един свят на фалш и лицемерие , най-великият грях е да си себе си ?
А сенките си блуждаят...
И бъдеш ли себе си... си обрчен. А ако не си ? Нима е по-добре да си смешно-инфантилен клоун , носещ маска. Но не оная маска , която ти помага да оцелееш и не оная маска , чиито парцаливи остатаци кътъш някъде като най-благ спомен...Не !
Тази маска , която затрива всичко стоиностно у тебе. Тази маска , която макар да е в разрез с желанията с мечтите , принципите и копнежите ти , ти носиш... И защо я носиш ?
От страх да приемеш , че това което си може пък и да е нещо хубаво ..
Може пък един луд да бъде нормален в света на кривите огледала..
А сенките си блуждаят...
И аз ги гледам... а не е ли тяхното хаотично блуждаене , вихрен танц ?
Без норми , без правила , догми и отхвърлени принципи ? Потъпкани страсти ?
Е , нека си танцуват....
Ала згася ли свеща ? Ще си танцуват ли сенките в мрака.. ще ги има ли...
А загася ли пламкът в очите.. ще ме има ли мене ?
Мене - безпринципно-принципната ? Илюзорно-истинската... мене....Онази никоята с име - ТЯ ?
Понякога се питам " какво подяволите ме прихваща"
И дяволи ли са ? И има ли дяволи в света на кривите огледала....
Където гярх е да се радваш на всяко стръкче трева... където нормалните са най-лудите от всички ....
ЕХ дяволи... що не вземете да потанцувате с мене...
Може пък да стана едно ангелче .. а ?
И всеки ти казва... търси се в себе си и намери се в другите...
Ами ако в търсенето се изгубя... и взема та се намеря у някого другиго... И после... та аз толкова се обичам... как да пусна този другият да ме отнесе на далече от мене....
Вече веднъж ме отнесе.... но ще ме върне ли? Онова безметежно чувство на ликуващо щастие... дори само заради него си заслужаваше да се изгубя...
Ала после... погубена ... изпепелена от времето на някогашните мечти.... май пак се намерих... а този... другият пак иска да ме отнесе...
Ех... тези сенки.... как танцуват...
И всеки път.... и всеки път аз се връщам отскубнала се от силните му прегръдки... връщам се назад към себе си...
И тези сенки... стявам и аз като тях...
Жалко...
А бях толкова прекрасна... а бях пламък... и се радвах.
На всяко стръкче трева , на всеки лъч от слънцето и сърцето ми пееше с птиците , и летеше надалече... надалече...
И един ден не се завърна - не и цялото...
Беше леко смачкано и леко опърпано.... но винаги е било такова. Живота никого не жали.. ала тоя път нещо съвсем му се беше повредило...
Май се бе зблъскало с реалността ? Някога отдавна ми казаха "добре дошла в истинският живот" Ама не бях още отишла там...ВЪпреки всичко и всички... и днеска не съм...
Колко по-студена ще ставам.... колко по-реално-безпринципна , потъпкваща и смееща се с хладина...
И защо... кому е нужно ? На мене....едва ли , аз съм само една сянка...
Но в този свят на кривите огледала , в този свят където да си роб на свойа доброта е грехота... в тоя свят...
И какво ми е виновен света ?
Че аз не мога да се приспособя към него... НИщо...
Обаче... ако той не ... тогава кой ?
Аз ли...вероятно...
Е някой ден и аз ще съм сред гордите редици на този крив свят...
Но до тогава....до тогава , пак ще бъда дивата сянка не признаваща общият хаотичен ред... И никой няма правото да ме вкарва в хаоса на подредеността...
Защо.... защото бягството от познатите граници е лошо...
Бягството от посредственото мислене е лошо...
Нека бъда най-лошата тогава в света на кривите огледала...
Нека....и нека бъда крива...и нека бъда сянка.... ала не на свещ... а на слънце...

[ekaya]

Бързаш да се обречеш - не бива...
Пиши проза
пиши и стиховете си пъво в проза, а после ги римувай... прозата ти е по-зряла, по-словестно богата и определено по-чувствена... опитай и този вариянт... ако искаш

[ilusia]

Благодаря
Ся ако смъкнеш и малко гарда на превъзходството и към мене и към нордика цена няма да имаш ;)
БТВ - точно това мислех да направя ;)