Призрак

[ekaya]

Прегръщам бавно твоя призрак,
заспивам – болката да приглуша,
До утре –
не искам нищо да забравям;
в замръзнал танц ще дойде пак деня.

Очи не искам да отварям,
не ща да сещам светлина –
аз искам с твоя призрак да остана
сама - до утре, до нощта.

Умирам бавно с детска свян
прикрила колене и лакти;
със дреха приказна от лунен стан
загърната с едно последно,
закъсняло щастие.

Безбрежие поглъща ме отново;
ръце разпервам да се закрепя
поне за мъничко, едничко твое слово,
що търси,
иска топлина.

Отиваш си и чужда ме оставяш –
в нощта ще бъда само с теб
до де обвземе ме забрава,
до де душа ми стане лед.

Не ща нощта да си отива –
аз нямам нужда от деня;
а искам да те видя как загиваш
докоснал тази самота.

Денят ще дойде позлатен
в безумно-ярката си броня
и ще остане пак смутен
потънал в моята агония.

Не ща да идва песента –
аз нямам нужда от мелодия
със звуци нежни… празнота;
аз нямам нужда от хармония.

Аз искам с твоя призрак да остана
сама - до утре, до нощта,
да не затварям тази рана
и да умирам бавно - в самота.

За сбогом няма да помахам
и няма да говоря – ще мълча,
ще дишам тихо – ще почакам
и ще си тръгна призрачно-сама.

За сбогом няма да целуна.
За сбогом пак ще помълча
и с твоя призрак ще остана –
до утре, до нощта.

на Е
2001

[SOULSICK]

красота, просто красота и как само личи личното преживяване!

взех да попреглеждам, какво съм пропуснал, но е наистина много, а това първото, което ми се наби на очи.

поздравления!!

[ekaya]

Благодаря,
когато болката ми е най-силна - стиховете ми са най-чисти
така я приемем и продължавам

[Slayer fest'06]

това е едно от най-хубавите неща които съм 4ел!

[Mell]

Наистина е стрехотно