Забравата предаде се...Припомням си.
Умът забравил е...сърцето е изстинало.
Не помнех битките,и облаците,нощите...
Но идват си изгонените спомени
и връщат в себе си и връзките от миналото.
Душата плю в човешкото невежество,
откъсна се от паметта сурова
и с пръстите си жилави разтръгва
пред зениците старите гробове...
Надига там от тях пръстта горчива,
и сочи ми,гробовете са празни,
душата е една ,и тя е жива.
А другото ...е приказки разказани.
Душата е една...разпръсната.
в тела далечни за почивка спряла...
И аз парченцетата търся,
с които пак да я направим цяла...