Черно – В търсене на Смъртта
Черно безкрайно поле от звезди е пред мен
Скитам из него без секунда, без час и без ден
Отхвърлен от ангели, демони, хора-от вред
Пътешествам в галактики тъмни безчет
Овладявам изкуства, езици, познания в мен
Имам единствена цел в мрака студен.
Искам Смъртта да позная тук и сега
Да отправя астрален дуел към Нея в нощта.
В битка жестока Палача на вси съдби ще сломя
Злокобната прастара коса ще е в моята ръка
Нека ангели, демони, хора се кланят пред мен
Нека времето просъска безсилно в моя плен.
Стотици планети, звезди и пространства прозрях
Стотици езици, загадки и тайни събрах
Почувствах мощ, от която земята под мене трепти
От мен вече бягат боговете на много души.
Застанах всред беззвездната пустош студен
Приготвил зова за желания решителен ден
Химнът на Мъртвия прозвучава в този спиращ се час
През ангели, демони, хора страшно ехти моя глас
Времето своя безспирен ход забрави и спря
Всяка частица притихна като в тежка мъгла
Само вихър от пълен мрак в миг се изви
По-тъмен от черното в своите спирални вълни.
Очи просветнаха в тази буря студени от страст
Ръка с коса извая - протегна се рязко и с власт
Глас гръмовен прониза ме с думи кънтящи и зли
Ти предизвика ме – и идвам за тебе – УМРИИ....
...Черно безкрайно поле от звезди е пред мен
Изправен седя без секунда, без час и без ден
Коленичели ангели, демони, хора-навред
Чакат съдбата си в новия узурпаторски ред...