[align=center]От сълзите събрани на диви сърни ,
от вятърт помилвал мойте страни ,
от живите рани на пъклените ми дни...
От всичко аз взимам по малко любов-
къшей немилостив за един обречен живот!
Тъй дива бях ,
толкова непокорно живях.
Тъй страстно любех ,
Тъй жестоко копнях !
И от толкова огън и плам ,
аз изгорях .
Как и кога - сама не разбрах.
Събирам в мрака зрънце по зрънце
разпиляна гордост - уви ,
тя тъй жестоко ме рани.
От сълзите събрани на диви сърни ,
от вятърт помилвал мойте страни ,
от живите рани на пъклените ми дни...
От всичко аз взимам по малко любов-
къшей не милостив за един обречен живот![/align]