Звездоброецът

[SOULSICK]

[glow=red] Звездоброецът [/glow]


В мрака тихо някой се прокрадва,
стене силно нечия душа,
прегърнал болката и с поглед вперен
в звездните безкрайни небеса,
крачи той, брои звездите
и още вярва сляпо в чудеса.

Желания и страст напират в него -
диктувани са от раненaтa душа,
покой за нея вече няма,
а само търсене в безкрайна самота
на своята изгубена половина,
на своята несбъдната мечта.

Говори дълго със звездите,
разпитва ги за своята съдба,
за момичето, което толкоз търси,
намери го, но някак не успя
своята любов в очите й да види.
А толкова му беше нужна тя!!

Молеше за шанс едничък
чувствата безсмъртни да дари
и като в приказка да е обичан,
и до болка стисваше зъби,
когато бавно преминаваха в небето
красиви падащи звезди…

В мрака продължава той да скита
насаме със своята душа,
край него Падаща звезда прелита,
а той поглежда я с тъга
и спомня си за чувствата си вечни,
когато още крачеше по майката земя.