НА безпътица обречена ,
в път безкраен да вървя ,
в снежно-бяла рокля облечена ,
пътища хорски да строя.
Съдби човешки да градя ,
с плодове и вино тях да наградя.
В бледосиньо було сърцето покрито,
като трuпа на мъртвеца закрито.
Години в мрежи на лъжите оплитано.
Истините дълбоко в сърцето скатани
без време изстрадано-разбрани.
В погледа бисерче блести
отражение на епохалните звезди.
В корема кристалче трепти ,
на Пътя от Луната дарено
то е сила , мъдрост в душата вградена.
И усетило сърцето
зова на рога...
да помни и търси
копнежа по песента.
И нощем лягах аз с едничка цел,
да знам защо родената от светлина,
във вечен мрак - стана на нощта дъщеря..
И разбра сърцето днес- ангелска съдба..
На Луцифера дъщеря ...
Дявол го наричат , демони в сърцето
му изсичат...
А той- гранит , скала и доброта
надежда свята и една мечта...
на Дявола да бъда дъщеря...
Баща да бъде днес...
Стихиите - закрила
вятърът-ласката заличаваща
болката парлива...
И никой никога в света
не бе ми казвал това ,
тежко е да си жена,
на дявола щерка една..
на Луцифера сестра
На светлината.... кръстница