В ера на омраза ,
във век на суета ,
една искра още гасне в мрака,
прилъскава изтерзаната душа.
В ера на омраза
във век на лъжа...
през време на измама ,
часовете на смъртта.
Едни очи още чакат твоя зов.
Още нежно в мрака , очакват
нечии благолов.
Във време на живот.
През ерата на човешкият смок.
Когато живота тежък и нелеп
срива всеки , някой , мене и теб.
Живи сме нали ?
Живи ?
А дали....
Душата кулата гради ,
някак си не я интерсуват
тези времена на лъжи...
По тази кула тя до горе ще се изкачи
ще пипне Луната дори ,
Нежно звездите ще си сложи за очи
Да не виждат нейните , времената на лъжи...
През ера на омраза ,
век на пустота ,
в часовете на смъртта,
красотата на гинеща мечта...
Тя пак бавно се изпарвя в мрака
И не я интересува това,
дали някой някога в света,
ще каже , найвна лъжкиня...