Откъс оет "вампирската библия"

[Lord Njarlathotep]

Това е откъс от Вампирската библия или нещо от този сорт и реших да го метна защото е едно много приятно четиво. Ако го счетете с по голяма окултна стойност го метнете другаде. Ето го.


И излизаха денем те от своите домове с колове и кръстове и искаха да хванат Позналия Кръвта. И се лутаха в неведение защото не знаеха, че сред тях са те, които служеха на Позналия и робите му се криеха сред суетните еснафи, объркваха ги и ги отклоняваха от пътя и когато настъпеше нощта те не успяваха да се скрият по домовете си и слушаха насред гората смеха на Позналия и идваше Той и робите му се покланяха, и се смееше Той и хората губеха разума си, а на последния съхранил разума си заповядал да му доведе най-красивата девойка от селото, защото велика била вината им пред него, защото искаха да открият неговото древно убежище. Иначе, заплашил Той ще дойде в селото и стъпките му ще бъдат стъпки на самия Ужас, докосването му ще бъде докосване на Вечността, а очите му ще бъдат очите на Древните, които спят там, където по-рано им принасяха жертви.
Евангелие на Ламия /гл.6 ст7:3/

И те избраха най-прекрасната девойка от селото и я оставиха там, където Той им казал и когато нощта се спусна над света и вълците запяха Песента на лова, дошъл Позналият Кръвта, разкъсал дрехите й, обладал девственото й тяло и пил от кръвта й, късал с острите си като бръснач нокти белоснежната й кожа, с остри зъби ръфал все още биещото й сърце и виковете й се разнасяли над тези места, където някога се покланяли на Древния Ужас и чул спящия дълбоко под земята Звяр викове и почувствал просмукалата се през пръстта кръв на девойка, лишена от девственост чрез страшни и древни ритуали, и се пробудил Звярът и се въздигнал под светлината на Нощното Слънце. И се откъсна Позналият Кръвта от окървавеното парче месо, което някога бе най-прекрасната девойка по тези места и тръгна насреща на Древния Звяр и се усмихваше и от тази усмивка увяхваха листа и цветя, и се надигна вятър, преминал после в смерч, който изтръгваше дърветата из корен и в центъра на този вихър се би Позналият Кръвта с Древния Звяр и повали Той Звяра и започна да пие кръвта му, насищайки се с неведома мощ. Преминала бурята, настъпил денят и си отишъл Позналият Кръвта, станал още по-могъщ, а изтерзания труп на девойката получил нов живот, защото в нея било семето на Позналия Кръвта и се превърнала тя в кошмарна твар, която дълго още пиела кръвта на хората в околностите.
Евангелие на Ламия /гл.7 ст7:4/

И обърнал веднъж своя взор Позналият Кръвта към хората, които воювали. И отишъл Той в една от армиите, която търпяла поражение и влязъл в шатрата на военачалника и никой не посмял да го спре. Дълго гледал Позналият Кръвта на отпуснатото лице на този, който някога властвал над света, и мислел Той кое е особеното на тази глава, подчинила на себе си толкова много глави. А на сутринта извърнал своя взор от главата на пълководеца, която лежала на масата, излязъл при войниците и им казал: „Аз ще бъда вашия господар, аз ще ви поведа към победа.” И повел Той своята малочислена армия към несметния противник и вървял най-отпред Позналия Кръвта и демоните от Бездната се смеели заедно с него. И преминал Той през вражеската войска като нож през масло, разкъсвал войните с голи ръце, с остри зъби и пиел кръвта им, която като река се леела този ден. И неговите войни се въодушевили, тръгнали след него, разпилели вражеската войска и много от тях по неговия пример пили кръв и яли човешка плът и с удивление разбрали, че това им придава сила и възславили те Позналия, а Той се смеел със смеха на безумец, който прозрял същността на Разума. И ги повел Той по нататък и превземали с щурм градовете и реки от кръв се стичали по улиците, където войните на Позналия Кръвта утолявали своя глад. И създал Той Велика Империя и страхът от неговите армии покорявал предварителна чуждите страни.
И ето веднъж пирувал Позналият Кръвта в своята тронна зала, когато при него дошъл

[Lord Njarlathotep]

някакъв старик. Посивелият старец, с безумен поглед дълго гледал как Позналият прегризвал гърлото на млада красавица, как жадно пиел кръвта й и как насищайки се, я подхвърлил на своите роби.
- Защо твоите слуги се съвокуплявят с мъртвата девойка? – попитал потръпвайки старецът.
- По такъв начин – отвърнал Позналия – те се съвокупляват с Вечността.
- Аз видях много такива обреди по улиците на града и този не е най-ужасния, защо ти стори това, о, Проклети? Защо създаде Империя на Злото, където хората са се превърнали в демони? Аз видях как родителите пият кръвта на своите деца, как децата ядат своите братя и сестри. Нима ти мислиш, че така те ще познаят Кръвта?
- Не – отвърнал Позналият– аз просто им показвам как могат да живеят по друг начин. Вашият свят е не по-малко жесток, но вие криете своята жестокост дълбоко в себе си. У всички тези хора има Звяр, просто сега той излезе навън. Кой си ти старче, който не се боиш да ми задаваш такива въпроси?
- Аз съм порок, пратеник на Боговете, които ти ужаси със своите деяния.
- Не – разсмял се Позналият Кръвта – ти не си пророк, ти си един от тези богове, на когото просто му е станало любопитно.
И дълго гледал Позналият Кръвта в очите на Древния Бог докато не се разсмели и двамата и от този смях потръпнали небесата. И хванал Древният Бог, комуто някога се покланяли като на покровител на добродетелите, първата попаднала му робиня, изтръгнал черния й дроб и го изял, строшил черепа й и изпил мозъка й, и не преставайки да се смее, я обладал по всички възможни начини и сторил това с още десетки робини, а Позналият Кръвта седял на среща му и се смеел над своята най-удачна шега, над Древния Бог, който се уловил на същата въдица като кланящите му се хора. И продължавайки да се усмихва Позналият Кръвта станал и излязъл от тронната зала, напуснал Империята, за да не се върне никога, оставяйки безумния бог в безумната земя защото не им бе дадено да познаят Кръвта.
Евангелие на Ламия /гл.7 ст1:5 /

Вървял веднъж Позналият Кръвта из древни, забравени подземия, където не смеел да пристъпи човешки крак и чул стон някъде далече напред и лутайки се още малко под мрачните сводове на тунели, прокопани не от хората, се натъкнал на човек, прикован върху горяща жарава, оковите с вътрешни шипове се впивали в ръцете му, а тялото му било една ужасна рана, не било ясно как изобщо бил жив.
- Кой си ти? – попитал Позналият Кръвта.
- Аз познавам болката – изхриптял в отговор човекът – вече хиляди години се гърча тук, а моите слуги изобретяват все по-изтънчени мъчения, но и най-кошмарните ги понасям и пак не достигам до просветлението. Аз не мога да тръгна по Пътя на Познанието, защото няма мъчение, което да пробуди Познанието в мен.
- Значи на теб ти е необходимо най-страшното мъчение за да познаеш Пътя? – усмихнал се Позналият Кръвта – няма нищо по-лесно, ето какво ще ти кажа: вековете изтезания и мъчения са били напразни, сега ще те убия и ти никога няма познаеш Познанието.
- Не – закрещял човекът и каменното ехо още дълго бродило под сводовете на пещерите, но Позналият Кръвта се приближил за да го убие и в този кратък миг, само за част от секундата, докато ръката на Позналия Кръвта не откъснала главата му, човекът най-накрая достигнал това, към което се стремял през всичките тези години на мъчения, той Познал Болката и умрял с блажена усмивка на уста, а Позналият Кръвта продължил своя път.
Евангелие на Ламия /гл.3 ст.3:9 /

Веднъж, вървейки нощем по планинска пътека, Позналият Кръвта срещнал воин, облечен в доспехи с кръст на гърдите и виждайки Позналия воинът извадил меча и се приготвил да се бие.
- Кой си ти? – попитал Позналият Кръвта и студът в неговия глас накарал човека да потрепери.
- Аз съм от тези, които убиват твоите деца, о проклето създание! – възкликнал воинът и замахнал с меча. Но стоманата само се плъзнала покрай Позналия.
- С какво не ти угодиха моите създания – попитал Позналия – те никому не са сторили зло.
- Не са сторили зло! – извикал воинът – нека да слезем в селото, в подножието на тази планина и ти ще видиш какво творят те, на които ти даде власт над Кръвта.
И те се спуснали в селото и минали по улиците му. Кръвта покривала земята и стените на къщите. Под краката им се търкаляли оглозгани кости, подпухнали, осакатени трупове с изтръгнати черва, с лица застинали в ням ужас, младенци с изсмукана до последната капка кръв.
- Ето какво творят твоите деца! – изкрещял рицарят – и само такива като мен можем да спрем този кошмар.
- Но аз не виждам нищо осъдително – свил рамене Позналият Кръвта – те просто вървят по Пътя на Познанието.
- Но това е ужасно, това което са сътворили – възкликнал воинът – те са изчадия на Ада!
- Адът и Раят са в твоята душа. – поклатил глава Позналият Кръвта – Ти можеш да гледаш на света през призмата на Рая или през призмата на Ада. Гледай през призмата на Рая!
И Позналият Кръвта приковал воина на стената, разпорил корема му, изтръгнал му червата и ги хвърлил на земята, счупил му гръбнака, ръцете и краката, а рицарят гледал на всичко това през призмата на Рая, с блаженство, каквото изпитвал за пръв път в живота си.
- Виждаш ли – казал Позналият – ти гледаш от Рая, а сега гледай от Ада!
И сътворил Позналият магия и заздравели раните на рицаря, зараснал гръбнакът му, затворила се раната в корема и заздравели прочие всичките му рани и си тръгна Позналият. Но нямали край мъките на рицаря защото гледал той през Ада и макар да бил здрав, се носел в страшни мъки по земята, не намирайки покой от болката, за която няма название. И дълго търсел той Позналия Кръвта, намерил го и го помолил да го направи последния от робите му, само да не изпитва повече тези мъки.
- Ти говориш за Ада – промълвил Позналият – аз не го познавам. Адът и Раят са в твоята душа.
И отново Позналият заставил рицаря да гледа през Рая, и се зарадвал той, спуснал се от планината в близкото селце, и проповядвал на хората придобитото знание и се леела кръвта, разпаряли се кореми, чупели се кости, защото такава била проповедта на рицаря, дал клетва някога да се бори с изчадията на Ада.
Евангелие на Ламия /гл.5 ст. 5:5 /

[wicca_witch]

интересно е за четене ,но е доста гадно като се замислиш...

[Lord Njarlathotep]

Защо да е гадно? Просто ллитературно четиво. Ако някой я има цялата на български не бих отказал да ми я прати. Лично според мен под Позналия Кръвта се разбира Нергал