Как да затворя очи в тази нощ,
сърцето ми е като отворени врати.
Чака твоето спаение,
още плаче в самота,
като рана, раздира, боли.
Но тъмнината не спира да ме гони.
Бягайки от кошматите на Ейнджел стрийт,
аз още страдам по теб,
а всички затварят очите ми с лъжи.
Прогони болката,
събоди ме преди спомена,
преди отново да се моля
за последният си сън.
Аз не спя нощем,
прегърната в студ,
търся те, бродя навън.