Съдба
Небето светло притъмнява,
и ято гарвани се спускат,
Ангел черен падна на земята,
за да научи хората на чувства.
Усети той с душата си разруха,
усети тежест,болка и тъга жестока,
усети той как всеки отминава,
забързан,запъхтян към бездната в края на живота.
Често срещани презрителни усмивки
и погледи които казват,че боли,
съпътстват всеки що е дръзнал да живее
в света ни на насилие,омраза и войни.
Писна ми от удавени във мъка!
Защо ли никой мен не съжалява?
С какво съм по-различен аз?
Не съм пропадал и ми пука,
глупак ли съм ви питам ВАС?
На никого не искам да съм в тежест!
Защо ли чувствам се виновен зарад тях?
Виновен ли съм аз че съм обречен,
обречен до последния си час?