В юдейските фолклорни предания, свързани с влиянието на кабалистичната традиция, Голем е известен като глинен великан, съживен с магически средства. Името му означава аморфна, безжизнена материя. Представата за митичното същество произтича още от библейския разказ за сътворението на Адам и апокрифните му версии. В Битие 2:7 Яхве създава първия човек от червена глина и му вдъхва “дихание за живот”, а според апокрифните текстове сътвореният Адам бил с исполински ръст, но лишен от слово и душа и в това състояние получил откровение за съдбата на своите потомци. Спиритиуалистът Елеазар де Вормс е запазил древните предписания за създаването на Голем, които заемат двадесет и три колони в неговия том.
Първо от червена глина трябва да се изпече човешка фигурка с ръст на десетгодишно дете. Магическите заклинания се повтарят над всеки орган от неодушевеното тяло. За да се оживи безмълвното създание, върху челото му трябва да бъде изписано божественото слово zmet - (истина), а за да се погуби - да се изтрие буквата z, за да се получи думата met (смърт). Оживеният Голем не може да говори и няма душа, но бързо достига великански ръст и придобива нечовешка сила. Той е сляпо оръдие в ръцете на своя повелител и подобно на знаменития Терминатор на режисьора Джеймс Камерън не спира, докато не унищожи набелязаната цел. Понякога обаче той се изплъзва от властта на своя създател и дори може да го убие.
За първи път европейската литература споменава за Голем в изследването на И.Рейхлин “За изкуството кабалистика”. През ХVІІІ в. е публикувана адаптираната от Я. Емден легенда за глинения Голем, създаден от хелмския равин Елией. Към образа на Голем се обръщали и много романтици като А. фон Арним (“Изабела Египетска”) и Е.Т.А. Хофман (“Тайни”). Темата за бунта на изкуственото създание срещу своя творец се превъплъщава в култовия роман на Мери Шели “Франкенщайн”. В пиесата на Карел Чапек “K.V.K” и операта на Е. д'Албер “Голем” въстаналите против човечеството глинени роботи се преобразяват и стават хуманни, опознавайки любовта.
Но най-популярна е представата за Голем, отразена в едноименния фантастичен роман на австрийския писател Густав Майринк от 1915 г. Централно място в сюжета на книгата заема пражкият равин Иехуда Лев бен Безалел - действителна историческа личност, живяла през ХVІ и началото на ХVІІ век. Възстановявайки изгубени кабалистични формули, той създал изкуствен човек - Голем и го изпратил в синагогата, за да удря камбаната и изпълнява тежка физическа работа. Денем съществото се подчинявало на магическите слова, записани на свитък, поставен в устата му. Но веднъж преди вечерната молитва равинът забравил за издърпа свитъка от зъбите на Голем и той полудял. Побягнал по улиците, убивайки всеки, изпречил се на пътя му. Когато най-сетне равинът го догонил и му отнел оживяващата записка, Голем рухнал и от него останала само малка глинена фигурка, която днес показват в пражката синагога.
Древните и средновековни сценарии за глинения демон-марионетка възпроизвеждат със силата на ясновидство съвременната заплаха от неконтролируемата еволюция на създаваните от човека роботи и киборги. Нашите предци ни предупреждават, че дори лишеният от разум и слово Голем може да се откъсне от властта на своя господар и се превърне в безмилостна машина за масово унищожение. А продължаващата технологична надпревара проиграва шансовете ни да избегнем надвисналата угроза, докато не оставим изкуственият интелект и неговите метални поданици като единствените обитатели и господари на една опустошена и безлюдна планета …
Всъщност вие какво мислите за многобройните глинени китайски статуи-войни?Според мен не са просто украса.