[b]Телепатия
Евгени Закладний
Увод
Мисълта е доста скромна особа. Тя никога не напуска мозъка, без да се загърне в емоции, които й съответстват. Тя е изнежена и затова и е необходим екипаж - материален носител, енергия на поле.
Предаването на усещания се нарича телестезия. Виждане в миналото се нарича ретроскопия, а в бъдещето - проскопия. Телегонията е предаване на наследствени свойства без физиологичния акт на зачатието. Телекинеза е преместването на предмети в гравитационното поле чрез усилие на волята. Левитация е полет във въздуха без помощта на механични приспособления.
Някои от знанията, включени в тази книга, са жизнено необходими на всеки човек — те са залог за психическо и физическо здраве.
ГЛАВА I
ФИЗИЧНИ И ФИЗИОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА ТЕЛЕПАТИЯТА
Животът като обмяна на енергия
Досега разглеждаме живота като обмяна на веществата. Но тези процеси се нуждаят от определено количество енергия. Значително количество енергия е необходимо и за други, не по-маловажни цели.
1. За получаване на информация от околната среда, за нейното транспортиране до ума, за обработването й, за вземане на решения.
2. За получаване на информация относно състоянието на организма, за регулиране на жизнените процеси в съответствие с обстановката във външната среда.
3. За осигуряване процесите на мислене.
4. За осигуряване и регулиране на енергията.
5. За създаване на резерви от вещества и енергия. Налага се нашето разбиране за живота като за обмяна на веществата да бъде заменено с по-широко понятие -обмяна на материя, една от формите за съществуване на която е енергията. Телепатичните видения са възможни именно благодарение на тази форма на материята - енергията на полето. Какво представлява тя? За своята нормална жизнена дейност организмът се нуждае от доста богато меню на енергии - от инфрачервените до ултравиолетовите вълни. Определени видове енергия дават тласък за развитието на един или друг процес, други съпровождат процесите като катализатор, трети осигуряват тяхното протичане, четвърти ги спират в нужния момент и т.н. Видовете енергия, от които ние познаваме само три - елекромагнитно, гравитационно и ядрено поле, са безкрайно много. Нито електромагнитното, нито гравитационното, нито ядреното поле могат да издържат изпита за високото звание - носител на полето "пси". От гледна точка на жизнените интереси, всички видове енергия могат да бъдат разделени на три групи.
Видове, които не могат да бъдат използвани от живите същества и безпрепятствено се пропускат през организма, през веществото, без да взаимодействат с него. Например енергията на неутриното.
Видове, които могат да окажат върху организма гибелно въздействие. Биосферата на Земята е защитена от тях с магнитни капани. Освен това организмът частично изработва в себе си самостоятелни защитни приспособления срещу тях (първични космически лъчи, твърдо ултравиолетово лъчение, повишаване на естествения радиационен фон и др.).
Видове, които са необходими на организма и се използват от него за по-нататъшното му развитие.
Източници на енергия
Организмът е кибернетична система, която се самоорганизира (според условията на външната среда и състоянието на нещата вътре в самия организъм) и се самоусъвършенства (като резултат от натрупаните условни и безусловни рефлекси, инстинкти и знания). Енергията, необходима за тези процеси, трябва да отговаря на следните условия:
1. Възможност за практически мигновено транспортиране с минимални загуби по пътя.
2. Гъвкавост и дискретност - тя трябва да се "разгражда" в съответствие с изискванията на организма, на клетките, тъканите и органите с точност до квант.
3. Бързата смяна на обстановката диктува необходимостта от създаване на максимални енергийни резерви, концентрирани в минимални обеми.
4. Тя трябва да осигурява работата на всяка клетка, тъкан, орган, независимо от техните функции, т.е. да бъде универсална.
5. Тя трябва да се всмуква с максимална скорост в организма от околната среда през всяка точка на повърхността му, а излишъците й трябва да се връщат незабавно в средата (освен ако не могат да бъдат използвани за създаване на резервни). На тези условия отговаря електромагнитното поле. Повърхността на всяка клетка, тъкан, орган независимо от функциите им, винаги е заредена електроотрицателно, а вътрешността — положително. Наличието на тази разлика в потенциалите е доказателство за живот, а липсата й — за смърт. Нарушеното равновесие и недостатъчното напрежение означават разстройване на нормалните функции на органа. Всяко механично увреждане на органа предизвиква моментално увеличаване на потенциала. Очевидно в процеса на еволюцията всички живи организми са си изработили мъдрата способност да оказват максимална помощ на по-слабия, като оставят за себе си понякога само минимума, необходим за.поддържане на собствената им жизнена дейност.
Само фосфорните съединения ли са доставчици на електрическа енергия? Днес е прието да се смята, че източник на потенциал е клетката. Въпросът обаче е защо тези потенциали са толкова големи и особено учудващо е как те възникват и се задържат в среда, която е добър проводник на ток. Очевидно нещата изглеждат другояче - ние нямаме право да разглеждаме клетката като природна динамомашина. По-вероятно е нейните атоми да се запасяват с енергия, като преминават във възбудено състояние.
Физическа интерпретация на праната
Западните учени със снизходителна усмивка съобщавали на индуските мъдреци: "Ами че вашата прана е просто кислород". Обаче те с точно същата усмивка поклащали отрицателно глава: "Не, друго е... Праната се съдържа не само във въздуха, но и във водата, в храната... Тя е нещо несравнимо по-голямо и по-важно. Праната е прана..."
Под термина "прана" имаме пълните основания да разбираме енергията на йонизираните и възбудени атоми, лъчистата енергия на слънцето, йонизиращото излъчване на естествения радиационен фон. По този начин прана са въобще всички видове енергия, които могат да бъдат използвани и върнати обратно в околната среда.
Според йога праната се усвоява от околната среда чрез нервните окончания на кожата, белите дробове и хранопровода. Тъй като актът на дишането се подчинява по-лесно на контрол от страна на съзнанието, йога препоръчва да се започнат тренировките именно с дишане. При това трябва да бъдат спазени две условия:
1. Дишането трябва да бъде ритмично.
2. Съзнанието трябва най-активно да участва в него.
Под ритмичност на дишането йогите разбират равни интервали на вдишване и издишване, като между тях трябва да има интервал, равняващ се на половината от времето за вдишване или издишване. Броенето става по пулса. Задържането на дъха е нужно, за да се усвои и погълне напълно праната, постъпила в организма, а отработената енергия - тежките положителни аерогоии, трябва да успеят да излязат от кръвта и алвеолите и да се изхвърлят от организма при издишането. Участието на съзнанието йогите разбират като любовно отношение към своето тяло, към всяко негово движение, като умение да изпитват удоволствие от изпълняването на упражненията. Това условие е извънредно важно.
Може би, за да се проследи процесът на преобразуване на леките отрицателни йони на лъчистата енергия и на енергията на йонизиращото излъчване в други видове енергия, които са необходими за организма, ще е нужен трудът на много поколения. Но още сега може да бъде наблюдаван крайният резултат от този процес. Тази енергия се пренася от токове с висока честота. В трудовете на С.Д. и С.Х. Кирилиан се прави изводът, че тези токове излизат от една точка на тялото, за да влязат в друга. Те изглеждат като коронарно отделяне на заряди, протуберанси, оцветени в различен цвят. Тези цветове, всеки от които е присъщ на определен участък от тялото, са свързани с определен орган и могат рязко да се променят при неочаквани емоции. От това могат да бъдат направени следните важни изводи:
1. Енергията, използвана от организма, се превръща във високочестотни токове.
2. Всеки орган, тъкан, клетка излъчва енергия в свой, характерен само за него диапазон (в естествени условия).
3. При резки, неочаквани изменения рязко се променя диапазонът на честотите, наблюдава се изместване към синята или червената част на спектъра (в зависимост от това дали се активизира или подтиска дейността на излъчващия орган).
В случай че такива изменения се обуславят само с химически реакции, не би могло и дума да става за практически мигновена реакция спрямо външни дразнители.
През 1962 г. корейските учени откриха системата Канарк, която е коренно различна от нервната и кръвоносно-лимфната система. Тази система се състои от тънки тръбовидни, свързани помежду си структури, снабдени с много тънки стенички. В напречно сечение те са овални или кръгли. В течното съдържание на Канарк няма формени елементи. В кожните и подкожните покрития тръбичките завършват с малки овални структури, които не са плътни и рязко се различават от близките тъкани.
Да съпоставим някои любопитни факти. Овалните структури в краищата на системата Канарк са абсолютно аналогични с точките по страничните линии на рибите, които за тях са орган на чувствата. Чрез точно такива точки електрическите риби поразяват своята жертва с отделяне на електрически заряд. В човешкото тяло това са "лечебните точки" (на брой те са 693).
Токовете с висока честота не могат да бъдат предавани по проводници, тъй като проводниците се превръщат в антени и огромен процент от мощността се губи за излъчване. Затова високочестотната енергия се предава по вълноводи. Всичко ни подсказва, че постъпилата от заобикалящата ни среда в организма енергия отново се излъчва в тази среда като високочестотни токове. И дали организмът не получава енергия от заобикалящата го среда по същите тези вълноводи на Канарк? Вкарването на игла в "лечебната точка" води до нормализация на едни или други процеси. И каква всъщност е ролята на иглата? Тя не е дразнител, тъй като не възникват болезнени усещания. Може би тя представлява антена?
И така, пред нас се очертана следната картина. Организмът е свързан плътно със средата чрез обмяната на високочестотни токове, т.е. от гледна точка на енергийната обмяна организмът представлява част от средата, движението на която е организирано по законите на кибернетиката и има за крайна цел борбата с ентропията. Възникна въпросът как значителни мощности високочестотни токове се предават на големи разстояния без проводници.
През 1962 г. в Калифорнийския университет бе открито магнитното поле на неврона. Токът на действието в нервните влакна (чиято скорост е 120 м/сек) се осигурява чрез всмукване на електрони в това поле. Токът на тези електрони е нискочестотен, а за да бъде предаден по-нататък, трябва да се преобразува във високочестотен. Тази функция се изпълнява от неврона. Подобни трансформации се нуждаят от време и нервната възбуда се разпространява по нервното влакно по-бавно, отколкото електрическият ток, обаче значително по-бързо, отколкото при химичните реакции, ако краят на предишната химична реакция поставя началото на следващата. Ако за организма е необходимо бързо да се отдаде на средата определено количество енергия, или пък да се предаде на друг организъм, тогава невронът я предава във вид на високочестотен ток в системата на Канарк, а нейните вълноводи излъчват тази енергия в средата. При силна емоционална възбуда предаването става спонтанно, а без нея - може да бъде съзнателно.
Голямо е значението на общото магнитно поле на планетата, в което се постига обща ориентация на магнитните полета на невроните, тяхното синхронно пренасяне чрез високи честоти, действащи в системата на Канарк, или синхронното им приемане през високочестотните вълноводи на същата система. Трябва да отбележим, че предаването на огромни високочестотни мощности, което се проектира за в бъдеще, може да предизвика бедствия, пред които бледнеят последиците от една евентуална термоядрена война.
Нуждата на организма от енергия, в зависимост от условията на външната среда, и нуждите на отделните органи, са твърде различни. Това налага необходимостта от създаване на енергийни резерви. Интересът да бъдат продължително и сигурно съхранявани максимални мощности в минимални обеми налага уплътняване на енергията и нейното предаване в най-дълбоките сфери - от равнището на органи и тъкани до молекулярно и атомно равнище. Съхраняването на енергията във възбудените атоми се осигурява за сметка на непрекъсната обмяна — едни излъчват, а други поглъщат излъчените от събратята им кванти, за да ги излъчат на свой ред. Всички енергийни запаси се трупат за бъдещето. Именно там, в бъдещето, могат да се очакват всякакви резки и непредвидени изменения (на това еволюцията е научила всичко живо). Всеки орган би трябвало да си е изработил способността да се запасява с максимално количество енергия. Но природата е "решила" да постъпи по друг начин. След като необходимата енергия е универсална и преносима, би било нецелесъобразно съхранението й в големи количества от всеки орган. Подобно нещо би затруднило нормалното функциониране на органите. Знаем колко лесно е да пътешестваш без багаж и колко трудно е да тръгнеш на туристически поход с препълнена раница. Но органите не правят пътешествия. Те имат постоянно местожителство и даже адресен билет за неотлъчване. И щом някои от тях са се научили да отделят стомашен сок, други - да обслужват кръвообращението и т.и., съответно е трябвало да се намерят и органи, които се специализират като акумулатори на енергия. Това са органите, в чийто химически състав преобладават фосфорните съединения. Те трябва да са разположени близо до стомаха и белите дробове, защото от тях идва основният приток на прана. Точно между стомаха и белите дробове се намира слънчевият сплит. Оттам мозъкът черпи прана, за да изпраща мисли на разстояния от няколко хиляди километри.
Задържане на прана
Ритмичното дишане с активното участие на съзнанието позволява на йогите да натрупват големи запаси от прана. Но складирането й е не по-малко опасно от складирането на динамит. Нейното внезапно освобождаване може да предизвика бедствие, по-голямо от взривяването на няколко тона динамит. За щастие природата се е погрижила за това човекът, незнаещ правилата за безопасност или недостатъчно зрял в морално отношение, да не може да задържа в своя организъм свръхнормално количество прана. Такъв човек я изразходва на дребно, много бързо, веднъж усетил особения "гъдел" на подобна придобивка. Той не е в състояние да разграничи своите потребности от капризите си, да търпи дори слаба болка, промяна в температурата и т.н.
Задържането на прана е много трудна задача. Подвластно е само на хора с високи морални качества (неразменящи своята енергия срещу бурни емоции), които твърдо знаят какво искат и си дават сметка за последствията от своите желания. Човек, който задвижва своята енергия за лични егоистични цели, в името на печалба, отмъщение или власт няма никога да постигне съществени резултати, колкото и да са съвършени неговите теоретични знания. Причината за това се крие извън сферата на обикновените ни понятия. Тук можем да приведем само следното разсъждение. Егоистът изразходва всичките си сили за дребни нужди, а човекът, който лекува другите, не би похабил напразно даже зрънце от тях. Само така може да се задържи голямо количество прана. Всеки може да натрупа голямо количество енергия, но само морално извисеният би могъл да я задържи. Трябва да станеш достоен за нейното съхраняване. Човекът, обуздал своите страсти, е в състояние да се превърне в проводник на прана от безкрайните й запаси в природата към всеки нуждаещ се.
Централната нервна система (ЦИС), главният и гръбначният мозък отговарят за разпределянето на праната. Към тях от всички точки се стичат постоянно сигнали за болка: "Спешно се нуждая от енергия, загивам!", "Подайте енергия, необходима ми е, за да подобря структурата си !", "Трябва ми енергия, иначе много скоро функциите ми ще бъдат нарушени!" и т.н. Подобни сигнали са представени от различни по своята мощност импулси, позволяващи обективна преценка в каква стенен е необходима енергия на едни или други органи. При човека разпределението според нуждите на организма може и трябва да бъде поставено под контрола на съзнанието. Трябва да управляваме сърдечния ритъм, обмяната на веществата. Трябва да контролираме всичките си мисли и емоции. В противен случай за нас е затворен пътят към висшата биоелектроника, към управлението на машини чрез насочвани от мисълта емоции. Да проследим как съзнанието може да регулира разпределението на прана.
Регулиране на обмяната на веществата и поставянето й под контрола на съзнанието
Хранителните вещества постъпват най-напред там, където са нужни. Централната нервна система разширява кръвоносните съдове, водещи към органите, изпратили сигнал за болка. По принципа на най-малкото съпротивление кръвта се устремява нататък. Когато се получи сигнал за болка в ЦНС възникват доста ясни представи за:
- месторазположението на органа в организма,
- връзката му с най-близките органи и тъкани,
- степента на опасност, заплашваща целия организъм при евентуално излизане от строя на даден орган,
- характера на болковия сигнал,
- причините за нарушението,
- възможните последици от това нарушение и така нататък. Благодарение на абстрактното мислене и съзнанието човекът притежава потенциалната способност с помощта на представи да управлява без изключение всички жизнени процеси, протичащи в неговия организъм. Достатъчно е да си представим лимон, за да започне отделяне на слюнка.
Направете следния опит. Легнете по гръб, затворете очи и сложете ръка върху гърдите си, така че да усещате пулсациите на сърцето. Ако в стаята е студено, отвийте голите си крака и изчакайте докато получите сигнал, че краката ви изстиват. Опитайте се да мислите, че ще трябва да потърпите още съвсем малко и краката ви ще се затоплят. После мислено си представете, че се взирате в безбрежната далечина на спокойно море (или безоблачно небе). За известно време задръжте в съзнанието си тези образи, докато не усетите спокойния, сравнително бавен ритъм на сърдечните удари. Когато успеете да фиксирате със съзнанието си този ритъм, си представете, че някой ви гони с намерение да ви набие. Вие бягате, като цялата сила на вашия организъм е вложена в работата на краката ви. Тичате бързо, още по-бързо!
Оказва се, че при пълно отсъствие на обективни външни дразнители и движения на тялото, силата на въображението е в състояние да регулира скоростта на съкращаване на сърдечните мускули. А управляването на притока на кръвта е именно регулиране на обмяната на веществата или поне на една от нейните страни -асимилацията. Достатъчно е да си представим, че някой мускул работи напрегнато и към него с хранителни вещества се устремява кръвта. Мускулът укрепва без всякакви физически упражнения. Мускулът ще се напряга независимо от нашата воля. Получава се любопитна картина - ръцете, които винаги са се подчинявали на волята ви, изведнъж престават да го правят, а сърцето, което винаги е действало "от само себе си", започва да признава вашата власт и да действа според изкуствено предизвиканите представи.
Управляване на процесите за получаване, разпределяме и изразходване на прана
Токовете с висока честота постъпват в организма през "лечебните точки" и по вълноводите на Канарк се предават в дълбочината на организма. Тъй като нервната възбуда се разпространява от тока на действието, то представите ще ни помогнат да бъдем в състояние да насочим не само хранителни вещества към определен участък на тялото, а също да изпратим към него необходимото количество енергия. Тя може да бъде предавана както по нервните влакна, така и по системата Канарк и по кръвно-лимфната система. Желаещият да натрупа енергия в слънчевия сплит трябва да сложи ръка върху тази част на корема си, да събере краката си и да си представи, че праната "се стича" по ръцете и слънчевия сплит, че тече към него от белите дробове при всяко вдишване, че се всмуква от цялото тяло, от всяка клетка и веднага постъпва в слънчевия сплит, след известно време вие действително ще усетите, че нещо се движи и мести във вашия организъм в зададената от съзнанието ви посока.
Когато човек се убеди, че подсъзнателните сфери на ЦНС (рефлексите и инстинктите) не се справят с доставката на достатъчно количество прана за болния орган, би могъл да засили тяхната дейност чрез контрол на съзнанието. За тази цел трябва да сложите ръката си на болното място и да си представяте, представяте... докато не възникне усещане за обективно изместване на енергия в желаната посока.
Пак с помощта на представите натрупаната енергия може да се предаде на друго лице и по този начин то да се излекува от заболявания.
И накрая, най-сложното и "най-свръхестественото" — влиянието върху дейността на жлезите с вътрешна секреция, промяната на външния ни облик чрез съзнателно влияние... Да речем, че не си харесвате лицето. Разглеждайки се в огледалото, вие си пожелавате носът ви да е малко по-така, а очите ви малко по-иначе... Тогава лицето ви би изглеждало примерно така. Във въображението ви изниква собственото ви лице, вие го "виждате" такова, каквото бихте искали да го видите в огледалото... Нататък се получава следното. Въображаемият образ ясно се запечатва в паметта, вие заспивате с "отпечатъка" на образа в мозъка. Достатъчно е с усилия на волята да предизвикате този образ и мускулите на лицето по силата на идеомоторния рефлекс възприемат израза, който съответства на металния образ (а не на естествения, обикновения израз на лицето ви). Въображаемият образ ще доведе до нагаждаме на мускулите на лицето към нов израз, което на свой ред води до допълнителен приток на хранителни вещества. Нататък е съвсем просто -остатъчната деформация довършва започнатата работа.
Като се запасите чрез ритмично дишане с допълнително количество прана, си представете как тази енергия отново излиза от вашия организъм и обхваща цялото ви тяло. Вие се оказвате вътре във затворено във вас поле, което може да отрази предното влияние на друго поле.
При определено напрежение на магнитното поле нечифтосаните електрони в живата тъкан започнат да поглъщат радиовълни. Колкото повече са свободните радикали в белтъка, толкова повече се отразява размерът на резонансното поглъщане. В магнитното поле свободните електрони строго ориентират своите полета по силовите линии на външното поле. Нечифтосаните електрони притежават по-малка степен на свобода и полетата им се ориентират приблизително. Интензивността на поглъщане на радиовълните се оказва пропорционална на степента на подобна ориентация.
Човекът е в състояние да приема радиовълни, модулирани чрез технически средства. Неговата нервна система може да отразява или да компенсира гибелното действие на йонизиращото излъчване. Очевидно образуването на аура става не само като резултат от усилие на волята и не само около организма като цяло, но така също - спонтанно и местно. В процеса на еволюцията живите същества са се приспособили към йонизиращите излъчвания на естествения радиационен фон. Достатъчно е обаче малко да се "прекали" и организмът вече не е в състояние да "смели" излишното количество енергия, тя започна да го руши. Но ето че може да се използват защитните свойства на аурата или да се развива възможността практически моментално да се създават запаси от прана, локализирани в слънчевия сплит. Известно е, че като резултат от радиационното облъчване на организма се отчитат два-три пъти по-малко йонизирани атоми, отколкото атоми във възбудено състояние. Ултравиолетовото излъчване, което съдържа значително по-малко йонизираща енергия, води до възбуждане на атомите - именно това е възбуждането, което може да бъде приемано в качеството му на прана.
За бактериофагите 50% от смъртоносната доза на облъчване е 560 000 рентгена, за бактериите е 300 000, за водораслите е 10 000, за мекотели - 1300, за яйцата на дрозофилата - 150 рентгена. Би трябвало да очакваме, че кривата ще пада и по-нататък с повишаването на степента на организация на живота. Но картината е по-различна - морските свинчета издържат 200 рентгена, мишките -500, зайците -600 (като това са стойности, при които загиват 50% от индивидите). При човека тези данни се различават за отделните индивиди със 100% и се групират при около 400 рентгена, а при животните максималните колебания достигат 25 процента. Абсолютно смъртоносна за човека е дозата от 600 - 800 рентгена. Нейното влияние винаги зависи от настроението на човека. Ако при облъчване областта на слънчевия сплит се защити с оловен екран, действието на радиацията значително намалява. Това означава, че слънчевият сплит е не само склад на енергии, но също е орган, който координира тяхното потребление.
Животът не е само обмяна на вещества, той е и обмяна на енергия. Силовото поле (за разлика от веществото, съдържащо се в определен предмет, който има ограничени размери) е безкрайна величина. Живото същество излъчва и поглъща енергия. По тази причина всички живи същества са свързани органично помежду си от процесите на енергийната обмяна. Живите същества не само зависят от околната среда, но са и част от нея, част от биосферата на планетата.
ГЛАВА II
ЕЛЕМЕНТАРНИ ЗАКОНОМЕРНОСТИ НА КИБЕРНЕТИКАТА В ТЕЛЕПАТИЯТА
Хипотеза за общото биомагнитно поле
Въпросът за предаването на енергия с изчезващо малки мощности във вид на токове с високи честоти на значителни разстояния е централен. В глава 1 разгледахме принципната възможност да се предава енергията на живото същество на „произволно далечни разстояния (в пределите на планетата) през всякакви прегради. Б.Б. Кажински в книгата си "Биологичната радиовръзка" лансира предположението, че индуцираната от мозъка вълна, отразяваща действителния ход на протичащите в него процеси, "набира" енергия за сметка на цялата нервна система на организма, по която причина е в състояние да преодолее определено разстояние. Още по-рано през 1924 г. Аркадиев математически доказа, че е невъзможно предаването на възникналата в мозъка енергия в околната среда. Това задълго охлади страстите на привържениците-материалисти на телепатията. Фактите обаче продължаваха да се натрупват и доведоха до излизането на книгата на Кажински. Дори в този случай остава съмнението, че само собствената енергия, излъчвана от даден организъм, може да преодолява разстояния от десетки хиляди километри и при това да оказва определено влияние върху организма или мозъка на друго същество. Но фактите показват, че разстоянието практически не играе никаква роля. Колкото и да е странно понякога дори се наблюдава обратното влияние - пропорционално на разстоянието нараства яснотата на възприятието и степента на устойчивост на телепатичната връзка. Нека отбележим, че КВ , и УКВ, тъй като се разпространяват по права линия, биха образували "мъртва вълна". Но в действителността не наблюдаваме подобни явления. Изкривяването на земната повърхност по никакъв начин не се отразява върху разпространяването на "пси" вълната. Ето още едно противоречие - воден пласт с дебелина 10 см е непреодолима преграда за радиовълните, но перципиентът, намиращ се в подводница на 3000 мили от брега, приема изпратената до него телепагема. Опитите на Бехтерев, Леоптович, Кажински и Дуров показват, че се прекратява връзката щом в клетката на Фарадей се затваря отворът, а заземен метален обръч се оказва непреодолима преграда за вълните, излъчвани от индуктора. Но опитите на Л.Василев доказват, че нито клетката на Фарадей, нито заземен метал, нито оловото могат да бъдат препятствие за разпространението на "пси" вълната. Повечето парапсихолози смятат, че психически не може да се предаде абстрактно понятие. Но книгата на Кажински, както и опитите на Месинг по блестящ начин опровергават това мнение.
Показано бе, че вълната "пси" се разпространява и се отразява от огледални предмети така, както и светлината, че дължината на една вълна "пси" е равна на 1,8-2,1 мм. Нека не се чудим защо сред сериозните учени съществуват две противоположни мнения за природата на телепатията.
“ЛЕВИ” “ДЕСНИ”
1. Телепатичните връзки между живите същества са напълно обективно явление, което подлежи на изучаване. 1. Обективността на телепатичните явления е доста съмнителна.
2. Материален носител на мисълта е електромагнитното излъчване на организмите с дължина на вълната до 2 мм. 2. Дори ако съществува такава връзка, докато науката не открие съответното поле, което може да бъде регистрирано с точни прибори, вредни и безполезни са всякакви разговори на тази тема.
3. Телепатичните способности могат да бъдат развити, като се подчиняват на контрол от страна на съзнанието. На телепатията е съдено в бъдеще да играе ролята на трета сигнална система. 3. Даже и да съществуват подобни явления, трябва да ги разглеждаме като нещо атавистично - рано или късно им е съдено напълно да замрат.
4. С помощта на мислено внушение от мозък към мозък могат да бъдат предавани не само усещания, но и думи, фрази, цифри и т.н. 4. С помощта на мислено внушение могат да бъдат предавани само усещания, идващи от първа сигнална система, но не и от втората.
Още две мнения
1. Всичко е от Бога и телепатията е нагледно доказателство за това. Светът е безкраен, неговият център е навсякъде и никъде, а човекът - слабо и “ограничено” същество, не е в състояние никога да постихне “абсолютния дух”... Телепатичните явления и тяхната същност са разположени извън пространството и времето, които възприемаме със своите органи и чувства. Нужни са други представи, други критерии за обективна оценка, за да се изяснят механизмите на тези явления.
2. Човекът, овладял закономерностите на телепатията, става Бог.
Отправна точка на хипотезата е положението, че е забелязано действието на човешкия организъм върху потопени във физиологичен разтвор органи на живи същества. Всеки организъм, който получава от околната среда излишно количество прана, се стреми да я усвои с цел да я използва в бъдеще. Всеки жив организъм, независимо от степента му на организация, може да бъде разглеждан като "усилвателна ретранслационна станция", понеже процесът на усвояване на енергията протича с голяма скорост, а нейното получаване е съпроводено с усилване на физиологичните процеси и съответно с отделяне на необикновено големи количества енергия. Когато получава необикновено голямо количество прана организмът започва усилено да работи, спектърът на излъчване (според наблюденията на Кирлиан) се измества към синята част и сигналът за тази усилена работа може да бъде приет от още един, втори, трети или всички живи организми, намиращи се в радиуса на действие на излъчваната енергия. По този начин цялата биосфера в близост до излъчващото същество се възбужда. Тъй като нито един атом не може да се намира във възбудено състояние, получената прана ще бъде излъчвана по-нататък и нейната енергия ще расте пропорционално на разстоянието и плътността на биосферата. Следователно атмосферата засилва електрическите импулси, изпратени от индивида и пространството, и прави възможно практически неограниченото им разпространяване (в пределите на планетата). Нека М бъде ефирността на сигнала "на изхода" (в точката на перципиента), р - разстоянието между индуктора и перципиента на степен n, Р - плътността на биосферата, нарастваща в отсечката индуктор - перципиент в определена прогресия с показател к.
Тогава : М = рn х Рk
Може би обмяната на енергия става не във вид на токове с висока честота, а в някакъв вид все още неизвестна енергия и не в диапазона на КВ и УКВ. Това не е най-важното. Главното е, че всички без изключение живи същества на нашата планета са свързани чрез процесите на енергийна обмяна, че тези процеси са материални и в тях няма и не може да има нищо трансцендентално. Става ясно защо пълната "пси" вместо да се разпространява по права линия отива в космическото пространство и защо вместо да се отразява от йонизираните слоеве и да образува "мъртви зони" тя следва кривата на земната повърхност, защо изчезващо малката мощност на излъчване е в състояние да преодолее огромни разстояния, защо заземен обръч, поставен върху главата на индуктора, се оказва непреодолимо препятствие, защо вълната не може да проникне през стената на клетката на Фарадей, но прониква през воден слой с дебелина от много метри и през металните листове на корпуса на подводницата.
Вече говорихме за това, че наблюдаваме най-интензивно белтъкът да поглъща радиовълни, ако полетата на свободните електрони са строго ориентирани по силовите магнитни линии на външното поле, а полетата на нечифтосаните електрони, имащи само относителна свобода, са приблизително ориентирани по силовите линии. Подобна ориентация има решаващо значение за устойчивостта и сигурността на парапсихическите връзки. Кажински цитира такъв случай: към главата на хипнотик приближават магнит във форма на подкова, издържащ тежест от 1,6 кг, разположен така, че северният полюс да се намира от лявата му страна. На хипнотика се внушава образ на птица, който моментално изчезнал щом било променено положението на полюсите на магнита. Това е доказателство за необходимостта да бъде ориентирана дължината на оста, разделяща двете мозъчни полукълба, на изток, т.е. така, че северният полюс на планетата да се намира винаги от лявата страна. Запомнете — северният полюс на планетата само отляво!
Праната като носител на информация
Казаното до тук още не доказва, че е възможно внушение на мисли. За целта трябва да се покаже, че е възможно да се предава информации в енергетичните комплекси, при това без съществени деформации.
Както показва Кирлиан, при силни емоции визуално се наблюдава изместване на честотата на излъчване към синята част на спектъра. Едновременно с това с рязък скок се повишава и мощността на излъчването. Известно е също, че въздействието върху отделни участъци от мозъка с електрически ток предизвиква зрителни и слухови усещания, чийто характер зависи от честотата на колебанията. Следователно може да се направи изводът, че вълни с определена дължина, излъчвани от един организъм и отразяващи действителни изменения в неговата физиология, попадащи посредством вълноводите на Канарк в ЦНС могат да предизвикат аналогични усещания, макар във физиологията на приемащия организъм да не съществуват обективно процеси, съответствуващи на тези усещания. Очевидно праната, преработена от организма, не е някакво безформено образувание. Тя винаги носи в себе си информационно натоварване, което може да бъде прието и обработено от друго лице. И след като подобна информация е "записана" на молекулярно и даже на атомно раннище (възбуждат се именно тъждествените във всички живи организми атоми и групи от атоми) то информацията се предана без да се деформира.
Елементът информация в техниката и в биологията
В техниката информацията е безкрайността на крайните величини, а в психиката информацията е областта на осъзнатата безкрайност. Ако в техниката не може да съществува елементът информация, по-малък от единица, то в психиката на разумното същество въобще не може да съществува елементът информация, равен на единица. Всеки елемент информация в психиката винаги е по-малък от единица (защото всяко наше знание е получено на основата на приблизителни знания за истината).
Закон за съхраняване на информацията в кибернетиката, биологията и психиката
Количеството информация за определен обект не се променя ако:
1. Обектът не претърпява никаква промяна.
2. Обектът претърпява различни промени, но се възприема само определена информация.
3. При всякакви претърпени от обекта промени се възприема и използва информацията в цялата й пълнота.
Човешката психика е способна активно да възприема информация даже за сметка на интересите на физиологичното развитие. Всяка информация, получена от машина, има за машината безусловен, абсолютен характер. Човекът осъзнава, че всяка информация, получена от него, и всички знания, придобити на основата на тази информация, имат само относителен характер. Той се задоволява с тях само доколкото те му позволяват да се движи напред и по-нататък.
Всяко тяло, всеки комплекс от енергийни импулси носи в себе си определено количество информация. Каквито и изменения да претърпява обектът, първоначален носител на информация, самата информация, нейното количество не се променя.
Например, хвърлен е камък във водата. Докато е летял, този камък е пренасял информация за това, че някой е положил усилие да го хвърли. Камъкът е потънал, а във водата са се образували вълни. Информацията за събитието са приели вече вълните. След време те също са се успокоили, оставяйки следа върху пясъка. Тази информация за събитието преминава от един носител към друг. Тя е напълно достъпна за обикновените ни възприятия, когато неин носител са процеси (летенето на камъка, разпространяването на вълните). Възприемането на информацията се затруднява, когато тя е локализирана, когато придобие статичната форма на "следа" (отпечатък върху пясъка). Възприемането на конкретната информация е крайно трудно или е въобще невъзможно щом започне наслагване на нови "следи". Ала невъзможността да бъде възприета, не означава изчезване или унищожаване на информацията. Сега, разглеждайки песъчинките по брега, правим извода, че вълните много пъти са били пораждани от различни причини - от вятър, от падане на камък и т.н. Безспорно е, че информацията остана в цялата си пълнота, но вече се възприема комплексно, като нещо доста вероятно. Друг пример. Смъртта е настигнала индивида, тоест всички потенциали на клетките му са изчезнали. Къде се е дянала енергията, която е била натрупана от живите клетки? Може да допуснем два варианта:
1. Всички видове енергия, осигуряващи жизнената дейност на организма, са се трансформирали в завършен вид, в топлина.
2. Всички те са били излъчени в околната среда.
Кое от двете е истина? Много са доводите в подкрепа на втория вариант, много малко са доводите в подкрепа на първия. След прекратяване на жизнените дейности максимално количество енергия се излъчва в средата. Това излъчване се нарича некробиотично. То (като всяко излъчване) носи в себе си информация какво е представлявал излъчващият обект. Тъй като подобно излъчване има вълнови характер, можем да предположим, че собственото му време при V=С е ранно на нула. Следователно изпратената чрез некробиотичното излъчване информация остава като пресована, затисната в полето. За продължителността на съхраняване на импулса, носещ биологичната информация, ще кажем още веднъж, че той практически не заглъхва, тъй като всеки организъм се явява негов ретранслатор, подхранвайки този импулс с допълнителна енергия. По общото поле не е само склад на информация, а също мощен източник на енергия, който насочва и организира цялостно развитието на биосферата.
Ретроскопията като следствие от закона за съхраняване на информацията
Елементът информация в психиката е винаги по-малък от единица. Процесите, протичащи в подсъзнателната сфера, помагат за допълването на общата картина на получената информация с отделни детайли. Те не само са в състояние да синтезират в единен образ разединените, понякога "осакатени" от времето, пространството, от взаимодействието с други импулси детайли, но също в значителна степен могат да допълнят недостигащите елементи за сметка на "собствените усилия". По този начин даже когато живото умира, излъчената от него информация може да се "върти" в общото биомагнитно поле на планетата неограничено дълго дотогава, докато не се съедини с организъм, оказал се в състояние да я възприеме и да я обработи.
Общото биомагнитно поле, като склад за съхраняване на информация
Колкото и да е голяма, паметта на една кибернетична система винаги ще бъде ограничена. Според степента на важност за живото същество и обществото изобщо цялата информация може да бъде разделена на три типа:
1.Информация, изискваща незабавна обработка и вземане на решение, от което следва претворяване на това решение в действие.
2. Информация, която ще изисква обработка в близко време в интерес на по-нататъшното развитие.
3. Информация, която няма практическо значение, възприета е просто защото е предадена от някого.
Ако създадената от нас кибернетична система е тъй съвършена, та да може да разбере, че при недостиг на памет е по-важно да съхрани само информацията от първите два типа, тя би освободила за тях паметта, запълнена с информация от третия тип. В течение на времето това вече няма да е достатъчно дори за информацията само от първи тип. Тогава промените в околната среда ще протичат незабелязано за нея, което би довело до гибел самата система. Какъв е изходът? Какви качества трябва да притежава тя, за да оцелее?
За целта е нужно системата да бъде снабдена с предавател и да бъдат поставени ретранслационни станции, за да не затихват излъчените сигнали в пространството и времето. Само при такова условие нашата кибернетична система би съхранила необходимата й информация, като я излъчва и приема отново когато и е нужна, като се настройва на собствената си вълна.
Половината от книгите, съхранени в библиотеката "Ленин", не са докоснати още от човешка ръка. Сега ние съхраняваме информация в предмети (книги, магнетофонни ленти, киноленти и др.). По всеки предмет има ограничени размери и не може да бъде превърнат в склад с безкрайно голяма вместимост, следи като даже планетата ни е с ограничени размери. Но ние осмисляме собственото си развитие в безкрайността на времето. Затова рано или късно ще ни се наложи да се обърнем към полето, което притежава безпределни размери. Ще ни се наложи да се научим да съхраняваме информация и да я получаваме от общото биомагнитно поле без помощта на каквито и да било механични приспособления. В противен случай бихме спрели развитието си, просто защото няма да можем да се справим с нарастващия поток от информация. Нито ще има къде да я съхраняваме, нито ще успяваме да я обработим преди да е остаряла.
В процеса на еволюцията живите същества са развили у себе си способността да освобождават паметта си за нова информация не само по пътя на "изтриване" на старата, но и по пътя на нейното изпращане в общото поле, за да може в случай на необходимост да си я "спомнят", като се настроят на собствената си, излъчена някога поради ненужност информация. Тази дейност е толкова важна и практически необходима, че трябва да бъде поставена под контрола на съзнанието.
Телегонията като следствие от закона за съхраняване на енергията
Хората, живели дълго време заедно, постепенно изработват еднакви навици, вкусове, характери и т.н. Те даже започват да си приличат, т.е. наблюдават се трайни обективни промени във външността им. По-удобно се живее, ако сядате на масата с партньор, с когото имате общи вкусове. В резултат на това обаче, съзнателно или не, вие с всички сили се стремите да подчините партньора си. Той прави същото. В крайна сметка вие се уеднаквявате. Не трябва обаче да мислим, че в такова единство няма борба. Тя просто приема нови, по-висши форми, всяка отстраните преминава от егоизъм към алтруизъм, а това също нерядко предизвиква острото неудоволствие от отделни постъпки на партньора. Така може да се обясни предаването на наследствени признаци от бащата, който няма никакво физиологично отношение към акта на зачеването.
Животното може само да иска, но то не контролира съзнателно мечтите си, както това прави човекът. При промяна на обстановката винаги исканията избухват особено силно и са съпроводени със засилване на физиологичните процеси, съответно с изместване на високочестотните излъчвания към синята част на спектъра. Излъчването на всички органи, неучастващи в ликвидиране на възбудата, се измества към червената част на спектъра. Излъчената информация попада в общото поле и може да бъде възприета от други същества, съвременници на излъчването, но също и от бъдещите поколения. Това изместване в спектъра на излъчване може да повлияе върху ДНК и като резултат потомството да се окаже притежател на признаци, необходими на родителите, на които е било съдено да загинат поради отсъствието на тези признаци. По този начин синът може да прилича не на баща си, а на този човек, когото майката е обичала истински, дълбоко, вечно е пазила във въображението си неговия образ и в същото време е оставала "вярна" само на мъжа си. Всичко това е пример за действието на закона за съхраняване на информацията.
Човешката психика в никакъв случай не може да се сведе до съвкупност на дискретни крайни величини, на основата на които ние създаваме кибернетичните системи. Всеки от елементите на психиката на разумното същество е безкраен и именно в това се състои основното различие между човешкото мислене и мисленето на машината. Принципът на безкрайността на възможностите да бъде моделирано оригиналното не трябва да се разглежда като възможност за създаване на оригиналното. Изкуствената кибернетична система, създадена на дискретни начала, може да пише музика като Бетовен, стихове като Маяковски, да рисува като Репин по принципа на подбора. Но никога няма да създадем машина, която да бъде ново и оригинално явление.
Всяко интензивно усещане може да бъде предадено на колкото искаме големи разстояния и да бъде уловено от друг без съществени изменения. Второто живо същество възприема такова улавяне като усещания на собствения организъм (като собствен разумен извод, собствена воля, желание за една или друга постъпка).
Предаването на импулс с изчезващо малки мощности, излъчени от един организъм във вид на високочестотни токове, може да се осъществи само в резултат на усилването им от живи същества на планетата, независимо от степента на тяхната организация.
Веднъж постъпила в общото биомагнитно поле, информацията практически може да се съхранява в него неограничено дълго. Информация, изпратена в полето даже преди хилядолетия, се възприема, осъзнава и допълва.
Явленията на телегонията могат да бъдат контролирани от съзнанието.
ГЛАВА III
СЛОЖНИ ЗАКОНОМЕРНОСТИ НА КИБЕРНЕТИКАТА И ТЕЛЕПАТИЯТА
Там, където не работим ние, работи врагът!
В тази глава ще разгледаме:
- възможността да се "вижда" същността на нещата (локализация на информацията в тела от мъртвата природа и възможността" за нейното възприемане),
- закономерностите на обратните връзки в системата "човек - общо биомагнитно поле",
-проскопията като следствие от съществуването на обратни връзки в тази система,
- врачуване, урочасване, уроки и способи за психична защита,
- магия - "черна", "бяла" и "производствена".
Локализация на информацията в тела от мъртвата природа
Защо предметите, които не светят, имат цвят? Дълго време се смяташе, че защото те поглъщат останалите цветове от спектъра, а един или друг отразяват. Оказа се, че нещата са по-сложни. Цветът не само се отразява, но и се акумулира. Способността на Роза Куленюва да възприема цвят на тъмно след осветяване на предметите намалява във времето. Следователно цветът притежава енергия, както и светлината. И най-важното, цветът е присъщ на предметите. По какъв начин предметът може да се "запаси" с цвят? Възможно е в случай че енергията, която носи определена дължина на вълната, не само се отразява, но и частично се поглъща. Става дума за дълбоките фотохимични процеси, които протичат в повърхностните слоеве на веществото като резултат от въздействието на различни видове лъчиста енергия.
Какво представлява процесът на отразяването? Ако дължината на вълната на атома, излъчващ квант, и на атома, поглъщащ квант, съвпадат за известно време атомът ще се окаже във възбудено състояние. Той ще "погълне" тази допълнителна енергия, за да я излъчи веднага отново. Ако вместо един квант в такъв атом постъпва порция след порция, на него ще му се наложи да прехвърля все по-голямо количество електрони на максимално разрешените им орбити. Атомът ще започне да "набъбва". Ако рязко спре притокът на енергия, атомът започва на порции да излъчва излишната енергия. Следователно явлението цветоусещане, без помощта на зрението, е възприемането на акумулираната в предмета енергия посредством вълноводите на Канарк, с последващото й високочестотно предаване на невроните, а после на централната нервна система. Някои хора успяват да изработят усещане за светлина, радиовълни и др. в ръката. Странно би било отсъствието на такива явления. Но от това следва, че щом в телата на мъртвата природа може да се локализира лъчиста енергия, то същото може да се направи и с психическата енергия.
Енергията, излъчена от разумно живо същество, винаги носи информация за емоциите. В телата на мъртвата природа по този начин може да бъде локализирана информация. Тази информация може да се възприеме от живо същество, да се анализира от неговия мозък и да бъде приета като ръководство за действие при нужда.
Обратни кръпки и системата "общо биомагнитно поле - индивид"
Понятието "преобразуване на информацията" изключва възможността за нейното съхраняване за неопределено дълго време. Какво би станало, ако в една и съща книга всеки читател внася свои корекции? Ако по подобен начин изглеждат нещата и в общото биомагнитно поле, не би могло изобщо да се говори за ролята му на пазител на информацията. Но самото явление ретроскопия ни подсказва, че положението в действителност не е чак толкова лото - независимо от факта, че информационният елемент в психиката винаги е по-малък от единица, че всяка вълна в полето може и да не взаимодейства с други вълни и т.н., все пак имаме възможност да възприемаме тъкмо тази информация, която веднъж е била изпратена. Следователно терминът "преобразуване" не означава тя да бъде деформирана. Взаимодействието на вълните има забележителна закономерност. За сметка на наслагването на мощностите на отделни вълни (в случай на резонанс) или на тяхното взаимно погасяване в общото биомагнитно поле се наблюдава допълване на информационните комплекси до единица или тяхното унищожаване. Фактът на допълването не е изкривяване. С други думи, общото поле работи като грамадна кибернетична машина на вълнови принцип.
В случаите, когато се получава информация от бъдещето, факторът време се изплъзва от контрола на съзнанието - възможно е съвсем конкретно да се възприеме предмет или явление, с които предстои да се сблъскаме в бъдеще, ако не... Може с най-големи подробности да се "види" обстановката, в която протича процесът. Обаче само в изключителни случаи получателят на такава информация може да осъзнае ясно времето, в което ще се случи събитието. Нужно е да подчертаем, че в явленията на проскопията отсъства всякакъв елемент на фатализъм. По-голямата част от така наречените ясновидски сънища не се сбъдват именно защото човекът съзнателно или подсъзнателно мобилизира своите психически и физически сили с единствената цел — на всяка цена да промени процеса, да вкара в него нови действащи фактори, да избегне бедата. Проскопията може да бъде разглеждана като един от могъщите фактори за приспособяване на живото мислещо същество към неживата природа, към законите за движението на материята. Дори най-съвършената ни кибернетична система, създадена на дискретни начала, е само жалък опит за създаване на проскопично приспособление, с цел да се разбере това, което "още не е, но би било, ако..." - т.е. имитация по "образ и подобие" на биомагнитното поле.
Обратни връзки в системата "индивид - тяло от мъртвата природа"
Тъй като цветът на предмета се възприема чрез електромагнитните колебания, предавани в системата на Канарк, то може да предположим, че е възможно приемането на всякаква информация, локализирана в тяло от мъртвата природа под въздействието на психическа енергия. Нещо повече, всяка информация, локализирана в предмет и приемана от човека, с достъпна за осъзнаване и обработване. Става дума за информация, локализирана в тяло от мъртвата природа чрез спонтанно излъчване - резултат от силни преживявания на човек, възприел дадения предмет като символ на своите нещастия или като препятствие по пътя към собствената цел. Възможно е също така съзнателно да бъде локализирана дадена предварително обработена информация. В "черната магия" този процес се нарича построяване на елемента. В повечето случаи целта е да се фиксира и предмета информация, която може да предизвика у този, който я приеме, силно емоционално разтърсване (отчаяние, ужас, опустошеност и др.), и впоследствие да повлияе отрицателно върху неговата физиология.
Информацията, носеща отрицателен характер, може да се осъзнае в процеса на приемане и човекът може да се защити или като се освободи от предмета, или като се противопостави активно на въздействието на елементала, като го обезвреди или като разгради съзнателно неговия потенциал.
Локализираната в тела от мъртвата природа информация може да се съхранява произволно дълго (ако енергията, която носи тази информация, достигне вътрешноорбиталните електрони). Условие за задържане на елементала е липсата на обект на въздействие и на взаимодействие, липсата на живи същества в непосредствена близост. Разреждането на елементала започна и стана само в случай че между тялото, в което е локализиран, и живия организъм, оказал се в достатъчна близост, се създаде своеобразна разлика в потенциалите, разлика в енергийните нива, за да може в кръга на енергийната обмяна, протичаща в организма на живото същество, да постъпи енергията, фиксирана в тялото от мъртвата природа.
Ясновидството като следствие от закономерностите, действуващи в системата "индивид - тяло от мъртвата природа"
Наблюдавано е доста странно явление. Ако върху лист синя хартия се сложи червен, то човекът, възприемащ информацията, локализирана в двата листа, неизвестно защо фиксира със съзнанието си само синия цвят. При всички случаи се възприема информацията, идваща не от близкия, а от по-далечния предмет. Още по-впечатляващ е примерът с възприятията на Оссовецки. Какви са тези вълни, които преминават и през олово? Работата е там, че по време на такива опити Оссовецки (опит с капсула) и Месиш- (опит с листа хартия) са изпадали в транс (екстаз, самадхи) или са се подлагали на въздействието на фармакологични средства. В подобни случаи стават неизбежни активизирането на физиологичните и психични процеси, ускоряването на енергийната обмяна, възбуждането на атомите за сметка на наличните в организма резерви от прана, изместването на честотите към синята част и увеличаването на мощността на излъчване. Така човекът не получава просто информация, а изпраща "насреща" към интересуващата го информация своята енергия, в резултат на което той като че ли се слива с обекта, включва го с усилия на волята в кръга на своя енергиен обем. Древният израз "познаването на обекта е резултат от сливането с него", ни се явява в нова светлина. Грубо казано, за да "изцедиш" от предмета информация, трябва да го "напомпаш" със своята прана и тогава енергията, локализирана в предмета, ще "потече" по канала на установената телепатична връзка.
Обратни връзки при телепатичните въздействия в системата "индивид - индивид"
Какво значи магьосничество? Това са различни начини за влияние върху човешката физиология по "заобиколен път" - влияние чрез психиката.
Всяка информационна пратка трябва да се предхожда от установяване на телепатична връзка. Когато се изпраща информация с отрицателен характер, индукторът се стреми "моментално да изхвърли от главата си", да забрави образа на този, за когото е предназначена изпратената погубваща информация, тъй като чрез тази пратка е установена двустранна връзка (без което самата пратка е невъзможна), а това може не само да бъде усетено, но и осъзнато от перципиента. И този случай може съзнателно да се контролира получаваната информация, да й се противодейства, да се обработи или да се отрази, за да се унищожи отрицателната страна чрез преработване. Съществуващата връзка налага определени забрани върху произволното изпращане на отрицателна информация с агресивни цели.
При "бялата магия" на базата на използването на същите закономерности, действуващи в системата "индивид-елементал" или "индивид - индивид", действащ фактор става информация с положителен характер, носеща образи, заставящи човека, който я приема, да мобилизира собствените си енергийни ресурси, да почувства увереност в собствените си сили, да се бори успешно с болестта. Всеки човек може да излекува другия с помощта на собствената си енергия и енергията на полето, както чрез непосредствен контакт, словестно внушение, внушение на разстояние, концентрирано насочване на поток от прана през общото поле, изпращане на елементал или на подарен предмет, в който е локализирана положителна информация, чрез локализация на такава информация в храната или водата, определена за болния, така и ако той усети тази необходимост като собствена жизнена необходимост, т.е. ако емоционално обагри своето решение.
"Производствената" магия е използване на телепатичните закономерности в света на "втората природа", създавана от човека. Тук може да бъде причислено създаването на елементал, който безпогрешно ще наказва дори и след няколко хиляди години всеки, дръзнал да похити скъпоценностите на фараона. Това са и "магическите" огледала, широко разпространени в древен Китай, в Персия и при алтайците, това са древните изображения на животни по стените на пещерите, призвани да насочат психиката към поражение или унищожение в името на някакви цели, да покажат уязвимите места, накрая това е строгото спазване на правилата в архитектурата на храмовете, църквите, джамиите и синагогите. Вярващите трябва да са обърнати винаги с лице на Изток.
Явленията ретроскопия и ироскопия в техните по-сложни примери трябва да бъдат разглеждани не просто като следствия от съществуването на обратни връзки в системата "човек — общо поле". Те са и следствие от колективно мислене, колективна фиксация, осъзнаване на различни процеси от огромно количество хора, събрани в една точка във времето, установяването на телепатични връзки между тях и получаване чрез някого от тях посредством осъзнаване на крайния резултат от процеса.
ГЛАВА IV
ФИЗИЧНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ТЕЛЕПАТИЯТА
Какво е информация? Могат да се дадат три определения:
1. Информацията е материя, чисто осъзнаване ни е дадено посредством усещания, разположени под прага на нашата чувствителност (философско определение).
2. Информация е сумата от сведения, разпределени вън външната и вътрешната памет (в кодиран вид), където активното начало принадлежи на външната памет (кибернетично определение).
3. Информацията е енергия, преработена в полетата на взаимодействие с веществото от органите за мислене на разумните същества (на живите същества въобще), излъчвана в околната среда или съхранявана в кръговете на информационно - енергийната обмяна на специализираните органи на живите същества, в тела от мъртвата природа или в общото биомагнитно поле (физично определение).
Информацията като енергия, енергията като информация
Енергиен квант, попаднал от външната среда в организма на живо същество и възприет като информации, може да предизвика усилване на физиологичните процеси и да повлияе върху психиката. С други думи, енергията с изчезващо малка мощност, възприета като информация, възбужда енергии с неизмеримо по-големи мощности.
Вече се запознахме със същността на този процес, затова сега ще разгледаме обратния. Всяко силно емоционално сътресение (или емоционално обагрена мисъл) измества честотата на високочестотното излъчване на организма към синята част на спектъра и рязко увеличава мощността на излъчването. Но това не винаги е резултат от претоварване с енергия. В повечето случаи процесът е предизвикан от претоварване с информация. Ние съвършено спокойно понасяме поглъщането на голямо количество енергия, когато се печем на слънце, но само кратката, тихо произнесена дума "война" е достатъчна да засили рязко процесите на енергийната обмяна. Така информацията, която идва от външната среда и се приема по пътя на традиционните ни усещания или чрез усещания, намиращи се под прага на нашата чувствителност, и информацията като материя, доведена до нашето съзнание (без осъзнаване на самото усещане), се превръща в енергия. Тази енергия поставя началото на своеобразно информационно-енергийно "разпадане" (или "синтез") в психиката, а после и във физиологията, което от своя страна води до рязко увеличаване на количеството излъчвана енергия-информация. Така при определени условия всяка енергия може да придобие значението на информация и обратното. Речта на един оратор за маймуните е енергия, а за човека е информация. Информацията-енергия е в състояние да предизвика осезаеми промени във времето, пространството и гравитационното поле - нужни са обаче известна настройка и определен резонанс.
Динамична локализация на информация в тела от мъртвата природа
Ако науката е стигнала до "пределната точка" в познанието за делението на веществото, защо да не предположим, че природата на живото и мислещото отдавна вече е "напипала" такава "точка", успяла е да се приспособи към нея, като е използвала действуващите в нея закономерности в свой интерес. В обратния случай животът би бил унищожен от този вид движение на материята, към който не може да се приспособи.
След създаването на единна теория за полето електромагнитните, гравитационните и въобще всички съществуващи видове полета ще се изправят пред нас като различни страни на една обективна реалност.
Кълбовидната мълния, чиято плътност и относително тегло са по-големи от плътността и теглото на въздуха, се движи в противоречие със законите за земното притегляне. Атомите, носители на гравитационна механична маса, при излъчване на заряд в електролит се превръщат в йони, след което започнат да се движат не по законите на гравитацията, а по законите на електромагнитното поле. Нямаме никакви основания да смятаме, че топлината, отделяна при процесите на термоядрения синтез, не е преминала през някакви други стадии, форми или видове енергия, т.е. че не е била първо енергия на магнитното или електромагнитното поле. И доколкото всички процеси на превръщане на масата в енергия и освобождаване на енергия също съществуват в мъртвата природа, нямаме никакви основания да отричаме възможността живите същества да използват тези закономерности на движението на материята.
Обясненията на телекинетичните явления срещат по пътя си трудности и основните са - изчезващо малките мощности на индуцираната от организма вълна, липсата на достатъчни резерви от енергия в акумулиращите органи за усилване на тези възможности. Има обаче и обстоятелства, които ни позволяват да се справим с тези трудности. ПЪРВО, острата насоченост на потока излъчвана енергия. Не е ясно обаче как излъчваните от организма вълни се концентрират в сноп, по какъв начин "намират" обекта на въздействие, когато човек не го вижда или седи с гръб към него. Има още много неясни неща, но не в самия принцип, а в механизма на процеса. Рязкото повишаване на температурата, повишаването на пулса, особения израз на лицето - всичко това отхвърля предположението за някакви "трансцедентални", свръхестествени сили в телекинетиката. Работи, при това очевидно, човекът, неговите органи. Всичко се фиксира с точни прибори. ВТОРО, последното обстоятелство ни навежда на мисълта, че в подобно състояние рязко се активизира информационно-енергийната обмяна с околната среда. Човекът се включва в океан от енергия, прана, и черпи от него. Той не използва вече собствената си енергия, а енергията на общото биомагнитно поле, без да осъзнава процеса в детайли, а просто с усилие на волята, с въображение, с представи, като превръща своя организъм в проводник на особен вид енергия, от която всеки байт-квант може да носи в себе си голямо силово натоварване.
Поради неравномерно разпределената плътност на материята в пространството възникват завихряния, възли и снопове и човек може да "подложи" своя организъм като филтър или фокусиращ уред на тези потоци от енергия, да измени до някаква стенен насочеността й, да я изпрати в определена точка на пространството. Един йога може да спре с поглед съвременен локомотив, шаманите за радост на своите съплеменици карат чугунени кукли да танцуват.
Левитация
Обсъждахме използването на енергията от общото поле и насочването й към тела от мъртвата природа. Би трябвало да разгледаме и използването на тази енергия с цел да премества собственото ни тяло. Около всеки неврон съществува електромагнитно поле. Около целия организъм също. Наблюдаваме го във високочестотни токове. Може да смятаме за напълно възможно, за задължително произволното усилие на аурата -енергийната обвивка около организма на живото и мислещо същество, решило да се огради от едни или други влияния. С усилия на волята в изключително редки случаи живото същество е способно да освободи част от енергията на връзките, да я превърне в излъчване, да се загърне в мощно поле, което противостои на гравитационното, и да извърши умопомрачителен скок. Но скокът е толкова далече от полета, колкото скачащият гущер от птицата. Очевидно трябва да допуснем, че е в