Пътуване в Безкрая - избрани есета от Амин Райхани

[ultramarin]

Драги читателю,
Съветвам те да не тръгваш с мен в това пътуване, ако не ще можеш да ме съпровождаш докрай. Заклевам те в името на льбовта и в името на истината, и в името на Бог, който е и льбовта и истината, да не правиш нито една крачка с мен, ако не си се отърсил от онова, дето са ни оставили в наследство дедите и което скрива от нас по пътя денем светлината на слънцето, а нощем - светлината на звездите. Отърси се, макар и за няколко часа, от дрипите на поколенията и ела да се впуснем заедно на път. А когато в поклонническа одежда достигнеш до храма на истината, ще намериш там наследените си дрехи и край тях - други, нови. И или ще се върнеш към онова, което си бил, ще облечеш онова, с което си свикнал, и ще поемеш по пътя си, или ще го замениш с дреха, дето не е раскошна, но няма нито скъсано, нито закърпено. И във всеки случай аз няма да забравя, че ти си ял от чинията ми, пил от ибрика ми и си спал в шатрата ми. И значи си мой брат. И ако се разделим, ще си бъдем както когато сме били заедно - ще се обичаме по братски. Мир вам и на другарите ни по пътя.

Амин
Бейрут, 1 януари 1910

[ultramarin]

НА ПРАГА

Нито славата, нито известността е моя крайна цел, нито господството, нито величието, нито парите, нито богатството. Моято съществена цел е да бъда прост в делата си, искрен в думите си, праволинеен в принципите и възгледите си, естествен в постъпките и поведението си, свободен по отношение на онова, което обичам или мразя. Бих искал да бъда винаги чистоплътен, с безкористен ум и сърце, далеч от хвалебствията, цветистите слова и ласкателството, далеч от боязънта, страха и колебливостта, далеч от оня срам, който унижава душата и умъртвява истината, далеч от лъжата, шарлатанството, угодничеството и лицемерието. Аз трябва да посрещам трудностите, които ми се изпречват по житейските пътища, сериозен, непоклатим, търпелив, издръжлив, усмихнат. Аз трябва да се боря с покварата и заблудата у хората. Бих искал да живея без да мразя никого. Да обичам, без да ревнувам никого. Да бъда възвишен, без да се поставям по-високо от никого. Да напредвам, без да тъпча онези дето са по-долу от мен, и без да завиждам на другите, дето са над мен. Този е моят закон, а и други могат да вървят по същия път, ако искат, или да възприемат друг закон, какъвто им е угоден( не е моя работа да се намесвам в техните работи, нито да ги напътствам с предупреждения, нито да ги поучавам със заповеди и заплахи. Аз трябва да живея праволинейно, честно и сговорно. А хората могат да живеят както им харесва. предпочитам да не съветвам никого, когато моя съвет е рожба на преходна мисъл, а не на извечна истина. Да не се присъединявам към една от многото партии или едно от многото вероизповедания, или едно от вногото дружества, независимо от тяхната окраска и независимо колко възвишени са целите им. Да не помагам на някого, който не работи в помощ на самия себе си. И ако у мен има нещо, което подтиква хората към добро и ги издига с едничко стъпало по стълбищата та умственото, духовното извисяване, бих искал да го разкрия с пример, със знак, с доброта, не назидателно, заплашително или повелително. Бих искал животът ми да излъчва, а не да пръска искри, да бъде като звезда в небето, не като огнена стрела.

[ultramarin]

ВОЙНАТА, КОЯТО МЕ ИНТЕРЕСУВА

Какво говориш? Война между руснаците и Япония? Не мога да повярвам. Ние сме в четвъртата половина на ХХ век. И Международният съд в Хага се появи като играчка, с която да се забавляват политиците. Не, будителю. Русия се грижи да изкове закони, които да гарантират на евреите техните права и те да се изравнят с християните пред правораздаването. Японският народ усърдно подрежда цветя и изкусно произвежда красиви порцеланови съдове. А вестниците! Обикновено те са в началото - вестниците лъжат, а телеграмите, които публикуват, претендирайки, че са от Корея или Порт Артур, идват от един град, много по-близо до нас - идват от самия Ню-Йорк.

Хайде да предположим, че моето мнение е погрешно и войната между руснаците и японците е самата истина. Какво да направя? Дали да зарежа работата си и до изнемога да следя новините и да взема страната на единия от двата лагера? Какво общо имам аз с една война, която се води между две държави - угнетителки и подтиснички, чийто лозунг е старата порочна фраза "властта е от Бога". Какво общо имам аз с една война, в чиито огньове няма нищо от народа, в чиито пепелища няма и следа от правото, а в тътнежите на оръдията и звънтежа на копията и няма и отглас от свободата?

Японският император е човек, който управлява четиридесет милиона раби Божии по право, за което той смята, че му е паднало от небето, и изпраща хиляди от тях на война да мрат за него. Той е угнетител и потисник, лишен от състрадание и любов. Без съмнение той е грозен по душа. Руският цар пък... Руският цар не е по-добър от японския император.

И при всичко това каква е целта на тази война? Нима тя е обявена в името на запазване на справедливи права? Има ли в нея уклепване на висш принцип или подкрепа на благородна теза? Ще получи ли от нея угнетения народ и най-малка полза? Ще облекчи ли тя народното страдание и нищета на двете нации? Ще подобри ли търговията на Запада с Изтока? Каква е целта й - кажи ми и дано Бог те запази все тъй ревностен - и тогава аз ще се заинтересувам и ще взема страна. Какво търси Япония в Корея и какво търси Русия в Маджурия? Тази война не е нищо друго, освен атака, разгъната от една държава-узурпатор срещу една държава-паразит. Държава-угнетител срещу държава-деспот. Затова аз не желая да зная нищо за нея. Тези дни американските вестници тревожат покоя и смущават мислите и разумен е оня разумен, който не им обръща внимание.

Чуй, будителю, да ти раскажа за една друга война, която интересува и мен, и теб - война, за която ми е важно да следя новините, да проучвам ходовете на пълководците и да записвам събитията и победите. Война, в която не се използват нито бронирани машини, нито орьдия и заради която не се пролива кръвта на хиляди раби Божии. Война тиха, но мощна, война скрита, но очебийна, война постоянна, но животворна, война тайна, вътрешна, в която вождът на душат се сражава с вожда на тялото. Първият мобилизира армии от мисли и теории за съвършенството, вторият - армии от усещания и животински наслади. Това е война между духовното и материалното, война, която се води постоянно във всеки човек с жива съвест, с извисена мисъл, със силни чувства и далечни стремления. Това е войната, която водя ежедневно сам срещу себе си. И не бих могъл да капитулирам, без да презра духовната си същност, стояща винаги над материалната ми същност.
И нека поетите съчиняват поемите си за войната на руснаците и японците, и нека писателите пишат статиите си за политиката на царя и хитростта на "микадо". Нека специалистите градят тези за вътрешната политика на двете държави и за патриотизма на двата народа. Нека репортерите хукнат към бойното поле на Далечния изток. И вестниците да пълнят страниците си с новини от новата война и снимки от бъдещи битки. Колкото до мен, войната, която ме интересува да наблюдавам, чието изучаване ми е от полза и следенето на чиито новини ми доставя наслада, е войната на душата с тялото, войната на духа с материята.
В душата ми има горящ факел, чийто пламък се съединява с Юпитер и звездите от Малката мечка. В мен има и един животински инстинкт, който понякога ме мами и ме повлича към дъното на пропастта, ала аз се надигам оттам силен и енергичен. Сутрин, докато се къпя, чувам глас да ме зове: живей както пишеш, пази онази частица съвършенство, която притежаваш и се стреми постоянно към останалото. И през деня аз се стремя да удесеторя това, а нощем лягам в постелята си и сънувам красотата на живота, примесена със срам и позор, любовта, тровена от ревност, славата, увенчана с безчестие, стремленията, убивани от властта, известността, опорочена от егоизъм и притворство, влиянието, обезобразено от високомерие и самовластие, успеха, опетнен от амбиции и себелюбие, стига... стига! Кой е най-краткият път към пустинята?

Ню Йорк - 1904