Карма

[tanarel]

По темата може да се изпишат две камари с материал , но
както и преди съм казвал аз невярвам на нищо написано,
една истина се превръща в такава само ако бъде преживяна
дотогава тя е само маинд – инфо и толкова , нищо повече
във Вселената , Творението или както искате го наричаите
определено не отсъстват закони според мен , но какви са и
как деистват спрямо нас , това можем да узнаем единствено
като надскочим това ограничено човешко ( животинско – в
добрия смисъл ) съзнание и погледнем света такъв какъвто е
тои в неговата пълнота , не е нужно да подчертавам , че на
думи това е много лесно , друго е да се опиташ да си дигнеш
нивото на осъзнаване , тогава се прави подбора между тези
които само философстват и тези които имат волята да се
мръднат поне малко нагоре , в оная прашна книга която е
преписвана и преправяна безброи пъти се казва ,че човека
познал доброто и злото , но това съвсем не е така , човек
твори и добро и зло и не би могъл да се измъкне или
въздаржи от това да твори и двете без да попадне в капана
на собствената си заблуда , в своята доктрина Кроули
говори за едно нещо което тои нарича Истинската воля ,
без значение как е наричано това състояние , то е нещо
универсално и съществува независимо дали го удобряваме
или го отричаме , Истинската ни воля както казва тои , а
и не само тои е първата стъпка към Великото Дело на мага
онова начало към което се стреми истинският ученик на
това изкуство , еволюцията на човека при която Творението
се превръща в Творец , връща се обратна към извора на
истинския си Аз , и надскача добро и зло , това е пълното
освобождение , при което в света за него съществува само
деиствие или липсата на такова .

[sanguinary]

Още една хубава тема, която има вероятност да се испълни с лай на малки кученца.
Надявам се ме няма да стане така.

Статията в началото е добра и смятам, че всеки трябва да я прочете поне два пъти.
Често се случва да не мога да формулирам това, което мисля, по такъв начин, че да ме разбере човекът срещу ми, при което ставам многословен и рядко има успех. Едно изречение на някои хора би било достатъчно, вместо цялата статия. "Животът не е възможен без мисли, емоции и желания. Но е възможен без привързаност към тях...".
А толкова съм се потил да обясня, че не е нужна ампутация на чуствата и емоциите, а просто контрол над тях, но някак си ми убягваше точната формула и съответно, нерядко бивам обявен за студен и безчуствен.
“Душата престава да се преражда в материалния свят, когато превъзмогне привързаностите си (към него)”.
Сещам се за един цитат, който би прилегнал на темата.
„ И тогава Великият Дух отвърна: „ С онези, които обичам най-много, ще бъда особено внимателен... и ще им отнема всичко!”
Обикновено човек реагира първосигнално, нещо от сорта на “не искам мен да ме обича”, но може би подкрепено с горния цитат за привързаностите, би имало по-голям успех.
И да, повечето, да не кажа всички, днес, са привързани към много неща, следователно им стават подвластни... иначе казано – роби. Човек се привързва към дом, семейство, приятели, професия, навици... и т.н. Всичко това го прави зависим, така , както един алкохолик е зависим към чашката. Някъде, бях попаднал на теория, според която, причината някои домове да се обитават от душите на някогашните им стопани, е именно тяхната невъзможност да се отделят от тях, да превъзмогнат привързаността си към дома.
Обаче от тук следва един логичен въпрос: Стремежа към непривързаност, не ни ли заробва по същият начин? Не ставаме ли привързани към желанието си за непривързаност и какво е това желание? Не е ли е правилното да сме привързани към божественото, към духовното, за да се доближаваме, на същият този принцип до тях, вместо до домовете си и страстите си? Ако законите на математиката и физиката, както казват – важат и тук, то значи отдалечаването от точка А, би трябвало да ни приближава до точка Б, нали?

[venus]

И тогава Великият Дух отвърна: „ С онези, които обичам най-много, ще бъда особено внимателен... и ще им отнема всичко!”

Имам голямо основание да вярвам, че точно така действа Великият Дух

Човек получава онова, което желае, но тогава, когато е преодолял зависимостта си към него. Когато човек много желае нещо, получава желаното, зарибява се, след това го го губи и когато приеме загубата му, тогава вече може да го получи отново. При което привързаността трайно и силно се асоциира с болката от загубата - и опареният човек вече стои по-далеч от огъня.

"При хаджи Калчо отива един габровчанин да му иска пари назаем. Той му поискал 250 турски лири. Хаджи Калчо му дал тези пари, но някак си не му внушил особено доверие и затова тръгнал подир своя длъжник да види какво ще прави. Длъжникът, като излязъл от дома на хаджи Калчо, взел посоката към рибарите и отишъл да си купи един килограм черен хайвер. Като купил хайвера, хаджи Калчо веднага се приближил до него и му казал: „Почакай малко, направил съм една погрешка, дал съм ти по-малко пари, отколкото трябва. Дай да ги проверя.“ Взел парите, преброил ги, и му казал: „Човек, който взима пари назаем и отива да купува черен хайвер, той нито може да ги върне назад, нито мисли да ги плаща.“ Взел парите и си отишъл дома. Длъжникът останал само с черния хайвер в ръцете си.

Същото прави и природата. Когато ти даде известно благо, тя тръгва подир тебе да види дали ще се спреш пред рибарите да си купиш черен хайвер. И като види, че се спреш пред някой рибар, ще се спре пред вас и ще каже: „Господине, имаш грешка.“ Ще вземе благото от ръцете ти и ще каже: „Ти трябваше да употребиш това благо за целта, за която ти е дадено, а не да купуваш с него черен хайвер.“ П. Дънов

Стремежа към непривързаност, не ни ли заробва по същият начин? Не ставаме ли привързани към желанието си за непривързаност и какво е това желание? Не е ли е правилното да сме привързани към божественото, към духовното?

И аз така мисля. Стремежът към божественото обаче се появява у човека тогава, когато загуби всичко и усети колко е мъничък и безсилен. Това обаче рядко се случва и далеч не на всички хора - явно само на тези, които Великият Дух особено обича В повечето случаи е достатъчна загубата само на онова, което най-силно желаем.

Един добър метод за не-стигане до крайности е самоограничението. Ако сме получили 100 лв, да подарим на някой 10. Ако можем да бъдем с любимия човек 7 дни в седмицата, да си дадем един ден почивка. Ако обичаме да налагаме мнението си на другите, да си позволяваме понякога да не го правим, въпреки че можем.

[ludvig]

spored мен не е точно така визирам анекдота ако има нещо да се дава то се дава само след като силата или природата се е убедила че няма да злоуботребиш с даденото ти например пирокенеза ако не си се освободил от егото си да се правищ на велик или ако те влече мания за известност или злоупотреба може да причиниш куп щети и главоболия едва след като вече не изпитващ тези емоции и желания е вероятно да получиш нещо такова като способност и още нещо въпроса какво би искала природата с тази способност или пари (визирам пак анекдота 0) е доста гъвкав и разтеглив и пак опира до тълкуване и ценностна система и мяра усещам че не мога да се изразя разбираемо дано мисълта ми се улавя ) според мен пак стигаме до иогииските практики за изчистване на егото си от привързаности и желания или ако щете дори контрол според мен иогата е на първо място а всякакви други магически течение произтичат от нея успех инак )и ме простете ако пища глупости )

[Mason]

Магията не променя кармата, а само я утежнява - поне в повечето случаи. Чрез магията ти засилваш тази черта в характера ти, която би трябвало да промениш. И ако в този живот би могъл да реагираш така, в следващия примерно ще си някой олигофрен (с извинение), за който магията е абсалютно недостъпна като средство на избор, и ще трябва да се справяш пак със същия недостатък на характера ти, само че мултиплициран + последствията от самата магия. [/color]

добре, всеки има някаква негативна карма.
И за да не я утежнява, не трябва да се занимава с магия?!

Добре де, нали една от стъпките на магията е самоосъзнаването, т.е. включително и да осъзнаеш лошите неща, които ти причиняват лоша карма. Все едно излиза, че като осъзнаваш какво в теб влошава кармата ти, то я влошаваш още повече

[Love]

А за срещите с господарите на Кармата какво мислите ?
А съвсем по темата: Каквото посееш, това ще пожънеш!

[sanguinary]

Според мен идеята не е в лишенията, които си причинява човек, а във въздържанието. Умереността, баланса, хармонията между него и всичко останало, дори и неприятните неща.

Стремежът към божественото обаче се появява у човека тогава, когато загуби всичко и усети колко е мъничък и безсилен.

Да, но не е ли е по-възвишено , ако човек сам се отрече от тях доброволно? Често , някой изгубвайки нещо започва да ридае и да се самоунижава.
Сещам се за един филм, в който... накратко, бял се жени за червенокожа, труден живот, две дъщери и двама сина. Дъщерите забегнаха, а синовете и двамата умират млади, единя в гражданската война, а другият в битката при Паха Сапа. Бащата, вече на преклонна възраст, научавайки за смъртта на вторият си син, започва да се съсипва. Казва:
- Не можах да ти дам семейство Течанте, не можах да опазя семейството ни... Всичко отиде подяволите...
Тя седна и започна да го гали и му каза:
- Великият Дух е решил така да стане. Сега ти си моето семейство, Джейсън Уилър... грижи се за себе си и аз ще съм щастлива. За тях има кой да се погрижи.
Първоначално човек си казва ...мамка му, та тя току що научи, че и големият и син е убит! Поне една сълза да пусне, поне малко да се сдуха или нещо там, да отече!
Мъдростта на тия хора е била безгранична просто. Далеч по-високо от нашите съвременни разбирания и мироглед.
И... ако някой отказва да приеме това, като правилно поведение или позиция, то нека се сети за онзи, който бил заставен да гласува вота си на доверие и отдаденост към Бога, като му принесе в жертва единственият си син. Не помня подробности, но помня, че беше готов да го направи.
В християнството също има мъдрост, но тя... за съжаление е само в самото учение... между кориците на Светото Писание.
Отностно непривързаността и незначителността на всичко, което е преходно.
За който не я е чел де. Макар, че никога не е излишно да се препрочете отново.
http://www.yogabg.net/sav/sidharta.htm

[Lord Njarlathotep]

... какво сте се захванали да филосовствате над тази карма, ако ще се преродиш като депресиран червей, ще ти пукали когато вече си червей, че си червей? Лично на мен не би ми пукало. Но според мен това с кармата си е чиста проба опит за контрол на повечето занимаващи се сокултизъм и подобни неща с цел да се възпрат от действия като мойте ии на подобни на мен хора.

[sanguinary]

Но според мен това с кармата си е чиста проба опит за контрол на повечето занимаващи се сокултизъм и подобни неща с цел да се възпрат от действия като мойте ии на подобни на мен хора

Значи ето, да знаете всички, че според този човек кармата е опит! Как се чустваш? Макар, че малцина ще се посмеят, поради простата причина, че не ги мързи да мислят.

[paparosko]

Според мен,

Законът за Кармата, затова е закон и то Вселенски за да се изпълнява автоматично, без емоции, без предубеждения.
С други думи Бог не е беловлас старец, а именно Всемирните закони, т.е. Всемирния законодател.
А изпълнението на законите се извършва автоматично.

Какво имам предвид:
Мислите - положителни или отрицателни, създават съответните енергийни полета, които пък задвижват съответните творчески сили и променят съществуващите реалности. А промените на съществуващите реалности са такива, каквито са задвижващите енергии, т.е. въздействат позитивно или негативно върху твореца и творението му.

Както казах това става автоматично - каквото посееш такова ще поникне.

Един нюанс:
Според мен, много е важно личното убеждение в това какви са мислите ти.
Ако си убеден, че това което мислиш е положително то ще е такова, макар че за повечето хора това действие може да се счита за отрицателно.
Или по-важно е какво е твоето убеждение за постъпките ти, а не общоприетото мнение!

[venus]

Доколкото зная, думата карма идва от глагола действам. Всяко наше действие води до определен резултат, който става причина за ново действие от наша страна и т. н.

Ето един клип, който е направен сякаш точно за нашата тема тук. Вгледайте се внимателно в действието и ще разберете, че в създаването на карма няма нищо мистично.

[flash width=425 height=355]http://www.youtube.com/v/NMPAIAvWbzQ&hl=en&fs=1[/flash]

Отговорни сме за всяко наше действие, дори когато то води до резултати, които не сме желали и не сме могли да предвидим - носим отговорност за всички следствия от постъпката си. "Мистичните" елементи се появяват тогава, когато се наложи да отработим натрупана карма - тогава, когато ни се случват странни и необясними събития - необясними само защото не виждаме причинно-следствените връзки. Регресивната хипноза дава възможност да се върнем назад и да разберем защо ни се случва нещо днес - който има нужда от убеждение, че кармата съществува, може да го получи.

Изходът: да действаме без да желаем резултати за самите себе си като индивиди (да действаме по не-Егоистичен начин). Един хубав филм на тази тема - Groundhog Day / Омагьосан ден.

[Mason]

Моля, отговорете на следните въпроси:
1. Мислите ли, че има добро?
2. Мислите ли, че има зло?

Защото нали тука говорим, че кармата може да се повлияе в добра или лоша посока.....

[Nemezius]

Дефинирай добро и зло като начало- на мен едно може да е "добро", но за друг може да е "зло"- по същия начин стои въпроса за мен и с кармата- това са уроци, които трябва да научим- няма значение дали са "добро" или "лоши"

[venus]

Ако нямаше нищо, само тишина, тя нямаше да съществува за вас, вие нямаше да знаете какво е тя. Само когато се появи звук, се появява и тишината. По същия начин, ако имаше само пространство без предмети в него, то нямаше да съществува за вас. Представете си себе си като точка съзнание, която се носи из безкрая на пространството - без звезди, без галактики, само празнота. Изведнъж пространството няма вече да е огромно, изобщо няма да е. Няма да има скорост, няма да има движение от тук до там. За разстоянието и пространството са необходими поне две отправни точки. Пространството възниква в момента, в който Единното стане две неща, а после „две" стане „десет хиляди".

Екхарт Тол, "Силата на настоящето"

Естествено, че има зло - ако нямаше, как щяхме да разбере какво е добро? Опитът е най-добрият учител.

Повлияването на кармата в добра посока всъщност е отменянето на (болезнени) кармични уроци. Примерно, аз съм ревнива и понеже това е най-приоритетният ми недостатък, ми предстои да се влюбя в мъж, който ще ми изневерява и ще трябва да преодолея ревността си в тази ситуация. Ако обаче междувременно осъзная, че другият човек е свободен и има право сам да решава за себе си дали иска да бъде с мен или друга, че с ревността си само ще го отблъсна и ще го загубя и променя съзнателно отношението си към евентуална изневяра, ще си спестя този труден урок.

Тоест, важното е уроците да бъдат научени - това може да стане доброволно и предварително, или по планираната програма.

[Nemezius]

Venus, естествено, че ги има, но въпросът беше основно за смисъла на разделението и индивидуалната преценка за тях- особено в часта от поста на Масон "кармата може да се повлияе в добра или лоша посока". Добра насока на кармата? Лоша насока на кармата?

"важното е уроците да бъдат научени - това може да стане доброволно и предварително, или по планираната програма"

Не съм особено съгласен с това, че може да си научиш уроците предварително, но това си е мой възглед. Можеш да се подготвиш за тях.
"Ако обаче междувременно осъзная, че другият човек е свободен и има право сам да решава за себе си дали иска да бъде с мен или друга, че с ревността си само ще го отблъсна и ще го загубя и променя съзнателно отношението си към евентуална изневяра, ще си спестя този труден урок. "
В момента, в който го осъзнаеш и приложиш, ти няма да избегнеш трудния урок- ти вече ще си го научила.

[Mason]

Немезиъс и Винъс,

Всеки си научава уроците, за да мине напред.
Не може да преодолееш трудност, без да си осъзнал причината за нея. А ако осъзнаеш причината, то вече си научил кармичния си урок.
Не мисля, че може с магия да премахнеш "кармично" препятствие, но може с магия да осъзнаеш защо го има и да разбереш как да се коригираш.

Всъщност какво е магията? Тя е нашите мисли. Това, което мислим е това, което е, и всеки ден правим безброй така наречени магии само като мислим. Безброй хора всеки ден урочасват, без да се усетят и дават духовна подкрепа, без да се усетят.

Ако следващи кармични преопределености зависят от поведението ни или по-скоро от мислите ни, то магията като целенасочено мислене може да ускори процесите, но не и да преодолее кармата директно, без да е направена промяна в мислите, т.е. промяна в нас, което е и целта на кармичните трудности.

Не магията влошава или подобрява кармата според мен, а мислите ни, а нашите мисли са всъщност магия, най-малкото върху самите нас.

И никой няма да стигне до такова магическо майсторство, че да преодолее кармата, без да се промени първо, както никой няма да намери маг учител, ако не го заслужава

И аз нямаше да мога да стигна до този форум и да се запозная с такива приятни хора тук, ако не бях осъзнал какво е добро и какво е зло.
Преди време месеци наред спорех с християнски теолог какво е добро и какво зло. Той твърдеше, че злото е липса на добро, а аз не бях съгласен.
Трябвше ми много време, за да осъзная, че наистина злото всъщност не съществува. Злото, това е отсъствие, липса на добро.

Винъс, ти даваш прекрасен цитат. Нека се съсредоточим върху заглавието на цитирания текст "Силата на настоящето". Уважаемият господин Тол говори за настоящето. Сегашният човешки момент, когато ние усещаме съществуването си чрез времето, пространството и движението. Той казва и какво е било преди тези наши усещания за време, пространство и движение да се сътворят - било е нищото. Точка разум се носи в празнотата.

Известният господин Айнщайн показа доколко субективно и чисто човешко е усещането за време и пространство. Доста по-малко известният физик Хю Еверет показа наличието на паралелни вселени и че действителността за всеки от нас се определя от нашите усещания и свойства. Напоследък струнната теория вкара физиката сред теологичните науки с обяснението й за проявленията на Твореца.
А всичко това се знае от хиляди години, например, от източните духовни учения, за които вселената около нас си е наше лично преживяване, различно за всеки. Че нашата вселена се управлява от нашите мисли и желания.

Един психолог беше измислил пирамидата на желанията. На най-ниско ниво е желанието за задоволяване на глада и сексуалния нагон.
Следващо ниво е желанието за материални и други богатства. След това е желанието за обществена изява и слава. А после евнтуално и желанието за себеусъвършенстване. Интересното е, че според Кабала личностното развитие следва същата стълбица. Накрая за духовното развитие трябва да имаш желание, резултат от свободната воля, за да надникнеш над границите на материалното и да усетиш проявлението на Твореца.

И какво имаме накрая за всеки от нас. Всички сме произлезли от Твореца и имаме свободната воля да решим да се обърнем духовно към него и да изучим проявлението му към нас. Добро е да се обърнем към него и да жиеем по законите на природата. Ако не правим това, просто правим липса на добро. А е липса на добро, защото свободната воля ни позволява да избираме дали да правим добро или не.

Човек определя бъдещето си не според "злото", което прави, а според степента на доброто, което е направил. Ако е правил малко добро, дори сега да има славо и богатство, то в следващия живот може да е на нивото на задоволяване на глада и похотливостта.

Какво става от гледната точка на човешките взаимоотношения, която доколкото виждам стои във фокуса на разбирането на Винъс за кармата.

Винаги може да направиш магията "прави добро на другите". такова добро, което ще ги изкачва по стълбицата на духовното развитие. И тъй като всички сме свързани и частици от една обща душа, то това добро ще ти се върне и ти ще се изкачиш още по-нагоре по стълбицата на духовното развитие.

Но какво означава да изкачваш някой по стълбицата на духовното развитие. Да нахраниш гладния, но не просто да задоволиш глада му, а да му помогнеш да се изкачи на нивото, когато ще разботи за богатство. Да помогнеп на някой да получи богатство, но не заради самото богатство, а за това да може да разботи за обществото. Да помогнеш на някой да получи обществено признание, но не заради самата слава, а за да може да работи за духовното развитие на себе си и на другите. Най-общо казано да правиш добро за духовното развитие на друг.

От тази гледна точка магията, която има крайна и последна цел вдигането на съзнанието на човека е добра и кармата от нея е добра.
Магията, която е заради самите земни наслади и цели е просто липса на добро, а както се оказа като обратното явление на описаното от мен по-горе, всяка липса на добро ще ни намали магическите способности в следващия живот Ноооо всеки уващаващ себе си маг прави и магии за добро, според мен, за да поддържа положителния баланс.

Относно добрите дела мога да ви спомена за масона Исус от Назарет. Той винаги е казвал, че Истината се постига чрез добри дела в името на Истината. Измислицата за "спасение само чрез вяра" си е религиозно изобретение, но пък не е тук мястото да коментирам разликата между Истина и религия

[B-L-O-T]

Добро има - Имам над 2 лева в джоба
Лошо има - Нямам над 3 лева в джоба

[paparosko]

Mason,

Видях мното мъдри мисли в изказването ти!
Имаш моята подкрепа по темата.

[venus]

Съгласна съм, че за да променим кармата си, трябва да променим себе си - "излъчването си", мислите и чувствата си. Именно тази промяна човек може да направи по собствен избор преди да бъде поставен в ситуация (или поредица от ситуации), в която вече няма да има друг избор, освен отново да се промени в единствената възможна посока.

За понятията добро и зло, отнесени специално към кармата, моето усещане е, че добро е това, което ни позволява да вървим напред, а зло - онова, което ни връща в детската градина и обезмисля доста положени до момента усилия. Сега си спомням една мисъл (не се сещам за автора), че успешно изпълнена кармична задача е онази, която си спомняме без емоционално отношение - дори да е била доста травмираща, споменът за нея днес не ни причинява болка, носталгия, съжаление и други неприятни чувства. Значи успешно изпълнената задачка, която няма да се налага да връщаме и да повтаряме, е нещо безспорно добро.

Що се отнася до доброто, което правим на другите... за мен този въпрос е доста сложен. Можем да помагаме само на хора, които имат проблеми, които ние вече сме разрешили за себе си, защото в противен случай може да настъпи резонанс и да си навлечем доста проблеми. Можем да помагаме, когато помощта ни е поискана от другия човек. Да нахраниш гладния е добро, да нахраниш сития - зло. Оттук и поговорката - не прави непоискано добро.

В този смисъл и магията не е нещо лошо, ако се използва разумно. Ао можем да предвидим резултата от действията си и той ни удовлетворява - защо не? За още един интересен филм се сещам по този повод - The Butterfly Effect.

[Mason]

Ами да не може да видиш и решиш проблем на друг, ако не си видял и сешил същия проблем в себе си:) Май-малкото това гарантира, че няма да се самозаблуждаваш за проблемите на другите.

А непоисканото добро може да е много опасно.....