Духовното развитие

[Elor]

Бели мечки? Нищо друго не ми хрумва...


ПП: Прав си. Основното ми занимание е чаршафчийството.

ППП: Прав си. Това, че ти не приемаш концепцията за егото, автоматично я опровергава. И съответно обезсмиля цялата наука псигология.

[huskarl]

Бели мечки? Гледай ти. Де да беше истина - може би щях да те уважавам...

Да разбирам ли, че си схаванал какво наричам "чаршафлийство"? Надявам се да е така.
Очевидно смяташ наличието на его за нещо отрицателно - няма нужда да намесваш "науката психология", това си личи и без нея.

[venus]

Силата идва с разбирането на това как работят нещата, как работи вселената, ако щеш. Именно това разбиране е силата, защото ако знаеш как работят нещата можеш да ги контролираш. Ако не знаеш... Нищо не правиш, защото не знаеш какво правиш.

А с разбирането идва и смирение, защото разбирането как работят нещата те поставя и теб на мястото ти - няма ниско самочувствие или високо самочувствие, просто себепознание. Това е което аз разбирам под смирение - липсата на самозаблуди относно себе си.

А защо казвам, че търсенето на сила като самоцел е его трип. Силата ти дава възможността да променяш нещата. Но ти не знаеш защо нещата са така на първо място. Не си си направил труда да разбереш. А искаш да ги промениш без да ги разбираш. Това наричам его трип.

Напълно съгласна с теб. Толкова хубаво и точно определение за състоянието на смирение не бях срещала

Напоследък си мисля, че светът е създаден именно така, че да изпълнява нашите желания - да ни дава всичко (от което си мислим), че имаме нужда. Защото това е най-добрият начин да разберем от какво действително се нуждаем.

Хората имат склонност да живеят с илюзията, че като получат това и онова и третото и петото, вече ще са много щастливи. И светът има дава всичко, което си пожелаят (на съответната цена, разбира се). И когато получи всичко, човек осъзнава, че не е и не може да бъде щастлив, че нещо липсва. Всички знаем, че когато много желаем да постигнем някаква цел, се мобилизираме максимално, даваме всичко от себе си, тръпнем в очакване - постигаме я и тя изведнъж загубва своето очарование. Захвърляме я в ъгъла и продължаваме към следващата. Защото смисълът на живота е не в това да трупаме постигнати цели, а в опита, който сме придобили по пътя към тях - затова и никога не можем да се почувстваме удовлетворени и да спрем.

Преди време се случи и на мен да имам всичко, което си бях пожелала - хубав дом, престижна работа, прекрасна връзка с прекрасен човек. И тогава се появи празнотата - имах всичко, а нищо не ме радваше. Имах връзка, за каквато не си бях мечтала дори, а се чувствах невероятно самотна. Не знаех какво повече да си пожелая, нямаше какво. Моментът на истината - тогава, когато разбираш, че има и нещо друго, и чувстваш, че трябва да го откриеш, за да можеш да продължиш.

Казват, че когато душата се въплащава в тялото и се отделя от Бог, тя много страда и непрекъснато се стреми да се върне към него. И това е, което хоата усещат като липса, която през целия си живот се стремят да запълнят - с помощта на други хора, материални придобивки и т.н. Но това са само заместители и придобивайки ги, ние усещаме, че не са ни достатъчни, че не е това, което сме търсили. И продължаваме към следващата цел, и следващата, и следващата... и така докато получим всичко, което искаме и осъзнаем, че и то не ни стига. От този момент има само два пътя - обръщане към Духа, към Бог, в живота или смъртта. Някои хора не виждат смисъл да продължат и си отиват, имах такива познати. Други започват да търсят - и намират. И тогава започва истинският живот - осъзнатият живот.

Разбира се, това е процес и то дълъг.

Та по въпроса за силата и за ловуването - да, вярвам, че и huskarl си има своите основания. Всеки човек минава през етапа, в който осъзнава, че има някакъв контрол над света и в началото това е завладяващо усещане. На всеки човек в даден момент се позволява да поживее с усещането, че е господар - на живота си, на Вселената. Позволява му се да се развихри до известна степен, да придобие всичко (или почти всичко), което пожелае - защото това е единственият начин да разбере, че не му е нужно, нито достатъчно. Това е част от пътя.

И още нещо за моделирането на реалността: мислите и желанията ни се материализират. Когато не искаме нищо конкретно, ние позволяваме на подсъзнателните ни необходимости да се реализират - енергията отива за реализацията на това, от което наистина имаме нужда и то е оптималното за нас, дори да не сме го осъзнавали - когато се появи в материалиня свят, то ни прави много щастливи. Когато ИСКАМЕ нещо и ние направляваме енергията си в тази посока, то действително се случва в повечето случаи, но не винаги ни прави щастливи - защото докато не опознаем себе си, няма как да правим верни избори.

[Neter-Kua]

Страхотна тема наистина. В нея няма нито едно мнение, което да не доказва убедително нуждата от духовност.

[ludvig]

wenus нещата които пишеш в предния ти пост съм ги чел всичките под една или друга форма в различни саитове за духовно развитие за желанията които непрекъснато имаме и веднага щом получим желаното то не ни удовлетворява е елемент от кабала а мисля също и от иогииските учения натози принцип е основан и нашият ум тои непрекъснато подскача от желание на желание и след като постигне едно желание веднага търси друго може би единствено концентрацията и медитацията го успокояват и го правят целенасочен разбира се с постоянното практикуване тва е според иога идруго което съм забелязал и което не аз съм открил след медитавни практики редовни разбира се се установява че може да се наблудаваш отстрани в емоцианално отношение а и в други неща с две думи наблудаваш своя ум и желанията му на този етап според мен това е разбирането за деиствието на ума а за ставането на нещата за които пишеш е не съм стигнал дотам разбира се сега очаквам huskarl да се появи и да ме наругае че залитам по духовни учения и следователно ще си пропилея живота )

[venus]

Страхотна тема наистина. В нея няма нито едно мнение, което да не доказва убедително нуждата от духовност.

Не би могло да бъде другояче - ние сме частици от този свят, светът се развива, развиваме се и ние - това е смисълът на живота ни. Ако замисълът беше консумация - предполагам, че всичко необходимо щеше да бъде в изобилие около нас. Сега обаче имаме в изобилие само предизвикателства

Ето един хубав филм по темата, заснет по действителен случай - Peaceful warrior



The Purpose: Evolution
The Arena: Daily Life
The Time: Now
The Method: Action
It begins on the ground.
It starts where you are.
It works at every level.

само ще допълня, че освен здравето и дълголетието, трябва да прибавим и веселието, радостта към тях. иначе става малко скучно...

Много си права, Cath. Всъщност, радостта и щастието са критерии за това, че сме на прав път. Щастието е усещане за пълнота посредством някаква форма на психическо или физическо удовлетворение, но докато то зависи от външните обстоятелства, които можем да определим като положителни или отрицателни, няма да сме в състояние да го контролираме напълно. Много хора разбират щастието като това до получават каквото пожелаят - а щастието всъщност е в това да можем да се радваме на това, което имаме. За да можем да му се радваме обаче, трябва да умеем да ценим "малките" неща, което пак означава - да овладеем ненаситното его. Не да го подтиснем, а именно да го овладеем - да бъдем негови господари, а не слуги.

Един много точен критерий за това, че егото е нарастнало прекомерно е липсата на любов (имам предвид нормалната, човешка любов, която всички познаваме). Човекът има контрол върху почти всичко, но не и върху любовта като чувство. Дългата, многогодишна самота и невъзможната любов (несподелена любов, любовни тиръгълници и многоъгълници, от които човек не може да се откъсне поради силата на чувствата си, въпреки че го подлудяват и му носят само болка) са признаци за това, че егото се е самозабравило.

Изобщо, липсата на щастие, удовлетворение и наличието на страдания показват, че сме се отнесли нанякъде.

ludvig,
да, всички системи описват едно и също нещо - нашия свят, а той, колкото и многообразен да е, все пак си има свои закони и е добре за нас да ги познаваме. Колкото по-добре ги разбираме, толкова по-малка е вероятността да бъркаме неволно и сами да си създаваме неприятности. Понякога е достатъчно само да наблюдаваш какво се случва в живота ти и в живота на близките ти, да се загледаш внимателно в един филм, да прочетеш един случаен абзац от книга.

[huskarl]

Знаеш ли, Venus, всъщност цялата тази идея за "Peaceful warrior" е една от поредните нюейджарски глупости...

Радостта и щастието... са неща, които и някои откачалки изпитват.- Което не променя факта, че са превъртели.
Така че този критерий е малко...

[venus]

"У нас свестните смятат за луди...", казал е Ботев.

[huskarl]

Да оставим класиците намира... ...

[venus]

Оставяме ги

[paparosko]

Мъдростта и толерантността вървят ръка за ръка!

Виждам...имаш ги и двете!

[Марио]

Не прочетох много, тъйче извинете ме ако не влизам в тона на разговора, но видях, че е постнат филм на тема "духовно развитие"(ще го гледам при първа възможност). Аз също ще ви препоръчам нещо(един от любимите ми филми) - Fearless - http://www.zamunda.net/details.php?id=32597

Бих ви казал още да видите the shawshank redemption, но съм сигурен, че повечето сте го гледали.

[Samsara]

Обикновено хората, които говорят за духовност, разбиране, смирение, премахване на егото, на ума, на задника, Дедо Мраз и т. н. и т. н., си остават с тези приказки. В състоянието на блаженно овчедушие те се чувстват удобно, сигурно и защитено. И най-важното - много духовно.
Това са илюзиите на духовното търсачество. Честно да си призная, и аз може би бях в плен (поне отчасти) на тези илюзии в продължение на доста години. Докато не разбрах, че това е пълна загуба на време.

Силата идва с разбирането. А истинското разбиране носи смирение.

Силата изва с разбирането. ОК.
Истинстото разбиране носи смирение. Не - носи хармония, равновесие и усещане на реалността. Смирението е малък компонент от нея. Както впрочем и Любовта, за която привържениците на духовността могат да ти проглушат ушите.

Търсенето на сила е просто его трип, който не може да доведе до нищо повече от илюзията за сила.

Е това вече е смешно... Когато търсиш сила или успяваш, или не. Съвсем просто е - или можеш да правиш нещо, или не можеш, или имаш сила, или нямаш.

Привържениците на духовността по принцип нямат сила, не знаят как да я придобият, а ако случайно се докоснот до нея, те се страхуват от нея. Затова те отричат истинското търсене на сила и не разбират защо е нужно са ке прави това. Нормално...
От друга страна, "духовниците" наивно вярват, че техните "духовни" учители, гуровци и пр. паплач, притежават сила.
Разбира се, съответната митология на "духовните" пътеки (практически всички имат такава), активно поддържа тези илюзии.

Съветвам те по-леко със силата, че да не се опариш.

[DreamWeaver]

Добре де искам да ви питам вие как точно го възприемате това да се приемем такива каквито сме ,добре примерно имаш някво качество и знаеш че ти пречи и кво ще си кажеш "Еми аз съм си такъв и ще си остана такъв"Това не е ли един вид да се предадеш е какъв е смисъла да се предаваш след като така или иначе ще се наложи да се отървеш от това качество.За мен истинския смисъл е да приемем невъзможността си да променим "сега" защото то не подлежи на промяна на промяна подлежи следващото "сега" .Или иначе казано да напредваме духовно но да го правим спокойно и бавно направлявайки процеса съзнателно ,като се отърваваме едно по едно от негативните си качества без да се обсебваме от идеята .И аз съм на мнение че човек е такъв за какъвто се мисли сиреч каквото е вътрешното му обеждение ако имаш позитивна нагласа и вярваш в себе си то си ти се изписва на лицето ако си слаб пак си личи.Искам да кажа незнам дали съм прав но си мисля че душата по някакъв начин оформя тялото да изразява основните и качества.Затова ти си такъв за какъвто се мислиш ,и чрез едно правилно осъзнаване на нещата можеш да моделираш характера си и душата си .Да дейсташ осъзнато ,знаейки че съмненията в себе си са преди всичко фалшиви.
Моля коментирайте и кажете дали сте съгласни

[galina_dim]

Съгласна съм, Дрийм.

Да се приемаме такива, каквито сме, за мен означава именно това - да си даваме РЕАЛНА оценка за самите себе си да се самоосъзнаваме и самопознаваме, за да можем да се променяме според желанието си. Но не можеш да се промениш, ако самият ти не знаеш какъв си и не си приел това. Просто няма да осъзнаеш, че има нужда да променяш нещо.

[venus]

Точно, galina

***

Един цар имал един-единствен син - смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.
- Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота - казал младежът.
- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.
Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:

„ПРОМЕНИ СВЕТА”

- Точно това смятах да направя - рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.
И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в Душата си. Променил доста неща, но много други не успял.
Минали години.
Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.
- Хубаво - рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияешш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта ти.
И изчезнал.
Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:

„ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”

- Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.
И той възстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени харахтера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.
Минали години.
Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.
- Имаш право – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.
Казал старецът тези думи и изчезнал.
След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:

„ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”

- Да – полислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.
И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.
Дълги години водил той тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:
- Какво научи по пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.
- Добре – казал старият мъдрец.
- Да – продължил принцът, - но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!
- Точно това е седващата ти цел – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатиа път.
Казал това и изчезнал.
Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:

„ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”

Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.
- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.
Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.
Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.
- Добре – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.
- Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:

„ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.
Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отговорил принцът, - че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.
- Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.
От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:

„ПРИЕМИ СВЕТА”

- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.
Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?
- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща.
- Научих – отвърнал принцът, - че светът е огледало на Душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.
- Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с друтиге и със Света.
Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.
- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, - този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.
И старецът изчезнал.

[Black_Tiger]

Не съм с добри отношения с модераторите на форума но с удоволствие ще ти кажа едно голямо браво Статията е супер,много е интересна и отделих време за да я прочета,прочетох и статията ти за "Човека" ! Мисля че всичко което си написал е от голямо значение,и си го написал с голяма точност! Надявам се повечко хора да отделят време и да го прочетат! Продължавай с тези теми,за мен са много интересни надявам се да са интересни и за другите Успех !

[tinkogm]

На повечето млади във форума скоро ще им омръзне магията и тнт.(имам предвит хлапаците на по 12,13 години които питът как да рзвият телекинеза и си мислят че става за няколко седмици тва или дори за няколко месеца)И така повечето тук нямат бъдеще в смисъл с магията.Предпоръчвам на младите да прочетът книгата "Вечните загадки" Джером Кларк.Не се отнася за магия,но ще им е интерсна според мен.Така че мили малки читатели на този форум ако искате да се развивате събирате пари от закуски и си купуваите книги да четете.И преди да правите някоя магия която сте научили от фоума парво се допитаите до някои по голям от вас(със сигорност ще ви посъветва да не правите прибързани заклинания и магии)Това е от мен.

Иначе темата не е лоша... Браво на всички които са писали в нея.Поне някои се интересува за другите.Браво че сте отделили внимание за въпросите на другите.

[Black Wolf]

На повечето млади във форума скоро ще им омръзне магията и т.н.

Това няма как да стане, защото няма как да ти омръзне нещо, което не си виждал, не си докосвал и не познаваш.

Иначе съвета да се четат книжки е съвсем правилен. Но... и това няма как да стане при съгашното младо поколение.

[Libra Lia]

Според мен колкото и да се мъчим да сведем нещата до ,,смилаем ,, вид надали бихме успели докрай.Мисля ,че се бърка от много понятието дух.развитие и магия (аз й казвам енергиийна работа).Невинаги занимаващите се с магия са духовно развити личности -макар ,че щом сме не само материя всеки се развива духовно.
Който е малко по-напред в нещата е насно ,че битовизма и материята много нио ограничават.По повод статията -идва момент когато просто ни става ,,тясно,, в материалните тела ,знаем ,че сме фигури на нечии ,,план,, и ,че нещата са много по-мащабни и глобални.Докато вярваме ,страхуваме се и не поглеждаме ,,нагоре,, ,докато вярваме в лъжи които сами си измисляме като добро и зло ,догми и правила -ще сме в матрицата .Целта и истинският живот са извън нея .Началото и края -не е ли капан това .?За прераждането -безкрайна е вселената ...а ,някой там горе си играе сякаш шах ...но пешките трябва да са под контрол ...
Щом сме тук на това планетарно тяло сме длъжни да го опазим и да го подържаме ,затова и много са ,,различно мислещите,,...просто някой е ,,зключил,, паметта ни и е метнал някъде ключа за истината ....който е успял да отвори някоя заключена врата -остава втрещен от ,,видяното,, ....разбиват се много илюзии ...усещането е като да разбереш ,че дядо Коледа е баща ти или комшията ...може би , ,,заблудата,, на този етап на развите е по-приемлива и безопасна .
Дано не съм се отклонила много от темата .