ВСИЧКО Е ЕДНО ... ЕДНО И СЪЩО... или се свежда до него...

[Moerin_Elf]

Ами такава съм си

[ekaya]

Пътят не е посока – пътят се върви.
В своите начала и краища на практика всички пътища са еднакви.
Пътищата са като самите хора – имат различни имена и обвивка, начертани от нашите заблуди, но в същността си те остават едно.

[МагНаско]

Хубава тема , но няма да е зле ако се пишат малко по смислени отговори ПО теМата а не неща който са за ЛС ще си позволя да цитирам един колега по въпроса , а вие преценете кое къде е или не е .........

[b]Моят разговор със Бог[/b]

Знаеш ли че си едно със мен, а знаеш ли че си във плен на своята илюзия че ти и аз сме тук и там, по скоро ти си тук, а аз съм там? И точно затова се чувстваш сам, лишен от моите блага, лишен от пътеводна светлина. Живееш сам в ограничения си дом, страхуваш се за себе си и за живота. Вън от теб светът е толкова голям, а ти си сам. Стоиш и чакаш да се случи чудо, прекланяш се пред идоли и молиш се горещо, лудо. Живееш във илюзията си и няма как да разбереш че ти си чудо. Аз те сътворих да бъдеш като мен - да сътворяваш всеки ден. Не мога да те отделя от мен, не съм далече-близо съм, дори ненужно е да се протягаш за да ме достигнеш, ненужно е да пееш химни за чуя, ненужно е да палиш свещи и да се потапяш в ритуали за да ме усещаш. Нямаме във твойто утре. Ако мислиш че е нужно да направиш нещо, щото да ме видиш и да ти подам ръка – в заблуда си. В заблуда си и се отдалечаваш повече от мен, защото правайки това, пред себе си признавш, че не си във връзка с мен. И колкото все повече старание във практиките влагаш толкова все повече от мене бягаш. Аз съм тук, не бягам никъде от теб. И ти си тук, от мен не може да се скриеш. Така сме построени – аз и ти едно и също нещо сме и аз го зная, а твойто бягство – то ти пречи да ме разбереш. Ти бягаш в мислите си, сътворил си свят във който мен ме няма. Измислил си си свят във който аз стоя далеч и проявявам свойта милост, само ако спазваш практиката и извършиш ритуала. Ако някъде сгрешиш за тебе ставам адска хала. Живота сривам ти във миг, защото аз съм тъй велик. И в този свят при теб е страшно – има бури и лъжи, има болка, няма свободи. Познаваш ли светът си? Копнееш ли за моя свят където ти ще бъдеш пребогат?
Ще ти го кажа искрено и много честно – във твоя свят дори на мене няма да ми бъде лесно, затова ме няма там, затова оставаш сам. Не можеш да ме сложиш в рамка, да ограничиш това което съм. В мойто естество ( и в твойто, ала ти не знаеш, а когато чуеш пък нехаеш) е да бъда Абсолют. Можеш ли да побереш безкрайното във рамка? Затова ме няма в твоя свят. Но пък ти си в моя свят – това е истината, абсолютната. Илюзията е тази която те постави вън от мен. И бидейки отвън ти искаш и копнееш да се върнешш, да се слееш и да бъдем аз и ти едно. Но ние сме едно – това е. Казах ти по рано – ненужно е да правиш ритуал за да ме стигнеш. Ненужно е да медитираш за да ме достигнеш и прегърнеш и да бъдем цяло. Ние и сега сме цяло. Позволи си да ме изживееш, позволи си да се изживееш и тогава ще се насладиш на всичко за което ти копнееш.

*******************************************************

Когато фокусираш мисълта върху нещо по-различно от Сега, от този миг ти губиш връзката си с Мен и ставаш сам и отделен. Да бъдеш сам, далеч от Мен върви ръка в ръка с последствия. Ти сам, поради илюзорността на границата, се отграничаваш. Ограничаваш Светлината, ограничаваш Любовта. Любов и Светлина това е здравето на твойто тяло. Защо си мислиш че това не е едино цяло – тяло-дух-душа? Едно и също са – това е Светлина, това съм Аз. Ако аз под формата на Дух се спусках и одухотворявах тяло, то значи тялото ти се явява съд на моя Дух. Духът ми трябваше да бъде ограничен, но Аз съм безграничен, вечен, тогава няма как да се съдържам нито в тяло, нито във душата, нито във сърцето, нито някъде на друго място. Аз съм всяко място и съм всяко нещо!
Но тялото – то страда, разболява се, умира и изчезва, къде съм тука Аз, се питаш.
Защо си мислиш че умира? Защо си мислиш, че това което Аз съм – Абсолют побира се в едно пространство. Пространството съм Аз и Аз съм съдържанието, есенцията и смисъла.
Ако бе възможно да съм вън от теб и да се спускам за да те одухотворя и после да се отделя и да се върна в Себе си – тогава всъщност казваш че си вън от Мен, или че Аз съм вън от теб. Тогава Аз и ти не сме едно. Тогава нямаше да бъда онова което Съм. Абсолютът винаги е цяло, той е винаги едно.
Където има две неща – там няма абсолютна Светлина, там няма Истина – единствено лъжа.
Илюзията ражда множествеността!

************************************************

Болестта е граница, илюзия, несвобода и самота.
Аз се движа, нещата в мен, във вселената са в непрекъснато движение – трептят, вибрират. Когато Аз се проявя чрез теб, във абсолютната природа ми е да се движа и Аз се движа и ти се движиш, и Аз и ти сме същността на цялото движение. Когато спреш започваш да се различаваш ти от Мен, различен си от своята естествена природа. Тогава Аз и ти се разминаваме. Но ти си надарен с Божествен Дух, със свобода и с правото да можеш да избираш.
Да се намеся и да те задвижа би ме обезмислило. Не мога, няма как да наруша сувереността на твоя избор. Тогава Аз се движа, а ти си спрял. Не мога нищо друго да направя, освен да продължа и да се движа. Когато Аз и ти се „разделим” се разжда времето. Ти помниш че Сме цяло, а после пък сме две неща и "между" тези две събития простира се илюзията за време. И колкото все повече се движа Аз и колкото все повече ти спираш, толкова все повече минава време. И времето минава и контрастта се засилва, между спомена за онова единно Цяло и изживяването ти в настоящето. Във времето полека ти ограничаваш изживяването си, до преживяване и вместо да се изживяваш цял и безграничен, изпълнен със божествен потенциал – започваш простичко да преживяваш. Ставаш спрял, а всичко друго движещо се, през теб протича като някакъв поток.
Дълбоко в себе си си спомняш, че самият ти и тоз поток и източникът му сте цяло и едно и също нещо. Но споменът е толкова дълбок и стар (понеже вече сътворил си времето, поставяйки се вън от мен, отделяйки се), че ставаш устремен в това да позволиш на целия поток да през тебе да протича. Това като че ли за тебе най-се доближава до Абсолюта и до Истината. Захващаш се да практикуваш ритуали, да правиш упражнения в стремежа си да се възстановиш – това е думата. Да се възвърнеш в себе си, отново да се слееш с Мен, със Себе си, защото няма нищо вън от Мен и няма нищо вън от теб, освен нещата които ти самичак по силата и сувереността на избора си не поставиш вън от себе си. Но както казах естественото състояние на Абсолюта е такова във което няма тук и там и няма вън и вътре. Абсолюта не е и не може да е ограничен от рамки и разцепен от различни граници. Това се случва само във полето на илюзията.
Знай, когато мисълта ти постои неща, които се намират вън от теб – това илюзия е. Дори да мислиш ти за Мен, акто за поток от Светлина която през теб протича и те одухотворяа – това илюзия е. Независимо че ти се отдели от Мен чрез граница – това илюзия е и Аз го зная, ала ти нехаеш. Във моя свят сме Аз и ти едно, независимо че ти се преживяваш сам, отделен и във най добрия случай ми позволяваш да протичам някак си „през” теб. Но тази мисъл няма смисъл. Аз съм тук и там и там и тук в едно и също време. Аз съм тук, отсам преградата и там отвъд и след като съм тук и там в едно и също време, просто няма никаква преграда. Така че Аз протичам и през теб и Аз съм теб и ти си Мен, но ти Ме осъзнаваш само във частта която ти си позволил да протече и всичко друго е поставено отвън.
И копнежа ти по времето преди да се разцепим, те кара да зацикляш в ритуали, във учения, в науки и във практики и смисълът на цялото ти търсене е да се завърнеш в себе си, във Мен.
Докато не осъзнаеш илюзорността на първата стена, на границата която те оставя сам и отделен, дотогава ти ще гледаш на себе си като на съд, а на мене, като дух, поток и светлина, който те изпълва. И независимо от практиката и от ритуала, винаги ще изживяваш много малко от това което Аз съм. Така во веки се обричаш да си отделен от Мен, да се стремиш към Мен и никога да не Ме познаеш, тоест никога да не познаеш Себе си- Едиността. Докато си устремен към Мен, докато копнееш да се завърнеш в Мен, дотогава ще си сам и отделен. Защото в този миг, ей тук, сега, Ние сме Едно и също нещо. Позволи Си и го усети. Освооди се и се изживей. Във всеки миг, във всякое Сега едно и също нещо Сме. Във всеки миг и всякое Сега си позволявай безусловно да се изживяваш - това е, няма нищо друго.

Не мога Аз да избера за теб да осъзнаеш илюзорността на своето отделяне от мен. Да го направя, значи да се обезмисля, значи да отхвърля правото ти да избираш. Познавам Цялостта, защото Аз съм Цялостта. Повярвал си на множествеността родена от илюзията. Изборът ти да си сам, отделен, се противопоставя на избора Ми да Съм самосъдържащо се Цяло. Тогава кой от нас е в право? Аз изживявам Себе си божествено, а ти се изживяваш отделен и сам и в липса. И изборът ти е такъв, че всъщност ти забавяш ход и спираш, а Аз се движа. От контрастта между твоето и моето изживяване и спомена ти по мига във който бяхме Аз и ти едно, се разжда липсата която преживяваш, от нея пък се ражда и копнежа ти по Мен. Не би копнял за нещо, ако не го познаваш. И точно липсата, недостигът са движещото колело на твоето „завръщане”.


П.С. следва продължение ...

[ultramarin]

Наско, като постваш подобни копни-лепни, пиши откъде са! Приведеният в случая цитат е е от тук:
http://magicaura.com/forum/viewtopic.php?t=5707

а като цяло идеята е близка до тази тук:
http://www.hemuz.org/Stories/Niama-tako ... ichard-Bah

[Macabre]

Абе както и мъжете са различни на външен вид са еднакви по природа ( няма сексистка умисъл... да не се засегнат мъжете). Всичко е различно само привидно но отвътре всичко идва от едно място и отива на същото. Както е казано " Човека от прахта се роди и на прах ще стане." А и не само човека... колкото и да сме различни нас винаги ни обединява поне един фактор.

[sanguinary]

Маг Наско, благодарности за текстовете. Има казани ценни неща.
най-малко ме вълнува от кой сайт са.
А пътищата са еднакви на старта и финала, защото са затворен кръг. Всичко е едно, защото всяко движение, всеки процес също е кръг и всички те са част от големия кръг на живота. Когато бъде завършен, всичко ще започне отначало. И това правило важи за цялата Вселена. Така ми харесва да си представям нещата. Истината не зная каква е.

[МагНаско]

Маг Наско, благодарности за текстовете. Има казани ценни неща.
най-малко ме вълнува от кой сайт са.
А пътищата са еднакви на старта и финала, защото са затворен кръг. Всичко е едно, защото всяко движение, всеки процес също е кръг и всички те са част от големия кръг на живота. Когато бъде завършен, всичко ще започне отначало. И това правило важи за цялата Вселена. Така ми харесва да си представям нещата. Истината не зная каква е.

Благодаря за разбирането защото целта ми беше точно това да споделя нещо което не е мое , но в същото време е ценно според мен . Не съм посочил източник защото не съм питал дали мога да цитирам името му във форуми. Радвам се че поне малко съм бил полезен .