Таро и митология

[venus]

ТАРО И МИТОЛОГИЧНИ АНАЛОГИИ


ГОЛЕМИ АРКАНИ

Глупакът
Дионисий
Нова фаза в живота, поемане на риск, необходимост от загърбване на старото и започване на нещо ново

Магът
Хермес
Поява на нови умения и потенциали, разкриване на нови възможности

Висшата жрица
Персефона
Жажда за езотерични знания, разкриване на тайни, богат, но все още не напълно реализиран потенциал

Императрицата
Деметра
Плодородие, съзидателност, изобилие, брак или връзка, деца

Императорът
Зевс
Изграждане на здрава основа, конкретизиране на идеите

Жрецът
Хирон
Духовност, търсене на лични философски и духовни ценности

Любовниците
Отсъждането на Парис
Любов, свързана с изпитание или избор

Колесницата
Арес
Вътрешен конфликт, битка, борба, с потенциал за победа и разрешаване на разногласията

Справедливостта
Атина
Изчистване на ума, безпристрастно отсъждане, балансиран интелект

Умереност
Ирис
Хармония във връзките, сътрудничество, водещо до успешно партньорство или брак

Силата
Херкулес
Сила, смелост и самодисциплина; потенциал за морална победа и овладяване на живота

Отшелникът
Хронос
Време за оттегляне, самота, медитация; необходимост от търпение при навлизането във вътрешния свят

Колелото на съдбата
Мойрите
Промяна на съдбата, ново начало, нов период в живота.

Обесеният
Прометей
Необходимост от жертва за придобиването на нещо по-ценно, време за смирение

Смърт
Хадес
Край на нещо вече изживяно, трансформация, ново начало.

Дяволът
Пан
Конфронтация с вътрешния свят; развитие чрез преодоляване на страховете и задръжките

Кулата
Убиването на Минотавър
Разрушаване на съществуващите форми, промяна на неправилните структури и откриване на истинските ценности

Звездата
Кутията на Пандора
Надежда, вдъхновение, вяра в един нов и по-добър свят

Луната
Хеката
Колебание, несигурност, объркване, време за пасивност

Слънцето
Аполон
Оптимизъм, време за активно действие, излишък от енергия, ясна видимост.

Страшният съд
Хермес Психопомп
Време за отплата на минали действия, време за обобщаване и заключения

Светът
Хермафродит
Успех, постижения, реализация на целта, завършване на цикъла



МАЛКИ АРКАНИ


ЧАШИ

Асо чаши
Афродита
Зараждане на чувства, нова връзка

2 чаши
Срещата на Ерос и Психея
Начало на връзка, партньорство или приятелство

3 чаши
Женитбата на Ерос и Психея
Празник, радост, щастие

4 чаши
Завистливите сестри на Психея посяват раздор
Отегчение, депресия, недоволство, негодувание

5 чаши
Психея разкрива истината и е изоставена от Ерос
Съжаление за минали постъпки, измама или загуба в любовта или брака

6 чаши
Психея си припомня миналото с носталгия
Минали действия могат да донесат отплата в настоящето, изгубен любим може да се върне отново

7 чаши
Психея моли за помощ Афродита
Необходим е избор, при много възможни варианти; трябва да бъде взето внимателно решение

8 чаши
Психея предприема опасно пътешествие до подземния свят
Загърбване на миналото, изоставяне на надеждите

9 чаши
Психея и Ерос отново се събират, с благословията на Афродита
Желание от първостепенна важност се сбъдва

10 чаши
Психея става безсмъртна и се присъединява към Ерос на Олимп
Щастие и задоволство, с усещане за дълготрайност и бъдеще.

Психея била най-малката и най-красивата от трите дъщери на един цар. Всички поданици на царството се тълпели около нея, за да й се възхищават, и дори създали култ към нея, забравяйки проявите на благоговение, които дължали на Афродита. Тогава богинята на любовта изпитала отмъстителна завист и повикала на помощ сина си Ерос, като поискала от него да вдъхне на Психея любов към най-грозния и най-презрения от хората. Ерос нарамил лъка си и отлетял при младата девойка. Бил така поразен от нейната красота, че се влюбил в нея и не изпълнил заповедите на божествената си майка.

Двете сестри на Психея се омъжили за богати мъже, а красивата девойка не се решавала да избере никой от кандидатите. Много загрижен, нейният баща — царят, се посъветвал с оракула на Аполон, който му заповядал да облече девойката в черно и да я придружи до височината на един хълм, където една грозна змия щяла да дойде да се съчетае с нея. Въпреки отчаянието си царят изпълнил заповедите на бога и изоставил там Психея. Тогава полъхнал нежен вятър и дъхът на Зефир понесъл девойката из въздуха, след което я спуснал здрава и читава сред уханна, мека ливада, където тя заспала.

Когато на другия ден отворила очи, се намирала във вълшебната градина на прекрасен дворец, направен от злато и сребро, украсен със скъпоценни камъни. Неспокойна и любопитна, Психея се приближила към непознатия дом и чула глас, който я канел да влезе в богатото жилище. Девойката бутнала вратата и сред разкошните зали открила приготвена баня, богата вечеря и великолепно легло, в което се изтегнала с настъпването на нощта. Малко по-късно тя си дала сметка за нечие присъствие до нея и помислила, че това е мъжът, за който й говорел оракулът. Този нежен и влюбен съпруг помолил Психея да не се опитва да го види.

Девойката скоро получила разрешение да се върне за няколко дни у дома си и да се срещне с родителите си. Но нейните сестри, виждайки я толкова щастлива, се опитали да събудят съмнение в сърцето й и заявили, че в мрака на нощта тя сигурно се е свързала с някакво чудовище.

Потресена, още първата нощ след своето завръщане в двореца, Психея се доближила до заспалия си съпруг и го осветила с лампа. Вместо чудовище, тя съзряла Ерос, най-красивия и най-милия от боговете. Възхитена, тя доближила още лампата и една капка горещо масло капнала върху рамото на нейния божествен съпруг. Събуждайки се стреснат, той упрекнал Психея за недоверието й и изчезнал. Заедно с него изчезнал и прекрасният дворец.

Обезумяла от мъка, нещастницата се скитала да го търси и накрая се обърнала към Афродита. Много щастлива, че ще си отмъсти, богинята задържала Психея да й служи като робиня. Товарела я с тежка и унизителна работа. Но любовта давала смелост и издръжливост на младата жена и никаква задача не й се струвала невъзможна. С помощта на мравки тя разделила смесените от Афродита най-разнородни семена. Донесла златната вълна от свирепите овце, с помощта на един орел успяла да почерпи вода от извора на Стикс, който се славел като недостъпен. Когато Афродита поискала от нея да й донесе в кутия малко от красотата на Царицата на сенките, съпругата на Плутон, Психея съумяла да залъже Цербер и стигнала чак до най-отдалечените дълбини на Ада, до трона на Персефона. Но нейното любопитството щяло да я погуби за втори път. Тя отворила кутията, но вместо обещаната красота, там бил само мъртвият сън и тя заспала дълбоко.

В това време, затворен в двореца на майка си, Ерос умирал от любов към красивата Психея до деня, в който успял да излети през един от прозорците на двореца. Когато открил своята съпруга, той я пробудил с леко убождане на стрелите си. Афродита не останала безчувствена към такава силна любов. Меркурий отвлякъл Психея от земята и я отнесъл в двореца на боговете, където, пиейки Божественната амброзия, тя се сдобила с безсмъртие. Така тя вече завинаги могла да остане свързана с Ерос.


ЖЕЗЛИ

Асо жезли
Зевс
Зараждане на съзидателна енергия, голям потенциал за успех

2 жезли
Хирон разкрива на Язон първородното му право
Смелост и инициативност, способност за преодоляване на препятствията

3 жезли
Язон се среща с цар Пелий и се вдъхновява да намери Златното руно
Начало на съзидателен проект, поява на нови идеи

4 жезли
Язон и неговите последователи празнуват построяването на кораба „Арго”
Време за почивка и празник след тежки усилия

5 жезли
Язон се бори с дракона, пазещ Златното руно
Време за борба, непрекъсната поява на дребни препятствия, които създават трудности.

6 жезли
Язон триумфира след успешната битка с дракона
Публични приветствия, признания за положени усилия

7 жезли
Още много битки следват битката с дракона
Ожесточено съперничество, необходимост от решителност и кураж

8 жезли
След победата в множество трудни битки, Аргонавтите навлизат в спокойни води по пътя към дома
Период на прогрес след период на усилия и забавяне

9 жезли
Последен конфликт преди Язон да достигне целта си
Резервната сила може да осигури допълнителна енергия в битката дори когато изглежда, че силите са изчерпани

10 жезли
Язон постига целта си, но, в преследване на още една победа, той губи всичко
Опасност при поемане на по-голямо натоварване, отколкото може да се понесе.

В тесалийския град Йолк (Йолкос) царувал Езон. Неговият брат Пелий най-брутално му отнел властта. По същото време на Езон му се родил син. Понеже се страхувал, че жестокият Пелий ще го убие, защото на него се падала по право властта над Йолк, Езон го завел тайно при мъдрия кентавър Хирон, а на хората казал, че детето е умряло след раждането.

Когато навършил двадесет години, той решил да се върне в Йолк, за да поиска от Пелий да му върне заграбената власт. По пътя към дома, за да го изпита, Хера се превърнала в грохнала старица и помолила младежа да я пренесе през една планинска река. Язон не се поколебал и веднага я пренесъл внимателно. Но нагазвайки в буйните води, изгубил единия си сандал. Заради постъпката му, Хера го обикнала и му помагала във всичко.

Когато красивият младеж пристигнал в Йолк и срещнал Пелий, сърцето на жестокия цар изтръпнало от страх, защото някога оракулът му предрекъл, че ще бъде погубен от човек, който ще дойде от планините и ще носи обувка само на единия си крак. Пелий успял да прикрие уплахата си и разпитал младежа - от къде идва и каква е целта на посещението му. Язон честно разкрил кой е и какво иска от коварния си чичо. Старият цар не можел да откаже на Язон това, което му се полагало по право, но решил отново да си послужи с хитрост. За да го отстрани от пътя си и да избегне отмъщението му, Пелий обещал да му върне трона, но след като му донесе златното руно от Колхида.

За да може успешно да изпълни тежката задача, Язон обиколил гръцките земи и призовал всички славни герои да се присъединят към него и да му помогнат да донесе златното руно. В това време, вече бил готов и кораб за героите, построен от Арг, на когото помагала самата богиня Атина. Тя вградила в кораба къс от свещения дъб, растящ в гората на Зевсовия оракул. Този прекрасен, бърз и лек кораб бил наречен "Арго", а героите, които взели участие в похода, нарекли "аргонавти".

Пътешествениците достигнали бреговете на Колхида. В същото време богините Хера и Атина отишли при Афродита, за да я помолят да заповяда на сина си Ерос, да прониже със стрелата си сърцето на Медея, дъщерята на цар Еет и да я накара да се влюби неудържимо в Язон. Богините знаели, че само магьосницата Медея, която била служителка на богинята Хеката, можела да помогне на Язон в опасния му подвиг.

На сутринта героят се отправил към двореца на Еет и го помолил да му предаде доброволно руното. Когато чул за какво са дошли аргонавтите в царството му, царят-магьосник се разгневил страшно, но подтиснал яростта си и обещал да даде златното руно, но само при едно условие. Язон трябвало да изоре нивата, посветена на Арес с железен плуг, впрегнат в медноноги биволи, бълващи огън. След това - да я засее със зъбите на дракона, от които щяли да израстнат войни, облечени с железни ризници. Накрая, Язон трябвало да влезе в бой с тях и да ги унищожи. Ако изпълнел успешно тази непосилна задача, щял да получи руното. Като разбрала това Медея, чието сърце било вече преизпълнено с любов към Язон, приготвила вълшебен мехлем от билки. Този мехлем правел неуязвим всеки, който се намжел с него. Чародейката дала на Язон мехлема и му заръчала да намаже с него тялото си, копието, щита и меча си. Героят изпълнил заръката й и така успял да се справи с поръчението на Еет. А когато от земята се появили железните войни, хвърлил всред тях камък, както го научила Медея и в завързалата се братоубийствена битка между тях, ги нападнал и избил. Изуменият Еет, не вярвайки на очите си, гледал Язон, смаян от свръхчовешката му сила и само мислел как да го погуби. Разбрала, че разгневеният Еет ще убие любимия й, Медея отишла тайно през нощта при аргонавтите и накарала Язон да отиде веднага с нея в гората, за да вземат руното. Всичко наоколо тънело в непрогледен мрак, само в свещения лес, посветен на Арес проблясвало със златен блясък руното. Когато Медея и Язон приближили дървото, на което било закачено руното, срещу тях се изправил страшният дракон, бълвайки пламъци. Магьосницата призовала могъщия бог на съня Хипнос и шепнейки заклинания, накарала Язон да напръска дракона с отвара от вълшебни билки. Драконът се строполил на земята и в миг потънал в непробуден сън. Язон бързо грабнал златното руно и заедно с Медея се върнал при другарите си. Всички се качили на "Арго" и потеглили далеч от Колхида и от страшния гняв на измамения Еет. Щом разбрал, че аргонавтите са похитили руното и че с тях е заминала дъщеря му Медея, разяреният цар наредил на колхидците да преследват бегълците и да ги върнат обратно.

След дълго плаване и много приключения, героите стигнали до острова на феакийците, където ги приел радушно цар Алкиной. Там Медея и Язон се оженили и продължили отново дългия си път. Когато пристигнали накрая в Йолк, всички тържествували и празнували завръщането им. Всички славели славните герои и предводителя им Язон, който успял да донесе златното руно.

Но коварният Пелий не удържал думата си и не върнал на Язон полагащата му се власт над града. Героят сдържал гнева си и решил да си отмъсти. Медея му помогнала и този път. Преди всичко, с вълшебство и магия, възвърнала на Езон, бащата на Язон младостта му. След това убедила дъщерите на Пелий да й помогнат да възвърне младостта на техния баща, както сторила това с брат му Езон. Но когато всичко било готово и вълшебната отвара била приготвена, тя забила бързо ножа си в сърцето на стария Пелий и изчезнала в нощта на колесница, теглена от крилати дракони.

Въпреки това, Язон не получил властта над Йолк, защото Адраст, синът на Пелий го изгонил от родния град, заедно с жена му Медея. Те се оттеглили тайно в Коринт при цар Креонт. Там Медея родила двама синове на героя, но щастието им не продължило дълго. Защото, запленен от красотата на Креонтовата дъщеря Главка, Язон изменил на клетвите, които дал на Медея. Когато научила за това, магьосницата била обхваната от отчаяние, но постепенно неукротимият й дух бил завладян от гняв и тя решила да отмъсти жестоко за нанесеното й унижение. Първо погубила с отровни дарове съперницата си и баща й Креонт, а след това убила собствените си деца, за да причини мъка на Язон и отново изчезнала на колесница, теглена от крилати дракони.

Безрадостен бил по-нататъшният живот на Язон. Отчаян скитал той от място на място, докато стигнал брега, където стоял изтеглен корабът "Арго". Умореният герой полегнал в сянката му и заспал. Тогава изгнилият кораб се сринал и го затрупал с отломките си. Такъв бил трагичният край на предводителя на аргонавтите.


МЕЧОВЕ

Асо мечове
Атина
Сила въпреки нещастието, знак за добро в привидното зло

2 меча
Орест се озовава между разногласията на родителите си
Безизходно положение, без възможност за промяна или развитие, голямо напрежение

3 меча
Клитемнестра и нейният любовник, Егист, убиват Агамемнон
Конфликти и вражди, бурен преиод за връзките; освобождаване на напрежението

4 меча
Орест в изгнание
Необходимост от покой и възстановяване след физическо или емоционално напрежение

5 меча
Аполон разкрива убиеца на Агамемнон
Гордостта трябва да бъде преглътната, ограниченията – приети, за да бъде постигнат бъдещ напредък

6 меча
Орест се завръща в Аргос, за да изпълни заповедта на Аполон
Период на спокойствие след голямо безпокойство, отпускане на напрежението, плаване в тихи води

7 меча
Орест се промъква през нощта н двореца на майка си, за да я убие
Бягство и отхвърляне на директна конфронтация, за да бъде постигната целта

8 меча
Орест е изправен пред дилемаэ
Страх от разрешаване на заплетена ситуация, парализа, дилема без печеливш изход

9 меча
Ериниите помрачават съзнанието на Орест
Умът е изтерзан от страховете от неизбежната съдба

10 меча
Атина спира страданията на Орест
Край на болезнена ситуация; възможност за реалистичен поглед върху ситуацията.

Действието на трагедията се развива в Аргос, пред двореца на Агамемнон и започва в момента, когато огньовете, запалени по планинските върхове на Гърция възвестяват за падането на Троя. Агамемнон потегля на своята победна колесница и влиза в дома, за да се срещне лице в лице със съдбата си. В дома му жена му подготвя убийството му - убива го в банята, като го удря с брадва. Отсега нататък Клитемнестра и нейният любовник ще царуват в Аргос.

Орест, който е израснал в чужбина се завръща в Аргос, за да отмъсти по заповед на Аполоновия оракул за смъртта на Агамемнон. Настъпва моралният конфликт: дългът да отмъсти за баща си изисква ново ужасно престъпление - убийството на майка му. На гроба на Агамемнон Орест среща своята скърбяща сестра Електра. Срещата със сестра му, оплакванията и заклинанията на гроба на баща му, всичко това укрепва решителността на Орест.

Прониквайки в двореца, преоблечен като чужденец, който съобщава за смъртта на Орест, той убива най-напред Егист, а след това и Клитемнестра. Волята на Аполон е изпълнена, но след убийството на майка си Орест е обзет от безумие и побягва, преследван от Ериниите (богините на отмъщението).

Ериниите - старите богини се сблъскват с младия бог Аполон. Двете страни се обръщат към богинята Атина. Но докато Ериниите, които въплащават родовия принцип на кръвно отмъщение, искат безусловно отмъщение за убийството без каквото и да било разглеждане на делото, Атина като покровителка на демократичната държавност повдига въпроса за мотивите на убийството и смята съдебния процес за необходим. Ериниите обвиняват Орест, а Аполон се явява като негов защитник.

Съдебният спор е представен като борба между принципите на бащиното и майчиното право. Орест се позовава на това, че Клитемнестра е извършила двойно злодеяние, като е убила своя съпруг и заедно с това и неговия баща. Защо тогава Ериниите преследват него, а не нея, която е по-виновна? Отговорът им е поразителен: "С мъжа си, убит от нея, тя не се е намирала в кръвно родство!"
Аполон възразява на Ериниите и подчертава значението на родството по бащина линия и светостта на брачните връзки.

Гласовете на съдиите се разделят поравно, на две, при което Атина дава гласа си за оправдаването на Орест. По този начин Орест е оправдан.


ПЕНТАКЛИ

Асо пентакли
Посейдон
Материални придобивки, финансова помощ в началото на ново начинание.

2 пентакли
Дедал, майстор-занаятчия, се впуска в ново поприще
Промяна и колебание в материалните дела, хармонична промяна

3 пентакли
Дедал получава поздравления за първите си постижения
Начало на работа, основната структура е изградена, но са необходими довършителни работи

4 пентакли
Дедал разбира, че неговия племенник Талос е по-талантлив от него и го убива
Опасност от твърде силно прилепване към онова, което е спечелено. Нищо не е загубено, но и нищо не е спечелено.

5 пентакли
Дедал напуска Атина, оставяйки зад гърба си всичко, върху което се е трудил
Загуба на финансова стабилност, загуба на по-дълбоко ниво – на уважение, на вяра в себе си и в живота

6 пентакли
Дедал открива доброжелателен приятел в лицето на Минос, царя на Крит
Помощ от благодетел, споделяне на пари и късмет

7 пентакли
Дедал е поставен пред дилема, свързана с молбата на царица Пасифея
Необходимост от вземане на трудно решение – дилема между финансова стабилност и несигурни нови възможности

8 пентакли
Дедал трябва да започне наново, този път в Сицилия
Ново начало в друга професия

9 пентакли
Дедал най-накрая има възможност да се радва на плодовете на своя труд
Голямо удоволствие и удовлетворение, отплата за усилията, материално благосъстояние

10 пентакли
Дедал вече може да пусне здрави корени и да основе своя династия
Финансова стабилност и създаване на дом и семейство

Преди Минос да стане цар, той помолил Посейдон да му даде знак, че той, а не брат му ще заеме престола. Посейдон му изпратил бял бик, който Минос да принесе в жертва на бога. Когато обаче Минос видял великолепния бял бик, излязъл от водата, решил вместо него да принесе в жертва друг бик, надявайки се, че Посейдон няма да види разликата, а изпратения от бога да запази за себе си. Когато разбрал за измамата, Посейдон побеснял и направил така, че Пасифея, съпругата на Минос, да полудее и да се влюби в бик. Пасифея отишла при Дедал за помощ, да ѝ даде съвет как да задоволи страстта си. Той построил куха дървена крава, покрита с волска кожа. Тя се изкачила и влязла в кравата като по този начин измамила белия бик. Резултатът от тяхната любов било чудовище наречено Минотавърът. Минотавърът бил свирепо същество и след съвет от Делфийския оракул, Дедал построил гигантски лабиринт, в който да бъде затворен бика. Лабиринтът се намирал под двореца на Минос в Кносос.

Тезей доброволно пожелал да бъде изпратен при чудовището. Ариадна, дъщерята на Минос се влюбила в Тезей и му помогнала да излезе от лабиринта като му дала кълбо прежда, с което той маркирал пътя си и успял да намери пътя обратно. Тезей убил Минотавъра с магически меч, даден му пак от Ариадна и извел останалите атински младежи вън от Лабиринта.

Минос, ядосан, че Тезей е избягал, затворил Дедал и сина му – Икар, в Лабиринта. Построили си криле,направени от пера, закрепени едно за друго с восък. Те успели да избягат, но Икар се издигнал прекалено високо към слънцето,а восъкът на крилата му се разтопил и той загинал. Дедал кацнал в Сицилия, където построил храм в името на Аполон, където окачил крилете си в името на бога.

[cvete80]

Браво....venus....
Написаното тук от теб, относно Таро и Митологичните аналогии, би ореантирало доста от начинаещите в таро...
Така те наистина биха добили някаква по - ясна представа за самото значение на картите...
Темата е много добра...
Поздрави!!!

[Shadow Mage]

venus: Извинявай за въпроса ми, но коя точно колода от Тарото имаш предвид с тея аналогии с гръцката митология?

[Cath]

Сенчест, има предвид тази колода:
http://www.aeclectic.net/tarot/cards/mythic/

[venus]

Превела съм този материал, не съм аз авторът и нямам предвид определена колода. По-скоро си мисля, че всяка колода трябва да съответства на основните значения на картите, защото съм виждала невероятни колоди, които са безкрайно далеч и от Таро, и от смисъл. Изборът на колода е въпрос на лично предпочитание, важното е картите да ни говорят.

Ето един сайт, в който могат да се видят всички карти от сигурно почти всички възможни колоди. Аз използвам колодата на Уейт и за мен е добра. Много харесвам и колодата на Дюрер, освен че илюстрациите са много красиви, малките аркани (които са препъни-камъкът за много хора, започващи да се занимават с Таро) са много интуитивно представени - картинката не оставя съмнение за смисъла на картата. А това е и смисълът на Таро - да ни предава информация чрез визуалните помощници (каквито са картите), а за целта ние трябва да ги разбираме добре.

Добре е също, когато една карта остава неясна (всеки, който се е занимавал с Таро, знае, че има такива карти, които въпреки всички обяснения и интерпретации продължават да бъдат неразбираеми), да се разгледат карти от други колоди, така може да се схване по-общият смисъл и да се изясни значението на картата. Например Императрицата е символ и на плодородието, на зачатието, на жената-майка - и в някои колоди е нарисувана като бременна жена.

[ekaya]

Съгласна съм, че Тарото е много повече от една конкретна митология, независимо, че между повечето пантеони и митологии (в това число и библията) могат да бъдат направени директни паралели, както и между различните традиции. Това, разбира се, е обяснимо - всчикти те водят към Божественото по един или друг начин. Бих казала, че тарото е всички традиции закодирани в едно

Тарото само по себе си е цяла вселена, система и традиция. Картите не служат само за гадаене, напротив те имат много по-голямо значение и употреба и са врата към себеусъвършенстването, развитието и божественото. Ето защо последователят на всяка трядиция би могъл да открие и/или направи връзка между конкретна карта и божество, бог, богиня или техни аспекти. Тарото от тази гледна точка според мен се нарича и ключ или код, т.е такъв към божественото. То в никакъв случай не бива да бъде ограничавано само с един пантеон или традиция, но асоциирано на конкретна колода с една традиция може да даде безспорно възможност на ползващите я за допълнително навлизане в системата и работа с традицията (за това и има толкова видове Таро - уиканско, друидско, на Ловкрафт, на елементите, Атлантида и т.н.). Същото когато се смесват 2 системи и/или традиции за постигането на определена цел.

Считам, че тази тема е полезна именно защото ще накара потребителите да се замислят малко повече за Тарото.
Много се дразня когато хората ги свеждат само до гадателски метод.

Венус, моето Таро е по Абрехт Дюрер и нямам никакво намерения да използвам друго Бих използвала още едно, но не за гадаене(ако си го намеря) Тарото на Богините.

[ThunderGoddess]

Материала е наистина интересен, макар че по някои пунктове не съм съгласна. Примерно защо Деметра да е императрицата? Хера е царицата на боговете ... тя е пазителката на майчинството и покровителката на родилките ... и ако императора е Зевс, Хера би трябвало да е неговата императрица.
Справедливост ... защо Атина? Има си богиня на справедливостта, Темида. И всъщност лично в моята колода (Таро на търсещия) на тази карта има изобразено лице със завързани очи, т.е залегнала е именно символиката за Темида, която се изобразява по този начин.
Както и да е, може би става въпрос за различно усещане за картите и техния смисъл ...

[Cath]

Императрицата е карта, която често бива олицетворявана, както каза Винъс, като бременна жена, тя се свързва с плодородието, а дори съм срещала писания, в които е директно свързана с Майката-Земя. имайки предвид, че Императрицата изразява Земният Рай и Плодородието... възможно най-подходящия избор е Деметра, като персонификация на Земята и нейното Плодородие. а и няма индикация, че Императорът и Императрицата са семейна двойка.

Темида е богиня на божественият ред и закон, а не на справедливостта. както и не е изобразявана с превръзка на очите, поради дребният факт, че може да вижда и в миналото и в бъдещето. ако не се лъжа Темида е богиня титанида, докато Атина е все пак олимпийско божество, олицетворение на мъдростта и справедливостта. вероятно е надделяло като символ.

в крайна сметка - разбира се, че става дума за лично виждане, всяка една различна колода представлява виждането за таро на своят създател.