Чаша утринно кафе на "Позитано" 52

[MrFaust]

Чаша кафе върху масата от масивно дърво в дъното на тъй познатото кафене . Чаша кафе ... в тъй дъждовно , мрачно и студено утро , че дори и то самото е такова и дали от времето , дали защото си е и такова по принцип , или пък , може би , от странното чувство дълбоко заседнало в гърдите , притискащо цялото ти същество като в гигантски , стоманени клещи , горчи ... Глътка горчиво кафе ... глътка смърт , в която се ражда и гали с мека топлота животът , горчи и те стяга , както и усещането , носталгичното усещане за любов , която малко по малко и безвъзвратно губиш ... Глътка кафе , ароматно като спомените за тази любов , горчиво и същевременно сладко ,... и лепкаво , като страстта - отлетяла вече птица в късната есен ... Кафе - есенно , дъждовно , горчиво и необходимо, любов - платонична .., но не съвсем , желана търсена , неотменно нужна ... Какво друго ти остава след такова кафе и такава любов , освен да притвориш уморено-тъжно очи, да въздъхнеш приглушено-съзидателно , да запалиш цигара и меланхолично взирайки се в дима , играещ палаво между пръстите ти , следейки приволните му пируети със зелените си очи , с поглед с цвят на море , да отпиваш и от двете , а душата ти , солена и своенравна да затрепти - струна на китара , да изсвири своята балада , оставяйки те отново сам с твоята чаша кафе , побрало целия ти свят , всички твои мисли и въпроси , в мрачната си , горчива и ароматна същност .... А навън вече отдавна утрото е отминало , стотици роботизирани в бързината на своето мракобесно ежедневие хора , крачат в бесен устрем , марширувайки вечния си житейски марш ... и ти , човекът над чашата изстинало кафе , ставаш ,... изиграваш своята последна игра билярд и изскочил от " Позитано " сам се включваш в бесния устрем ,...


......


.... за да дочакаш отново поредното дъждовно , мрачно и студено утро, на същата тази маса от масивно дърво , където те очаква срещата с твоята чаша кафе ...




посвещавам на Светла ...

Петър Томов Божинов - Лорда ( MrFaust )

[runner413]

Интересно е.Открояват се носталгията , тъгата но и многото реализъм.Хубаво е.

[MrFaust]

Радвам се , че ви харесва ... Написах го днес сутринта , докато си пиех кафето на "Позитано"52 (по-известно още като "плетени столчета") , потопен в спомени ... Всъщност имам приятния навик , почти всяка сутрин независимо дали съм в София или в друг град да посрешам утрото в някое кафене , с чаша черно ароматно кафе - усещането е невероятно , кара те да се чувстваш опиянен от някаква приятна галеща носталгия , спохождат те и безброй въпроси без отговор и забравени чувства и копнежи - кара те да се чувстваш ЖИВ ... Ако не сте го правили , препоръчвам ви да посрещнете поне едно утро по този начин - заслужава си безбожно ранното ставане или лишаването от сън въобще , защото в крайна сметка това се явява един от малкото моменти , когато човек може да остане сам със самия себе си , откъснат от хаотичното движение на всекедневието , да се наслади на собствената си компания , да помисли , да си спомни , да поеме дъх с целите си дробове и да усети как свежия въздух на утрото го изпълва , да се отдаде и наслади на това , което изгражда човешкото в него - на емоциите и стремежите си ,.. пък макар и да е замалко преди отново да се впусне като кон с капаци в заобикалящата го реалност ...


с уважение: Петър Томов Божинов - Лорда (MrFaust)

[avanabil]

Радвам се , че ви харесва ... Написах го днес сутринта , докато си пиех кафето на "Позитано"52 (по-известно още като "плетени столчета") , потопен в спомени ... Всъщност имам приятния навик , почти всяка сутрин независимо дали съм в София или в друг град да посрешам утрото в някое кафене , с чаша черно ароматно кафе - усещането е невероятно , кара те да се чувстваш опиянен от някаква приятна галеща носталгия , спохождат те и безброй въпроси без отговор и забравени чувства и копнежи - кара те да се чувстваш ЖИВ ... Ако не сте го правили , препоръчвам ви да посрещнете поне едно утро по този начин - заслужава си безбожно ранното ставане или лишаването от сън въобще , защото в крайна сметка това се явява един от малкото моменти , когато човек може да остане сам със самия себе си , откъснат от хаотичното движение на всекедневието , да се наслади на собствената си компания , да помисли , да си спомни , да поеме дъх с целите си дробове и да усети как свежия въздух на утрото го изпълва , да се отдаде и наслади на това , което изгражда човешкото в него - на емоциите и стремежите си ,.. пък макар и да е замалко преди отново да се впусне като кон с капаци в заобикалящата го реалност ...


с уважение: Петър Томов Божинов - Лорда (MrFaust)

Очарователно! Какво друго бих могла да добавя ) Все едно чета собствените си мисли, които винаги са ме завладявали, докато притварям очи и се оставям на нежните докосвания от топлия, черен аромат, издигащ се към лицето ми.... Като че ли това е момента, който винаги ще очаквам, каквото и да ме връхлети, каквото и да ме отдалечи от равновесието в живато ми....