Пророчицата Вьолва

                        На Земята се появила една голяма пророчица, която виждала в минало и бъдеще така, както ние виждаме с очите си нещата наоколо. Разнесла се славата й по всички краища на света. Чули за нея и боговете.

                 И Один я повикал в Асгард за да разбере, какъв е Жребият на Боговете. Отишла пророчицата при тях и разгадала съдбата им. И страшни неща чули те:

"Виждам  как много години боговете  ще властват над света, как с годините ще нарастват богатствата и славата им. Виждам как хората им се покланят, как от тях се страхуват великаните и как над тях се сгъстява сумракът на залеза..."

                 Една след друга ще дойдат три зими с небивали студове и ветрове. Слънцето почти няма да се вижда. Небето ще е покрито с вечни облаци. Нито те, нито хората ще забележат това.Всички ще се сражават за златото, което е заслепило очите им.

                 Виждам как в края на третата зима ще паднат оковите от ръцете и краката на Бога на Огъня. Как той ще се изпълни с мъст и злоба. От подземните недра ще се изтръгне могъщият Фернир, от морските дълбини ще се надигне змията Митгард, която е излекувала раната, нанесена от Тор.

                 Виждам как Локи събира всички великани от Нифелхейм и Йотунхейм и ги качва на кораба Нафалгар. Той е изработен от ноктите на всички умрели и вози многобройна войска по вълните на световното море.

                 Ето вече тръби със златния си рог Хеймдал. Ето разтварят се всички петстотин врати на Валхала и от тях излизат по петстотин воини.
 
                 Пред воините с крилатия шлем,с копието Гунгнир е яхнал коня си Слейпнир - самия Один. Другите Аси бързо се въоражават и по моста от дъга се спускат за да пресрещнат врага.

                 Виждам ги да се срещат с великаните в долината Виград. А сега - о, мъка и нерадост за всички! - виждам Фернир да разкъсва Бащата на Боговете, славният Бог на гръмотевицата да убива змията опасваща Митгард и сам, поразен от отровата й пада мъртъв. Виждам как Локи се сражава с Хеймдал и двамата падат мъртви. Виждам как кучето Грам, което Хел е хранела с месата на мъртъвците се хвърля върху Тюр и загива заедно с него.
 
                Паднал е прекрасният Фрейр, сразен от огнения меч на Сурт. Властелинът на Муспел хейм убива Фриг и другите богини, които заедно със съпрузите си бранят Асгард...

                Но ето че от подземието излиза Видар. Ботушите му са с най-дебелите подметки на света. Те са съшити с всичките пари,с които хората са поръчвали обувки. Мълча ливият ас стъпва с единия крак върху долната челюст на Фернир и убива чудовището пронизвайки го с меч в гърдите.

                Ето магни и Моди вдигат от ръцете на баща им чука Мьолнир и също завързват бой. Ето Улир без спиране сттреля с лъка си. Виждам как Сурт загива от удар на Мьолнир, виждам, че великаните са победени, но мечът на Повелителя на Муспелхейм пада върху ясена Игдрасил и дървото изсъхва. Корените му изгризани от дракона Мидхгьог, нямат силата да издържат гигантския дънер и то пада. Заедно с него се руши небесния свод, а земята потъва в световното море. Ето вълците Скол и Хати поглъщат Слънцето и Луната.

И НИЩО ПОВЕЧЕ НЕ ВИЖДАМ.

                "Радвайте се, Богове! Димът се разсея и виждам, че на небето пак засия слънцето, по-ярко, по-красиво от предишното. Асгард, Митгард и Йотунхейм вече ги няма, няма ги и страната на гномите и елфите. Само световното море с шум плъзга своите вълни от север на юг, от изток на запад.

                 Освен морето и Слънцето, там където се е намирала преди Асгард, виждам още мълча ливия Видар, храбрия Вали, могъщите Магни и Моди и ловкия Улр. Те са останали живи.
                С тях са Балдар и Хьод, които са избягали от царството на Хел. На пояса на Магни е Мьолнир-чука на знаменития му баща. Младите богове разговарят и си припомнят подвизите си от миналите вековеи строят за себе си нова страна.А под тях земята излиза отново от глъбините на Световното море. Цялата е зелена и покрита с чудни гори,градини, пасбища и ниви. Ето и хората. Те вече не мислят за богатства. Блясъкът на златото вече не ги заслепява. Не воюват едни срещу други и живеят безметежно и щастливо..."

                 Пророчицата пак замълчала.

                 "Кога ще се случи всички това, Вьолва?" - попитал заради всички Один.

                 И Вьолва отвърнала: "Мога да ти отговоря,че ще се случи!". И всички неволно повторили: "Ще се случи!"

                 Ако сте чели Откровение на Йоан не може да не установите, колко много прилики има между двете религии: християнството и нордическите вярвания. Както и от всички християнски пророчества на Апокалипсиса. Иисус Христос пророкува, че... "ще се надигне народ против народ и царство против  царство", преди Края на Света и Второто Пришествие. Как алчността и жестокостта ще вземат връх над любовта и добротата в името на богатството и властта. Смъртта на змията, опасваща света не напомня ли на онзи стих от Книгата на Откровението... "Падна, падна Сатаната, Древната Змия".

                 Но тук нещата са доста по-трагични. Не можем да говорим за Хепи Енд. Почти всички Богове са убити. Само една малка част от тях се спасяват. Няма ги дори страната на Елфите и Гномите...

                 Книгата "Властелинът на Пръстените" е основно базирана на скандинавската митология и Пророчествата на Вьолва. Тъмният герой Саурон се отъждествава със Локи. Така, както Локи обладан от злоба и мъст започва да събира войски, така и Саурон събира огромни легиони, за да унищожи Средната Земя (което се превежда като Митгард) - мястото, където се развиват събитията от Властелинът на Пръстените.

                 И тук отново действието е тъжно, песимистично, изпълнено с есенна меланхолия. Героите знаят,че дори и да спечелят, светът вече... "няма да е същият"... Елфите от Лотлориен напускат Средната Земя и се заселват "отвъд морето". И земята на Златните Дървета запустява. Там се възцарява вечен залез, пустота и есен.

                 Какво ли се крие зад всичкото това?