Дали ВСИЧКО на този свят е Истина?

[magica]

Да, виждам, всеки ден, когато погледна към оглдалото.Как бих се почувствал ли? Ами това е интересен начин за възприятие, трябва да поразмисля. Колко още такива можеш да измислиш? Истината не е една, ако въобще я има. Не налагай своята над другите.

Достатъчно ли е да наречем нещо Истина, за да стане то Истина?

Дали ВСИЧКО на този свят е Истина?

Лъжата Истина ли е?

Заблудата Истина ли е?

Халюцинацията Истина ли е?

Изобщо- възприятията Винаги ли са Истина?

Всичко не зависи ли от гледната точка?

А ако гледната точка е ЛЪЖА, тогава къде е Истината?

Значи ли това, че НЕ всичко е Истина?

Не виждаш ли само онова, което ти се иска да видиш?

А дали видяното от теб е Истина?

[DarkAngel666]

Нека ти кажа една истина - истина може и да има, може и да няма, не предпочитам да мисля, че няма. Нека ти кажа още една истина - предишното е лъжа. Нека ти кажа трета истина - лъжата е истина. Последната истина е, че истината е лъжа. Добре, нека наречем твоята истина мироглед за света, не го налагай над другите, няма смисъл. Ако искаш може и по трети начин да го аречм, но основната идея ще е една и съща. Парадокса е по- смислен и от истината и от лъжата. Enjoy!

[magica]

Щом искаш да я даваме сериозно - добре.

Ето ти сериозен отговор.

Истина - просто една дума, с която всеки назовава онова, което го влече.
Всеки твърди, че от неговата истина по-истинска няма, което води понякога до продължителни спорове коя и чия истина е най-истинска и до конфузни ситуации, според които истината накрая се оказва всичко на всичко поредната заблуда или лъжа, или поредната грешка.

Истина - не като понятие, а като реалност - отражение на Вселената, частично подвластно на достигане и определяне от хората.

[Cath]

мила, ако исках да се заяждам, щеше да го усетиш и то много добре. макар че бях силно изкушена от едно евентуално "заяждане" с теб, което вярвам щеше да се получи много приятно. не се заяждам.

но... ИСТИНА е поредната условност. както обичам да казвам - въпрос на гледна точка. една истина за мен, може да не е истина за теб. със същия успех мога да говоря и за лъжата - условност. а имайки предвид, че лъжата е налице тя е истина, защото е истинска. конкретно към основния въпрос - дали ВСИЧКО на този свят е ИСТИНА? моето мнение е, че подобни казуси не водят до нищо положително. първо - не можеш да сложиш всичкото ВСИЧКО под общ знаменател. второ - дори да успееш да го направиш, начинът, по който това ВСИЧКО ще се изкриви бивайки възприето от различните хора, е различен. всеки сам определя своята реалност и нещо е лъжа или истина едва след като влезне в пряк контакт с човешките възприятия. преди това то просто Е.
ВСИЧКО, в което ПОВЯРВАШ става ИСТИНА. аз вярвам в шкафа, знам че той съществува, виждам го, докосвам го - той е истина за мен. ако някак успея да се изчистя от подобни чувства, ама напълно, кой знае, може би шкафа за мен няма да съществува. можем безпроблемно да заменим "шкафа" с "дядо коледа", примерно, която теза ти разви някъде тук. простете, че звуча като в някакъв блудкав филм от типа "ако вярваш стават чудеса", но действително мнението ми е такова. или друго - аз вярвам, че Изида съществува (пак примерно). не само, че вярвам, че Изида съществува, но вярвам, че ме закриля. ама наистина вярвам! тогава ще е истинска ли за мен Изида и нейната закрила? да, определено.

сещам се и за една сентенция: the truth is rarely pure and never simple - истината рядко е чиста и никога проста

[Legion]

Здравей Cath.

Радвам се да те видя да пишеш наоколо. Извини сестра ми, но тя не те познава, иначе едва ли щеше да подлага под въпрос твоето желание за сериозен дискурс.
Нека да се включа и аз с един въпрос по темата.

може би шкафа за мен няма да съществува

Това, че ще си се самоубедила на въпреки наличието на шкафа като материя в реалността, че шкафът не съществува, истина ли ще бъде или ще бъде илюзия, самозаблуда и подобно?

[The_Last_Angel]

"Дали ВСИЧКО на този свят е истина?" автоматичен отговор: "И половината не е..."

[Cath]

здравей Legion
не ти говоря за самоубеждение, а за чиста вяра, че шкафа го няма. а вече с какво ще го наречем - казах вече - всичко е условност.

[Legion]

здравей Legion
не ти говоря за самоубеждение, а за чиста вяра, че шкафа го няма. а вече с какво ще го наречем - казах вече - всичко е условност.

Добре, Cath. Нека да е чиста вяра, щом така предлагаш.
И тогава нека да бъде следната формулировката:

При условие, че шкафът се е отчел с чисто материално присъствие във Вселената, то чистата вяра, че шкафът не съществува, превръща ли в истина шкафът да спре да съществува в реалността? Ако отговорът на този въпрос е "Не", тогава правилно ли е да наричаме това вярване в несъществуването на шкафа: "Истина"?

[Cath]

за мен ще е "истина". въпрос на гледна точка, както вече казах. с този шкаф се сещам за павел вежинов. ;) ами ако все пак чистата вяра в несъществуването на шкафа действително предизвиква краят на неговото съществуване? и в този ред на мисли - самата магия, свързана със създаване на енергийни влияния на дадени нива с цел въздействието на физическо ниво, абсолютно е в противоречие с понятия от типа на "истина" и "лъжа". тук веднага се сещам за култовата тема "добро и зло", следователно и за "правилно и неправилно".

[Legion]

за мен ще е "истина". въпрос на гледна точка, както вече казах. с този шкаф се сещам за павел вежинов. ;) ами ако все пак чистата вяра в несъществуването на шкафа действително предизвиква краят на неговото съществуване? и в този ред на мисли - самата магия, свързана със създаване на енергийни влияния на дадени нива с цел въздействието на физическо ниво, абсолютно е в противоречие с понятия от типа на "истина" и "лъжа". тук веднага се сещам за култовата тема "добро и зло", следователно и за "правилно и неправилно".

Или най-накрая опряхме до това да дефинираме истината от позицията на намирането на отправната точка, от която да изхождаме, за да определим спрямо кое/кой нещо е истина.

Нечията гледна точка ( заради посоченото разминаване с действителността - в нашия случай в реалността шкафа го има, но не и за вярващия в друго) не е хубав критерий за определяне кога нещо е истина и кога то не е истина. Такава позиция е некоректна, тъй като не отразява действителност.

Хубава отправна точка за такова определяне на истина е самата реалност - не мислиш ли? Спрямо реалността шкафът го има чисто физически. Значи това е истина спрямо реалността, а вярата на някой или на всички дори, че шкафът го няма... Е всичко друго, но не е истина.

Съгласна ли си с мен, Cath?

[Cath]

съгласна съм разбира се, просто се опитвам да разсъждавам малко по-разчупено. хайде сега да определим що е то реалност и що е то действителност? ;)