В Началото бе...

[Bloody Alibis]

Знам,че това е може би прекалено лична тема или нещо подобно,но ми е интересно да разбера от къде сте тръгнали.Какво ви подтикна да се поинтересувате от магията в която и да е отформите и,кое ви откъсна от общото и ви хвърли във вихъра на магията?Интересно ми е как започна всичко за вас...по-нататък ще разкажа и аз ама сега ми се спи

[Агнес]

Най-чисто любопитство А, да не забравя и ужасно многото книги, в които се говори и/или описват свръхестествени явления и магия.

[ChaoS]

*вига рамене*
Ами просто един екстрасенс откри в мен подобни заложби. А и като цяло покрай мен винаги се случваха странни неща- предмети се оказваха на различни места, усери регираха странно... Най-забавни бяха часовниците- често около мен започваха да движат секундарника си наопаки.
И после магията започна да се занимава с мен, не аз с нея. Около мен започнаха да се събират хора, занимаващи се с магия като кламери около магнит...
В началото бе странното. Остналото е лудост. ((не че ще ме разберете правилно, ама карай да върви))

[Bloody Alibis]

Cool и аз иска така ...при мен е на етапи...първо бяха 6-7 годишна когато отидох в Русе с наще и там дъщерята на братчеда на баща ми (тя беш по-голяма) започна да ми разправя истории за Дама Пика и бла бла...и аз понеже винаги съм била много впечетлително дете започнах да разпитвам.Връщайки се в София започнах да питам и по-големите деца от блока и постепенно бяха насъбрала един значителен запас от истории за духове и други подобни и запалвах по-малките около мен по това...в у-ще продължих в същият дух до към 5ти клас..незнам защо но спрях.Малко бях стресирала няколко съуенички,самата аз също бях мн страхлива,ама любопитството си е любопитство...това сиг е продължавало години...след това в 7ми клас попаднах на първата книга за ХП.Водеше се,че съм пораснала,ама като я прочетох просто отново се запали старият огън от желание да ЗНАМ.Помислих,че сигурно има истински книги и истинска магия.И така започнах да си купувам книги да се итересувам от различните учения и бла бла до днес.Вярно когато на някой му спомена че се занимавам с това малко треснато ме гледат,но избягвам темата...най-близките ми приятели поне не ме взимат за луда,лошото е че около мене няма други които да се интересуват от това :/ изключвам нета...благодарение на него има форуми като този с хора които знаят и могат повече...лошото е,че още не съм се ориентирала точно коя магия ми се иска да практикувам (в смисъл знам че магия е общо понятие ама ученията кабал убика и бла бла) за сега май клоня към Уиката,харесва ми че се води религия,също така принципите и ми харесват както и това че най много се доближава до представите ми и дава по-голяма свобода а не те ограничава като да речем христянската религия,която ти натрапва своите виждания.Нз...та аз така...и продължавам нататък:)За това време съм остановила че умея смао да гледам на карти като хората и то не защото знам примерно картите на изуст(аз не ги и знам де) а щото така ми казват потенциалните "жервти":P Ама е странно...В общи линии започна се от детски истории за духове и се стига до интерес за духовно изграждане:) Айде искам да чуя още хора двама разказали ен ми стигат ;)Аз обичам да знам:)

[EliKarim]

Понякога магията те грабва без дори да осъзнаваш, без дори да си направил този избор сам...
Когато роднините ти са такива....когато от дете си свикнал да виждаш и чуваш все едно и също, след време дори не ти прави впечатление че си живял с нещо по-различно.

[debika]

при мен всичко започна от много ранна възраст, все се въртях около прабаба ми като идем на село(нали знаете най-малкия и най-възрастния са настрана, да не се пречкат)тя е била баячката,знахарката,гледачката и т.н. в селото и все ми разправяше какво правила и как.но малко време бяхме заедно, тя почина когато бях на 5 мисля.после малко се отклоних,бях много самотно дете и лека полека се обърнах към християнската религия,но с времето започнах да си задавам въпроси и да търся отговорите им в книгите и постепенно осъзнах колко е фалшива.оттам се обърнах изцяло към природните сили и възможностите които ни предлагат(това около 13 -14 ми година)и така и до днес .като малка ме мислиха за луда,а сега малкото хора ,които знаят с какво се занимавам го приемат съвсем сериозно дори и да не го разбират много.клоня към уика.винаги ми съм вярвала в магиите описани в детските книжки безрезервно,а религията така и не успя да ме убеди в правотата си.религиозните хора ме изумяват с невежеството и ограниченост.

[mert]

Бях някаде около 7-8 годишна,всичко започна със сънища които в последствие се сбъдваха,после се появиха и виденията.Бях много изплашена отнчало,но постепено всичко това се превърно в ежедневие за мен и аз до някаква степен свикнах с него.Така минаха няколко години,през това време вече усъваршенствах гледането на карти и такива неща.Когато бях на около 17 години при всеки по голям християнски празник-особенно около задушниците в апартамента ми започнаха да се разхождат сенки,които доста плашеха мен и котката ми.Започваха да се блъскат врати,в стаята изведнъж ставаше адски студено,долавях нечий глас,но така и не разбирах какво ми говори.След няколко такива случя се кръстих в християнска църква,всичко отихна за момент,остана само страха ми от огледалата.И така нататък, и така нататък.....

[Druida]

При мен просто от съвсем малък е усещането, че зад видимия свят стои истинската реалност.
После попаднах на такива книги, на такива хора и така до днес:)

[Bloody Alibis]

Леле хора блазе ви...при мен пък няма нищо чудно:( едната ми баба гледа на обикновенни карти,а другата пък(бог да я прости) ми беше разказала няколко истории родови такива дет са се случвали...за едни самодиви и един пламък син дет тя е виждала ама тва са си некви такива като семейни истории иначе няма нищо:( Родителите ми и сестра ми не приемат тези неща на сериозно...нямам някви интересни роднини в общи линии нямам нищо в кръвта:( Само излишно въображение и интерес:/

[J\yHu4ka]

Ами при мен как стана.. баща ми се занимава от дълго време и съм изранала с това С брат ми сме стояли по цели нощи и сме си говорили с него за всичко което две лапета могат да измислят и попитат .. Но тогава приемах отговорите просто като красиви приказки
По-насериозно започнах да приемам нещата след една случка която дста разклати живота ми.., тогава не виждах смисъл да се живее, постоянно плачех , отделях се от всичките ми приятели и познати , не спях и запълвах времето си с какви ли не глупости, и един ден, тоест нощ ( беше 2 през ноща ) попаднах на един филм за вещици - 'Вещи в занаята' и ми стана интересно.. после започнах да разпитвам дали наистина съществуват вещици и нататък е ясно .. A странното беше че месец преди това изтеглих късметче на което пишеше 'учение'
В последствие останах удивена колко много хора в България се занимават с окултизъм и май не само тук де!
Засега не се придържам към нито една религия.. взимам от всички това което ми харесва , но мисля че за момента Wicca ми допада най-много.
Ами това е

[ChaoS]

Хм... Уаа... :'(

В моето семейство единствената връзка с магията е била (по това, което са ми разказвали) бабата на моята баба. Можела е да бае.

Но се сетих нещо, което ме подтикна да вярвам по-силно в магията.
Бях малък и бяхме на морето. Някакви хлапета искаха да викат Дама Пика. Не успяха(за щастие), но... Аз успях да извикам Вале Купа в себе си. Звучи глупаво, но наистина успях. а тогава бях малък... И го направих, защото сметнах, че е естествената защита срещу Дамата...

Забелязали ли сте, че децата по принцип винаги са по-силни от възрастните в тази насока? Някак,,, Съзнанията им са необременени от училище и опит... И могат да виждат нещата такива, каквито са.