Здравейте,
Сега ме хванахте на болното място с тази
тема, която сте постнали тук.
Това, което ти се е случило е не просто
ужасно, а минава границата на човешкото
търпение. Ако съм и аз щях да отвърна някак
на наглото му поведение! Сега на темата!
Защо се профанизира България! Проблемът е наистина
много сериозен и наболял в социален план и като гражданин
и човек, занимаващ се с гражданското общество ще ви кажа,
че това не е никак случайно. Простотията която ни залива от
всякъде е продукт на разрушаване на ценностната система на
българското общество. Да, започва се от възпитаването на
младото поколение, но проблемът е много по дълбок. Свързан
е с много социални фактори, които не искам сега да изброявам.
Но замислете се как растат децата на България в момента и как се
развиват. Те са деградирали, защото страдат от липсата на любов и
внимание от страна на родителите си. Защото научават всичко по
другият начин от улицата и са преждевременно развити, тъй като се
учат от масмедиите като цяло и от своите връстници.
Ами ние, така наречените възрастни хора. Замислили сте за това,че
много хора страдат от липса на елементарна култура и още по-
лошо от липса на сърце! От липса на топли човешки чувства страда-
ме днес всички ние. От липса на елементарно доверие, което
да спомогне да разберем другия, различния от теб. И най-вече
от липса на толерантност, вежливост. Превърнали сме се в
ходещи роботи, без никаква човещина, без никаква човешка
състрадателност към проблемите на другите, останали ходещи
на два крака човешки същества. Все повече се шири явление като
социална изолация и отчуждение, което е страшно. Няма по-страшно
според мен убийство на човека, от това да остане сам в един
напълно враждебен свят, където го управляват анонимни сили, които
той дори не разпознава от къде са. Нямаме елементарно доверие
един на друг, непрекъснато гледаме как да намерим в другия, врага,
а не приятеля. Не онзи брат, който би ни помогнал, а гледаме на другия като на враждебния друг, който непременно ще ни направи
нещо лошо. И какво показват като пример днешните родители на
младите хора, отчуждение, самота и изолация, достигаща до конфликти и враждебност в семейството. Не се учудвам на
простотията на този младеж, та той е продукт на нашето прекрасно общество, където има деградация. Да не говоря за морала, защото
ще ви отегча. Но все пак, аз винаги съм се борила с това.
Срещна ли простотия по пътя си, не мълча, а отвръщам на удара
с удар, както мога. Защото простотията не трябва да се търпи.
Човек трябва да пази човешкото си достойнство и май само
то не е останало, да пазим. На мен ми се случи да се срещна
пряко с простотията на работодател, който унижаваше хората
като роби. Не само обаче неговите служители, а и тези които
нарича свои клиенти. Какво да ви кажа, картинката е от
грозна по грозна. А този човек притежаваше засилено чувство
за самоценност, граничеща до грандоманщина. А той е
продукт на едно вече мъртво общество, социалистическото.
Така, че простотията вирее в душата на човека и си мисля,че
дори и възпитанието не помага много, когато душите ни са омърсе-
ни и нямаме елементарна човещина и доброта в себе си.
Толкова по тази тема! Аз лично съм я превърнала в обект
на собствено изследване, което тепърва ще търси причините
и факторите за това обществено явление.
