Be carefull what you wish for......

[Uriel Blanchard]

Реших да напиша това за всички които тепърва решават да се занимават с окултизъм и езотерика или с магии както е по прието да се казва.
[align=justify]Просто искам да споделя моите преживявания в тази насока и да чуя от други за техните. По принцип както знаем интереса към магиите и окултизма се появява главно в тийнейдърските години, когато хормоните и факторите в социалната среда оказват опредлено вляние над младежите и те решават да опитат неща които по принцип са смятани за бабини деветини. И се събират няколко тръпнещи от вълненитето че правят нещо опасно и забранено, правят ритуалите изнамерени от каде ли не и се кискат на шубето на не толкова смелите. Познато ли ви е? Това по принцип е обичайната практика. Сега да ви кажа за моите преживявания.
Когато бях малък на около 10 години ме удари ток. Силно ме разтърси и баща ми даже ме преобръща, за да ми мина уплахата. В пубертета обаче започнах да откривам някои странни неща. Понякога знаех нещо без да имам обяснение откаде го знам. Виждах светлини около хората -синьо от дясно оранжево от ляво- които ги очертаваха. Тогава започнах да се интересувам от оклутизъм, търсейки обяснение за нещата които ставаха с мен. Не съм си мислел че имам някакви сили като тези на героите от комиксите, но все пак тайно си желаех да са поне малко такива. За да съм различен от всички. Това е естествено желание на всяко дете и човек. Магията няма да ви направи различни в очите на хората. Магията най-вече е тайна наука извършвана в уединение и тишина. Знаете ли защо? Заради нуждата на съзнанието ви да се настрои за визуализация. Защото това е най-голямата сила на човешкото съзнание. Способността да визуализираш всичко което пожелаш и със силата на тази визуализациа да постигнеш това което всъщност се приема за магия. Ритуалите и заклинанията служат най-вече за подпомагане на този процес. Но истинската сила е вътре в съзнанието ви.
Сега малко не толкова приятни аспекти на тези практики. Всеки медал си има и обратна страна нали? Пак в тийнейдрърският ми период с няколко мои приятели испирирани от излезлият по това време филм "Вещи в занаята" решихме да повторим ритуала показан там. Събрахме посоките (всеки един представляваше една от тях) наляхме вино и капнахме по една капка кръв в чашата и казахме словата за приемане в кръгът. След това всеки пи от виното и прие в себе си част от другите и си пожела определена сила. Тези които са гледали филма знаят за какво става въпрос. Искам само да вметна че подобни детински изпълнения са изключително често явление и не трябва да се правят. Аз си пожелах да виждам в душите и умовете на хората и да ги контролирам. Няколко години по късно разбрах колко глупаво съм постъпил и какво съм пожелал всъщност. В процеса на израстването ми силата, която си бях поискал донякъде ми бе дадена. Виждах какви са хората вътре и колкото повече виждах толкова повече се отвращавах от тях. Виждах всичките им лоши черти, маските които носеха за пред останалите и фалшивите им лица. И повяврвайте ми радвайте се че не виждате подобни неща. През повечето време избягвам да съм сред хора. Нямате представа какъв кошмар за мен е да съм в тълпа от хора. И за да бъде всичко още по красиво открих, че имам и емпатични възможности. Чувствата и болкитв на хората около мен стават и мои. Гневът, злобата и всички негатвни емоции просто стават мои. Добрата страна е, че това става и с радоста и останалите положителни емоции. Но те са доста по-редки. Сега вече успявам да контролирам всички тези неща и не ми пречат толкова, но все още съм крайно резервиран към контактите си с хора. Не съм сигурен, че тези неща са в резултат на онзи ритуал, но все пак ти дава повод да се замислиш. Затова внимавайте какво си пожелавате и най-вече бъдете сигурни,ч е сте преценили всички положителни и отрицателни страни на това което ще поисктате. Защото когато съзнанието ви започне да визуализира желанието ви дано да се готови за всички последствия. Ако и вие сте имали някакви такива опити и преживявания ще се радвам да ги споделите. Blessed be.[/align]

[Arhimikus]

Това което описваш е абсолютно нормално за всеки окултист "да гледа в душите на хората". Ако това не можеш да направиш като начало, ако не можеш да разбереш постъпките на хората, различните им "лица" и видиш какво има в душите им... изричането на заклинания, ритуалстването и другите неща не идват ли малко сложни? Не съм пожелавал да гледам в умовете на хората. Не съм си пожелавал да им усещам емоциите. Всичко това си е нормален процес в развитието ти. И правилно отправяш предупреждението. Благословен бъди и ти!

[venus]

Интересно е това, което споделяш. Според мен обаче е по-вероятно да си си го имал заложено и недоразвито/неосъзнато.

При мен е подобно, без да съм си го пожелавала и да съм правила нещо специално - хората са като отворени книги. Усещам ги независимо как се държат, какво говорят или правят. Даже при чат. Както знаеш, има си и отрицателните, и положителните страни - много натоварва, но пък и помага в ориентацията. Поне никой не може да те излъже, въпреки че понякога ти се иска да бъдеш излъган

Съгласна съм, че трябва много да внимаваме какво си пожелаваме. Но няма начин да бъдем сигурни, че ще е добро за нас. Аз винаги съм получавала нещата, които наистина съм искала - ситуации, отношения с хора, вещи, и винаги е имало някакъв малък детайл, който е развалял общата карина - нещо, което не съм могла да предвидя по никакъв начин. С течение на времето поне се научаваш да премисляш хуууубаво какво си пожелаваш и да приемаш философски реализацията му:)[font=Comic Sans MS] [/font]

[Uriel Blanchard]

С процеса на израстването си започнах да осъзнавам, че всъщност това е заложено в повечето хора. Но малко от нас успяват да развият способностите си. При мен беше малко по-различно защото имаше периоди в които живота изобщо нямаше смисъл заради истинската природа на хората около мен. Да виждам и усещам толкова много злоба и негативни емоции често ме караха да страня от всички. Сега вече се научих да контролирам "силата" си и се радвам не едното предимство в живота ми:) Аз вече се запознавам само с наистина интересни и изключителни хора. Хора които придават на живота смисъл и цвят каквито малко от останалите притежават. И съм много Благодарен за това на Богинята.

[green_water]

С процеса на израстването си започнах да осъзнавам, че всъщност това е заложено в повечето хора. Но малко от нас успяват да развият способностите си.

как да ги развия ако ги притежавам и как да разбера?на мен постоянно ми се случва в дадена ситуация да разбера,че това което се случва в момента съм го 'преживяла' и преди.това значи ли нещо?

[EliKarim]

Всеки от нас има заложби, друг е въпросът как те се проявяват, отключват и развиват. Има хора, които никога през живата си не успяват, а други достигат до нива каквито макар и невероятно е достигнал Енох и други.... Убедена съм, че при нужни усилия, търпение, упоритост и може би добри напътствия, всеки би могъл да задейства онази необятна сила на съзнанието си, която прави чудеса.

[Magic_Soul]

а не мислите ли че,тези дарби може би са от някакъв вид ''наказания'' ние да изкупваме греховете на другите ! Но по темата аз виждам като съсредоточа бели очертания какво ли е незнам

[venus]

Дарби.. при условие, че са способности, които всички хора имат.... не бих ги нарекла дарби. То е като да плуваш или ди караш колело ... може и да не го можеш, но може да го научиш и да станеш добър, ако положиш усилия. А за изкупуването на греховете на другите - съвсем пък невероятно звучи.

[Magic_Soul]

И преди си мислех че магия няма но0оо оо0п ИМА ТАКА ЧЕ ВСИЧО Е ВЪЗМОЖНО АБСОЛЮТНО ВСИЧКО

[ilusia]

Ахъ , всичко освен да определиш границата на глупостта....
ФЕНТЪЗИТО НЕ Е ДОСТОВЕРЕН ИЗТОчНИК ЗА ЗАНИМАНИЕ С "МАГИЯ" А Колелото на времето макар и прекрасна книга не е учебник ои мъдрост
Боже...

[n0angel0s]

аз пък си имах увлечението от много малка.. само дето нямах тази уверенност да правя каквото и да е било.. по-късно разбрах и защо съм имала това увлечение.
Аз бях на 13 когато направих първия си ритуал(желание) и поисках да имам приятел и след 3 мес. го имах, но не изпитвах нищо(все пак след ритуала треперех и бях неуверена).. така, че младежи.. мислете преди да правите и ако правите бъдете уверени в себе си..

[lady_sun]

И аз съм имала период в който много ясно съм усещала хората окло себе си. Тяхната завист и злоба. Толкова самотен се чувства човек тогава...

[n0angel0s]

Пример:
Наскоро бях много, много ядосана. Бях се свила на леглото и просто ми мина през акъла, че ще прережа ръцете си, ако ли не ще убия някого.Усетих как енергията мина през ръцете ми. След 5-10 мин. когато се съвзех, забелязах, че на ръката ми има драскотина почти напречна на вените ми.

Извода:
Дори не бях докосвала каквото и да е острие, за да се появи на ръката ми.

Съвет:
НАИСТИНА МНОГО ВНИМАВАЙТЕ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАТЕ.. : )

[magic_man]

един път едно момиче много ме ядоса и си пожелах да се разболее,а на следващата седмица идва и беше болна

Такаче n0angel0s
прав си за това НАИСТИНА МНОГО ВНИМАВАЙТЕ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАТЕ

[venus]

Контролът на емоциите е нещо, което определено си заслужава усилията. Под контрол имам предвид не потискането им, а преосмислянето и пренасочването им. И разбира се, в особена степен това се отнася за хората, занимаващи се с окултизъм - съгласна съм с jema.

[n0angel0s]

От както се занимавам с магия съм забелязала, че съм станала по-чувствителна от към страна на емоциите.. Вие забелязали ли сте нещо подобно в себе си?

[mandragorko]

....и с какво точно се занимаваш в магията пиленце....

[Black Beauty]

При мен е по-скоро усещане "като да се завърнеш в родния дом". Четейки форума, интересувайки се и учейки се от другите, ме обхваща спокойствие и уют - като че винаги с това е трябвало да се занимавам, а не съм. Аз не ставам по-емоционална, а ставам по-уверена в себе си и по-малко обръщам внимание на незначителните неща в живота, които доскоро "преобръщаха колата". Винаги съм внимавала какво си пожелавам. Гафове досега не е имало - като например да навредя някому. Имало е обаче дребни егоистични желания , като например:"Нека утре той предпочете да бъде с мен, вместо да ходи на онова дълго планувано пътуване с приятелите си!". Признавам си, работи, и го правя...

[svet-le-to]

на мен ми се е случвало без да искам да се случи нещо в да си да предизвиквам събитията .... примерно когато някой ме ядоса много кто че ли за част от секундата съм някъде другаде а след това на дадения човек му се случва нещо лошо ....имала съм и по-леки ситуации от рода на такива че когато някой ме ядоса скоро след това пада на земята но и по тежки когато майка ми примерно е спуквала гума веднага след този момент катастрофирали сме и така нататък .... и съм убедена че това не е просто случайност ....

[mandragorko]

на мен ми се е случвало без да искам да се случи нещо в да си да предизвиквам събитията .... примерно когато някой ме ядоса много кто че ли за част от секундата съм някъде другаде а след това на дадения човек му се случва нещо лошо ....имала съм и по-леки ситуации от рода на такива че когато някой ме ядоса скоро след това пада на земята но и по тежки когато майка ми примерно е спуквала гума веднага след този момент катастрофирали сме и така нататък .... и съм убедена че това не е просто случайност ....

...The Butterfly Effect...