Реших да напиша това за всички които тепърва решават да се занимават с окултизъм и езотерика или с магии както е по прието да се казва.
[align=justify]Просто искам да споделя моите преживявания в тази насока и да чуя от други за техните. По принцип както знаем интереса към магиите и окултизма се появява главно в тийнейдърските години, когато хормоните и факторите в социалната среда оказват опредлено вляние над младежите и те решават да опитат неща които по принцип са смятани за бабини деветини. И се събират няколко тръпнещи от вълненитето че правят нещо опасно и забранено, правят ритуалите изнамерени от каде ли не и се кискат на шубето на не толкова смелите. Познато ли ви е? Това по принцип е обичайната практика. Сега да ви кажа за моите преживявания.
Когато бях малък на около 10 години ме удари ток. Силно ме разтърси и баща ми даже ме преобръща, за да ми мина уплахата. В пубертета обаче започнах да откривам някои странни неща. Понякога знаех нещо без да имам обяснение откаде го знам. Виждах светлини около хората -синьо от дясно оранжево от ляво- които ги очертаваха. Тогава започнах да се интересувам от оклутизъм, търсейки обяснение за нещата които ставаха с мен. Не съм си мислел че имам някакви сили като тези на героите от комиксите, но все пак тайно си желаех да са поне малко такива. За да съм различен от всички. Това е естествено желание на всяко дете и човек. Магията няма да ви направи различни в очите на хората. Магията най-вече е тайна наука извършвана в уединение и тишина. Знаете ли защо? Заради нуждата на съзнанието ви да се настрои за визуализация. Защото това е най-голямата сила на човешкото съзнание. Способността да визуализираш всичко което пожелаш и със силата на тази визуализациа да постигнеш това което всъщност се приема за магия. Ритуалите и заклинанията служат най-вече за подпомагане на този процес. Но истинската сила е вътре в съзнанието ви.
Сега малко не толкова приятни аспекти на тези практики. Всеки медал си има и обратна страна нали? Пак в тийнейдрърският ми период с няколко мои приятели испирирани от излезлият по това време филм "Вещи в занаята" решихме да повторим ритуала показан там. Събрахме посоките (всеки един представляваше една от тях) наляхме вино и капнахме по една капка кръв в чашата и казахме словата за приемане в кръгът. След това всеки пи от виното и прие в себе си част от другите и си пожела определена сила. Тези които са гледали филма знаят за какво става въпрос. Искам само да вметна че подобни детински изпълнения са изключително често явление и не трябва да се правят. Аз си пожелах да виждам в душите и умовете на хората и да ги контролирам. Няколко години по късно разбрах колко глупаво съм постъпил и какво съм пожелал всъщност. В процеса на израстването ми силата, която си бях поискал донякъде ми бе дадена. Виждах какви са хората вътре и колкото повече виждах толкова повече се отвращавах от тях. Виждах всичките им лоши черти, маските които носеха за пред останалите и фалшивите им лица. И повяврвайте ми радвайте се че не виждате подобни неща. През повечето време избягвам да съм сред хора. Нямате представа какъв кошмар за мен е да съм в тълпа от хора. И за да бъде всичко още по красиво открих, че имам и емпатични възможности. Чувствата и болкитв на хората около мен стават и мои. Гневът, злобата и всички негатвни емоции просто стават мои. Добрата страна е, че това става и с радоста и останалите положителни емоции. Но те са доста по-редки. Сега вече успявам да контролирам всички тези неща и не ми пречат толкова, но все още съм крайно резервиран към контактите си с хора. Не съм сигурен, че тези неща са в резултат на онзи ритуал, но все пак ти дава повод да се замислиш. Затова внимавайте какво си пожелавате и най-вече бъдете сигурни,ч е сте преценили всички положителни и отрицателни страни на това което ще поисктате. Защото когато съзнанието ви започне да визуализира желанието ви дано да се готови за всички последствия. Ако и вие сте имали някакви такива опити и преживявания ще се радвам да ги споделите. Blessed be.[/align]