от ChaoS » 22 Фев 2006, 13:52
Хм...
Сесил, аз на твое място бих бил щастлив от факта, че го има.
Ариец, не винаги всичко опира до любовта мъж<=>жена. Ти каза, че си се заел да проучваш "сродните души".
Ето малко инфо, което е, според мен, точно по случая. На всеки се полага по едно същество, което да го закриля. Някои никога не го осъзнават, някои никога не успяват да влязат в контакт с него.
Ти, драга Сесил, си го призовала. Сега, грешно е да се смята, че това създание е задължително да е астрал. То може да притежава фзическо тяло. И е истинско щастие, ако имаш шанса да се запознаеш с него. Ако знаеш, че ще е винаги там, когато имаш нужда от него. Това би бил един ИСТИНСКИ приятел. И няма значение далие "тъмен" или "светъл". Историята познава не само ангели хранители, но и демони акива. ^_^
Не бива да се плашиш, драга Сесил, че те познава по-добре от теб самата. Това е нормално. Та той усеща какво чувстваш, какво мислиш (не, не чете мисли казах:"усеща"). Това е вид емпатия. Просто м/у вас има изградена силна (енергийна/ментална)възка.
И след това, което сподели, започвам да си мисля, че той е точно това. Той е този, който е бил избран/си избрала/е избрал да бъде твой пазител и закрилник. И ти трябва да си щастлива от факта, че го има. И да не се плашиш твърде много. Макар една среща да би довела до някакви последствия, ти не знаеш какви. Може да са положителни. Но самия факт, че вече поддържаш контакт с него, означава, че връзката е затворена, че вече сте обвързани дори още по-силно.
Да се върна само към поста на Ариеца за малко. Ариец, не всичко е хормони. Приятелските отношения не са изключени. Помня един случай, когато една близка моя приятелка за малко да умре. Просто нящо я изтегли от тялото й и се опита да я дръпне отвъд ръба на живота. И помня, че нейното гадже тогава, който беше достатъчно силен за да я издърпа обратно, реши просто да премине заедно с нея. Е прощавай, но тогава се наложи ние, приятелите им, да ги гоним и да ги връщаме. Ей богу, тогава открих, че хората са удивително странни твари. ТЯ ни благодари. И му се спона, че не се е и опитал да я спаси. А неговите първи думи бяха:"Защо ме върнахте?". Е, диржахме на него. Затова го върнахме. Не от любов, а от обич.
Та в случая- понякога платоническата, едностранната и дори просто силната приятелска обич са по-важни от споделената любов. Понякога приятелите се разбират по-добре, когато са приятели, отколкото когато са влюбени. И мисля, че той го осъзнава. Иначе щеше да поиска и своя дял любов в замяна. И нямаше да е толкова безкорисен. И щеше да пази само Сесил.
Мамкаму, получи се дълъг пост... Имам нужда от кафе.
!RorriM EhT KaerB