приказно видение,
нежно пърха пепруда с криле
понесла мечти копнежи на малко дете
Синьо със розво се вплитат
и в паяжините си неземни залез оплитат
идва ред на тъмнината понесла
на света голям тъгата
с звезди безброй
тя дарява ни покой
на черното тъмно небе
с млечно бяло око
луната ни смига сега...
благославя ни тя...
нейните деца....
И на тази картина
реда й отмина
сега изгрева нов,
със багри от цветове
ферия на хиляди светове
във бездиханно отровна усмивка
той сякаш ни казва
света си ни показва....
лилавото по небето тича
и в къщата на тъмносиньото наднича
там се готви вкусна гозба..
с подправки безброй
пръскаща по земната шир
усмивки и щастие носещи покои
А пепрудата с крила
от нежните децки слова
из света лети
и в душите на хората
мечти дари.....
Мина нежно през тревата
укъпа си крилата в капчици зора
а една заспала срамежливо
на листо от момина сълза
Погледна я в окото малката фея сега
и света си там съзря...
в длан го взе и към слънцето
взора си обърна
и в светлината свтът си обгърна...
иначе браво наистина са ти добри!