Тъмнината

[sesil]

Мъглата ме прегърна
и тъмнината ме погълна
в сред непрогледната тъма
неподговена бях сам сама

В сред мрака лепкав и зловещ
се чувствах непотребна вещ
така силно исках да избягам
а желанията си не можех да налагам

Тогава ги видях - огнено червени
горяха в тъмнината
и следваха ме отдалеч
а като пеперуда заблудена
към тях пристъпих заслепена

познайте историята как продължи
до сегашните ми дни?

[ilusia]

Мъглата с нож ще разцепя.
Светлината ще донеса,
свещта ще заплаля...
Тъмнината с нея ще погаля.
Под силните ми, страстни пръсти,
ще застене злото на мига.
Ще застине в миг от вечността.
Спомени красиви - думи парливи
Търсиш не намираш...
И пак към тъмнината вървиш,
и не желаеш сама себе си да спасиш!
СКиташ се - политаш
пак сама на кола налиташ....
Бягаш .... но не бягаш,
Пълзиш и пак вървиш.......

ЛЕти!
Дявол да те вземе полети,
като ангелът крилат в нощта.
Към звздата полети,
в светлината на Луната заспи.
Нека слънцето да те погали
Нека....кометата в нощта
да бъде твойта пътеводна светлина

[sesil]

Крилата на свещта си изгорих
и полета си прекратих
тялото ми уморено
легна на студено


Хладния студ на земята
ми охлади крилата
и така наранена
литнах опиянена

[ilusia]

Веднъж в мрака
каза ми човека - синът на зората,
че на пепруда аз приличам,
светлината обичам,
и все към свещите аз тичам
и все крилата си на тях разсичам.
НО аз съм още жива днес,
и още моят пламък в мен гори,
и на теб ще дам няма той сърцето ти да обгори.

[sesil]

Arhimikus
така е, илюзията не те лъже - обменяме мисли и емоции в стихове. Доста по-красиво е. А тя е прекрасен събеседник.

Към светлината се стремиш
дори крилата си да изгориш
но болката те не плаши
и пиеш я от всички чаши
тя познанието носи
и ранява краката боси
но сърцето запленено
не остава наранено
в ритъма си буен то тупти
води те към новите мечти
ръка за помощ ти протягаш
и на мене я даряваш
и политаме към небесата сини
опиянени, огнени, щастливи

А сина на зората - пак ме посети
припомни ми дори как се лети
пазителите огненочервени
донесоха му вести озарени
за моето падение
и твоето вдъхновение
без много шум и в тъмна доба
пристигна в черната си роба
нападателя прогони мигновенно

[ilusia]

Нима така било ?
Мен не ме плаши никакво зло
И знам , че твоето сърце сега тупти ,
и по-силно е то от всички магии зли.
Аз знам какво в себе си ти носиш.
Нямаш нужда от другите да просиш.
Зли езици - огнени парливи
пак над тебе бдят и пак се опитват
поркова ти да вдъхновят...
Аз знам малка моя в нощта
силата на твоето дихание... добро
И в мрак и в тъмнина, моята ръка
все така към теб протягам,
и все напреде с тебе искам да избягам
Аз съм тука...
Несигурна , страхлива,
свенлива но необичайно
власотлюбива.....
Някой ден пред лазурни небеса
ще кажа аз на света...
мога да те пазя....
Някой ден но не сега...
сега съм аз прашинката от вечността
Някой ден но не сега...
някой ден когато владея свойта мощ
Когато аз ще знам , че мойта сила
на тебе мога да дам....
някой ден в нощтна
някой ден в слънце и тъма
някой ден в грохота и краха
някой ден.... но не сега

[sesil]

Някой ден ще полетим
някой ден ще се стопим
някой ден ще утвърдим
някой ден ще възвестим
знание прекрасно
омайно и опасно

Някой ден ще узреем
Някой ден ще запеем
Някой ден ще танцуваме
Някой ден ще лудуваме
Някой ден ще знаем
Някой ден ще спрем да желаем

И тогава ще разберем
и тогава ще бъдем тандем
а дотогава ръка ще си подаваме
и близоста си ще желаеме.

ПП. Без еротични помисли ама така ми се връзваше

[ilusia]

Няма страшно
мъжът ти е пич а моят не влиза тука

[sesil]

Бе то и моя не влиза тука, ама има гадния навик да чете мислите ми.

[ilusia]

За тва аз просто не мисля )))