МОля.... МОля ви

от **sanguinary** » 28 Май 2006, 05:45

А е само на 18!
Няма какво да кажа. Не мога и да помогна,освен със стискане на палци. Само искам да изкажа възхищението си от начина, по който тълкуваш нещата и начина, по който реагираш на цялата тази помия, която съдбата ти излива отгоре.
Само като се замисля колко хора на 18 виждах напоследък от тидиткащи автомобили подадени,пияни и крещящи от превъзбуда.
Но те не са интересни.
В такива като теб ми е надеждата,илюзия.

от **ilusia** » 28 Май 2006, 12:17

И мен надеждата ми е в себе си :oops:

Ако сама не си помогна... и БОГ да дойде... все тая icon_eusa_dance

Та... мерси ужасно много за подкрепата :roll:

Вие сте прекрасни :mrgreen:

А за висенето от колите....ъъъъ да си кажа правичката... с нетърпение го чакам до година icon_eusa_dance

от **sanguinary** » 31 Май 2006, 03:11

В такъв случай ще го кажа така: до година и ти ще си от тези,които не са ми интересни, а до тогава надеждата ми е в такива като тебе.
Изненада ме малко отговора ти.

от **ilusia** » 31 Май 2006, 10:31

Защо

Аз... как да ти кажа , всичко онова което смея да нарека понякога мъдрост се преплита с чисто човешки и дори инфантилни желания

Разбира се , че мечтая за бала си... за.. еуфорията

Защо да не ти е интересно онова което виждаш ? КОлите , абитуриентите...та те се разделят с целият си до сегашен живот.. и все пак са щастливи.. или поне такъв вид дават

Изненадана съм честно казано , че нещо толкова дребно може да те разочарова

) или изненада

Тогава момичето се чувства като принцеса от приказките

Не всички имаме конткти във висшето общество ... и тогава е нашият звезден миг... рокля , грим , прическа... да може да изглежда като карнавал на суетата и фалша... но защо да се отказваме от малките човешки радости ?
Животът е труден , дори мъчителен

Духовното извисяване може да те промени - да станеш сруден , надменен и пренебрежителен... виждала съм го

Нямам намерение да се превърна в скучна бабка на 18

Пътяът към съвършенството минава през.... супер си му ;) Често си го повтарям , често ми го повтарят :oops:

ииии многоо рядко тегля майни.... а пък на онзи ден... ще мога icon_angel

от **sanguinary** » 31 Май 2006, 13:58

Подобно е това,което казваш на това,което ми казваше един запалянко на футболен отбор от родното ни първенство.
Сега след 4 години се съгласи с мен,относно въпроса с излишното изразяване на емоции. На теб на практика не ти се вика ,така както и тези на стадиона не го искат реално, а просто го правят защото така е прието. По подобен начин и на хората ,които са на погребение не им се реве толкова,колкото на практика реват. Принципа на всички тия изпълнения е "да се вдига олелия до небесата". А и нямах точно предвид това, че се радваш. Разбира се,че ще се радваш, ще тъгуваш и всичко... не е там работата...
Всъщност както и да е.

от **ilusia** » 31 Май 2006, 14:12

Ти май, не си любител на крайностите

По принцип не викам и да нямам желание за това

Но понякога емоцията връхлита и тогава идва от вътре :roll:

от **sanguinary** » 10 Сеп 2006, 05:13

Да, не съм любител на крайностите, но не говорим за мен сега.
Емоциите и начина, по който те се изразяват в човешкото поведение... това си е цяла наука. Аз лично смятам бурните и видими за всички реакции, било то от радост, разочарование при ударена греда от дузпа или каквото и да е ,за ненужни и вредни. Но тези неща идват от както съществуват масови зрелища и състезания, няма как да бъдат претопени.
Вярно ,че човек има нужда да "разтовари" понякога...напрежението, но не бива да го прави пред други хора, които биха могли да му навредят. Има си спортове за тази цел. Тичай, пусни си музика, танцувай,бий чувалите ,ритай ги, ако трябва вдигай тежести или просто ,ако толкова ти се вика, отиди в гората и викай, но не и да оставяш емоциите да те контролират на места, където някой би могъл да се възползва от моментната ти слабост. За справка - обърни се към играчите на покер или изобщо на карти със залагания. В този ред, ще ти кажа, че има хора, които ако "разучат добре картите ти" , така ще изиграят своите, че ще изгубиш много, а залога е твърде голям тогава, когато има какво да губиш.

от **ilusia** » 10 Сеп 2006, 17:47

Има известна доза истина в онова което казваш.
Мислейки разумно...и размисляйки за света в който...да кажем се завърнах...направих леки сметки...колко опасно е за мен да обичам.
Колко опасно е и за друг...да бъде обичан от мен... и може би какъв риск е това.
Но преравяйки душицата си...и анализирайки всичко в мен..стигнах до простичък извод....ако не обичам ще бъда мъртва...може би не физически...но във всякакъв друг аспект.
И ако не изразявам страстта си , емоцията и щастието си пред обикновенният човек...ако той не вижда игривото пламъче в очите ми и лъчезарната ми усмивка...ще бъда мъртва.
Да притеснението , страхът си ...всичко онова което може да ми навреди опитвам да не показвам...ядът си и бесът сии дори.
Но за мен истинските , човешки отношения са аз- ти. Не аз - възглавница , не аз -камък.
Аз-ТИ , дават най-правилните и здрави отношения....
Така поне си мисля... :roll:

от **jubilee** » 11 Сеп 2006, 05:28

Илюзия,нама да ти давам съвет,защото не обичам да го правя.Само ще ти дам пример с моя живот.
Баща ми е пияница и години наред ни(на мен,брат ми и майка ми)нанасяше системен побой.Години наред плаках и се криех от приятелите си,от света заради срама,който изпитвах.Мислех си,че аз съм виновна за всичко,караше ме да се чувствам нищожество.Все още си спомням как когато бях на около 6 се сабудих и го видях да прави неща,които едно 6 год хлапе не трябва да вижда.Брат ми се превърна в негово копие(само дето не вкусва алкохол).
Един ден преди 3 год,след поредния побой на майка ми(да оточня,че съм против насилието)направих нещо,на което мислех,че не съм способна.Застанах пред него и му казх всичко,което мисля за него и много ясно,че си изядох поредния шамар.Но странното беше,че не го усетих, а усетих всъщност колко слаб е самия той.От тогаз не ми е посягал.Нито на някой друг.Проблемът ми не е като твоя,но мисълта ми е,че човек трябва да се изправи срещу страха и проблемите си въпреки шамара,който очаква да получи.И колкото и отчаяно да е положението винаги се намира капка надежда,а понякога и цяла кофа.

от **ilusia** » 11 Сеп 2006, 07:58

Ясно , схванах идеята

Това не е чак толкова важно вече...проблемите в живота ми се сменят с някаква грандиозна скорост , да му се ненадяваш

още си го има..но някак си изгуби бляскъа на фона на ставащото....
Особено сега....като взеха , че ме обявиха за...от перце леко и нежно съм станала бетон и сила....
Ем много говоря ;)
Мерси за съвета де.....изправих се срещу него много пъти , но съм твърде слаба за да видя отчаянието в погледа му и разбитите му мечти за пореден път

МОля.... МОля ви

Търсене

Промени Стила

Главно Меню

Форум Меню

Влез

Виж новите мнения

Кой е на линия

Връзка с Нас