Темата за депресията по време на МММ е доста интересна и не по-малко важна. Прочетох внимателно всяко едно от мненията и ще помоля модераторите да изтрият мненията, които не са по темата. Все пак темата е за либер МММ.
По мое мнение депресията не се проявява заради съмненията дали магията действа или не, а от неизбежността на идващата промяна. МММ е така направена, че да те откаже - невъзможно е да се мине, ако няма достатъчно силна мотивация. Упражненията са меко казано ТЪПИ, СКУЧНИ и на пръв поглед БЕЗМИСЛЕНИ - точно в това е смисъла - разчупването на еднопсочността, та колко хора правят неща, които смятат за безмислени ? Умът се бори срещу промяната, срещу настъпващото осъзнаване, човек, преминавайки през МММ разбира, че той всъщност не е нито тялото, нито умът, а нещото което се крие зад тях - нещото което се разпростира отвъд пределите на възприятията.
Минах през доста депресии по време на практиката си, но последната бе тази която ме промени. Непомня точно, кога настъпи - на 6тия месец или малко след него, но както си лежах изведнъж се осъзнах... В съзнанието ми изникна въпроса: "Кой по дяволите съм Аз и какво по дяволите правя тук ?", сблъсках се с Абсурда - живота е един абсурд(или както Карол бе писал "вселената е една шега, направена със самата себе си"), смях се дълго и как няма да е така, та Аз съм нищо, Аз съм никой и нищо няма смисъл. Истинското себеосъзнаване е осъзнаванеот на факта, че всъщност сме нищо

Една капка в безкрайния водовъртеж на вселената.
Смятах не нашега да се самоубия, дори бях посегнал към контакта
Естествено в последствие се добрах и до познанието, намерих пътя и смисъла(който знае - ще разбере). Тъйче от тази гледна точка - на малката нищожна прашинка и Аз като Уизард просто ще кажа "The world is MINE"
Тъйче депресиите по време на МММ са както и Сангвинари спомена - процес на осъзнаване.
Иначе ако трябва да споделя как се справям с депресията като цяло - ми много просто, нещата нетрябва да се потискат - те трябва да се освободят, а това с тава с осъзнаването на самата депресия
