от emanuela » 10 Авг 2006, 07:27
Благодаря на всички които са ми отговорили. Може би сте прави-с дома, с децата които порастват и спират да ти обръщат внимание освен когато става дума за пари и разрешение за някаква глупост: със съпруг който те забелязва само когато някой друг те загледа и то за да започне да мърмори няма как да си щастлив. Когато реша да излезем с приятелки- започва мърморене. Тръгна ли командировка- има тридневен инструктаж как да се държа, какво да правя, сякаш ако реша това ще ме спре. До гуша ми е дошло от готвене, чистене, семейни разправии и бог знае още какво.Чета-това май е единствено то ми удоволствие, но определено не ми достига. Аз съм весел човек, хората, колегите ме харесват като характер, лесно се нагаждам във всяка компания. Но сякаш най-много ми липсва мъничко нежност-някой да направи нещо за теб без да си го молил, просто защото се е сетил за теб.Да знаеш, че обичта която носиш в душата си е за някого, че има на кого да я дадеш и той няма да я приеме като нещо което си длъжен да правиш, а като нещо ценно-като дар.Дали просто не ни достига обич и внимание, и нуждата от време на време на време някой да ни казва колко сме специални и единствени!?