Ето ви един по-дълбок поглед към душата ми.
Спонтанността на един красив за мене изказ. На начин, по който ми е харесало как съм формулирал някоя мисъл/идея...
На едно чувство...
За това и бих ви помолил да не пишете тук, ако не открия как да си заключа темата.
Е, ... Начало...
[hr]
Така и не възпях луната...
Във всичките си стихове...
Така и не написах и един посветен на нейната красота...
На облаците над Витоша, които я правят да изглежда огромна... Които карат планината да свети...
На звездите...
И на тихата красота на онова сребристо сияние...
И надали някога бих могъл...

[hr]
Една единствена<Сълза>, носеща много повече от порой такива като нея...

[hr]
Боже, преди малко...
Исках да заплача.
Да се стопя.
Да умра...
да съм щастлив.
Да няма друго на света- само луната, планината, облаците... И цигарата и аз.
[hr]