Въпрос :)

[Der_Tod]

Искам да ви попитам, случвало ли ви се е по време на ритуали (независимо какви) да изпитвате ужасен страх? Как успявате да се справите и справяте ли се изобщо? При мен се случва постоянно, не мога да свърша някои неща по нормалния начин, просто защото както правя дадения ритуал, изпадам в някакъв ужас, загасям всичко и излизам от стаята. После сравнително дълго време съм безкрайно "обезпокоена". Та въпроса ми е как да спра с това? (; Защото иначе не вярвам да стигна до някъде ..

[Марио]

В началото по едно време, когато си бях сам в къщата и мен ме хващаше страх, заключен в стаята си през ноща

Е при мен май беше от гледането на много ужаси Все ми се привиждаха разни разложени момиченца под леглото, протягащи ръце към шията ми ;)

С времето отминава, все пак всичко е въпрос на самовнушение. Другият начин е да се изправиш пред страхът си - нека те е страх, навлезни в страхът и разбери че всъщност няма нищо от което да те е страх

[AryanSun]

Случвало ми се е,но когато бях на около 15-16 години и повече
то ми ритуалища бяха спиритически сеанси...

Страхът може да бъде невероятен мотиватор и катализатор в
магическите операции-точно както и гневът(нали едното произ
лиза от другото).Това е невероятен излив на прана,на психическа сила,но...ако ползата от него е 1,вредата е 1000.Съсипваш се отвсякъде.

Така че вероятно причината,заради която изпитваш страх е да
се мотивираш.И в началото ще има резултат,вероятно.Но след
това ще следват негативни резултати.Затова е най-добре да се
работи и усъвършенствува Волята като инструмент.

[Mell]

По-време на ритуал до сега никога не ме
е било страх, а не съм Смело Сърце в никакъв случай.
Просто явно изпадам в някъкво по-особено състояние,
ама то явно си зависи от ритуала, защото със скромният
си опит не съм предизвиквала кой знае какви същества.
Иначе до колкото зная, най грешното е да "изгасиш всичко" и
да избягаш мисля, че трябва да направиш нужното за да завършиш
ритуала. Да затвориш кръга и да благодариш. Поне аз съм с
такава нагласа.
А Марио е много прав с последното си изречение.
И то не само в магически,а и в съвсем ежедневен смисъл.
Аз имах фобия от височини, истински ужас разплаквах се,
разтрепервах се не можех да гледам от
балкон на 4-ят етаж.
Накрая след безкрайна борба със
себе си и късане на нервите на инструкторите
Скочих...с бънджи дълго е за разказване,
но сега го правя на няколко
месеца и това преди беше нещото, .
което най-много ме и плашило...
Сега виждам, че няма нищо страшно, даже е
красиво. Шубето е било само в умът ми...

[Air]

Вярно, вярно...Мен също ме е страх от високото, и по тази причина се катеря. След време претръпваш.

[Mell]

Продължавай да го правиш Air
не е най-важното, как се бориш със страхът.
По-важното е, че той ти блокира преживиявания,
които никога няма да имаш...ако му се подчиниш.
При мен е скачането, при теб е катеренето,
но виж от какви красиви моменти бихме
се лишили, ако не бяхме посмели...

[ChaoS]

Хм...
Що се отнася до страха...
И аз не съм "смело сърце", но за мен той по принцип е демотивиращ.
Ако се случва "постоянно", то съм на мнението на Ариеца, че в началото може да ти е от полза.
Но по-нататък...
Ще пречи.

Изпитвал съм нервност, гняв, напрежение... Преди и по време на ритуал.
По принцип изпадам в "работен режим", който подтиска повечето емоции, които бих могъл да изпитам, освен тези, от които мога да черпя енергия, но те биват ограничени само до това- източник.
Но страх съм изпитвал само и единствено когато е имало директна заплаха за безопасността или успеха.
Когато нещо се(или е на път да се) обърка. И по принцип тогава прекратявам действията си.

[Der_Tod]

Мерси за отговорите, успокоих се. В краен случай ще си правя ритуалите само денем, докато свикна. Пък после... )

[witch_88]

нека и аз да си кажа мнението по вапроса.Мен никога не ме е било истрах по време на какавто и да е било ритуал .Въпреки че сам изпробвала доста неща.Само мога да кажа че според мен щом се страхуваш очевидно не си сигурна какво проваиш и какво ще се получи.Просто преди да започнеш бади обедена в това което правиш.