[align=center]
Сънувах чуден сън на вихри
светове... някак ново бе ,
ала вълшебно слънце
там изгря и стопли моята душа.
Лъч един косите ми погали ,
пламна в мигом моето сърце
Сякаш някой тихо в мрака призова ме
И каза " бдим над теб дете"
Силен вихър завъртя ме ,
в танца луд...дракон ме погали
не усещах вече студ...
Саирис.... леко дъхна в моето лице ,
очите ми засветиха - бисери сред развълнувано море....
Въздухът се разлюля...
Трепери даже черната земя !
От там сега.... брат му могъщо изпълзя
него Граел го зовът...
В името му мнозина се кълнът...
Плодородие дава в покосените поля
и някак си така сгря и мен сега.
Докоснах плахо тежката снага...
Благослови ме.. той на веки..
И рече ми сред тишина
"ти на драконите си жена"
Уплаших се леко...трепна сърцето
че кой иска такава съдба...
на дракон да бъде жена ?
Ала не бе време за страх...
трети поред при мене дойде
и целуна бледото челце...
Нейлън с гърмовен глас
тишината разцепи в съдбовен час...
На морето господар даде ми
своят свадбен дар....
Перличка от океана ,
за чейза новичка премяна.
Вдъхна ми живот и каза с благослов
" ти звездица си сега... като злато сред трева"
Нещо тъй неземно в мен изгря
сякаш слънцето от небесата изпълзя
и стопли мен... и моята душа....
Сини две очи в мен се взираха с тъга
Крила разпери в нощта...
С тях невестата си той прегърна
и каза " до сега на небесата беше дъщеря...
от днес на драконите си жиена ! "
Това ли бе моята съдба...
на Фафниар да бъда аз жена ?
Че той на огънят е бог....
Ще изпели ли мъничкото в мен...
мъничкото на един мъж в плен ?
Едва ли орис е така зловеща
на дракони да бъда аз невеста...
Едва ли орис е така велика
на смъртен жена... ала никога
свободна в свойта самота
И в танца луд се завъртяха
въздухът , огънят и водата...
Танцуваха със мен върху земята...
цялата в живот и в позлата...
Време дойде да се събуди
туй малко дете...
Но от четиримата братя
в нея спомен зове
За даровете на Земята ,
Огънят , Водата...
За Въздухът
женихът на съдбата....[/align]