ЦИГАНКА !

[ilusia]

".....Циганка стара пуши с лула....
......и си припомня за младостааа....
....как с балалайката свирела тя ,....
....чудната песен на младоста......... "
[align=center]
Огън... и пожар ,
най-гореща страст...
Огън и съдба , преплитат думите
във вечноста.... гори.. и пламъкът стихиен...
Гори....

Край поля зелени от вечни птичи песни огласени
край табур стар, катун дим се ниже на парцали....

Клада от съдби днеска там гори...
клада от сълзи на кръст разпъната дими....

По въгледните вечно стари и горящи
по камъните остри ... и кървящи....

Циганка танцува там... пред табура сега
е тяхната дивна невеста...

Луната обич и дарява , че невеистата сега
танцува сякаш за последно в жестока врява...

Пляска всичко живот там - безмилостна тълпа
пляска и възгласите на възхита нямат равни в света...

А циганката в позлата , танцува вихрен танц
завижда и дори Луната... гледа в захлас....


Нозете милват жаравата...
огънят нейн другаде гори...

И плачат в мъка нейните очи...
по-черни от нощта...
по-живи от на пъкала е огънят
който в сърцето й кипи


Усмивката на огорчение
нейното единствено спасение
за тази малката сега...
обречена на вечността ...

И вихри луди ...
сякаш опитват се в заблуди
малкото сърце да оплетат...

Но знае тя... една съдба
и знае таз жена... че името й
няма равно в света....

Танцува , цялата си мъка в танца луд
въплащава сякаш за последен път...

Танцувай ти ... о , невесто на нощта !
Танцувай.... утеха ти е май единствено смъртта....

И там... на поля зелени от птичи песни огласени
там край тълпа жестока...

Там край катуна стар... клада днеска вече не гори
кладата отдавна само си дими...

СЪлзите изгоряха в горест и възхита
падна там девойката свенлива...
Падна... за последен път в танца си някак си щастлива....[/align]

[violetovia]

".....Циганка стара пуши с лула....
......и си припомня за младостааа....
....как с балалайката свирела тя ,....
....чудната песен на младоста......... "
[align=center]
Огън... и пожар ,
най-гореща страст...
Огън и съдба , преплитат думите
във вечноста.... гори.. и пламъкът стихиен...
Гори....

Край поля зелени от вечни птичи песни огласени
край табур стар, катун дим се ниже на парцали....

Клада от съдби днеска там гори...
клада от сълзи на кръст разпъната дими....

По въгледните вечно стари и горящи
по камъните остри ... и кървящи....

Циганка танцува там... пред табура сега
е тяхната дивна невеста...

Луната обич и дарява , че невеистата сега
танцува сякаш за последно в жестока врява...

Пляска всичко живот там - безмилостна тълпа
пляска и възгласите на възхита нямат равни в света...

А циганката в позлата , танцува вихрен танц
завижда и дори Луната... гледа в захлас....


Нозете милват жаравата...
огънят нейн другаде гори...

И плачат в мъка нейните очи...
по-черни от нощта...
по-живи от на пъкала е огънят
който в сърцето й кипи


Усмивката на огорчение
нейното единствено спасение
за тази малката сега...
обречена на вечността ...

И вихри луди ...
сякаш опитват се в заблуди
малкото сърце да оплетат...

Но знае тя... една съдба
и знае таз жена... че името й
няма равно в света....

Танцува , цялата си мъка в танца луд
въплащава сякаш за последен път...

Танцувай ти ... о , невесто на нощта !
Танцувай.... утеха ти е май единствено смъртта....

И там... на поля зелени от птичи песни огласени
там край тълпа жестока...

Там край катуна стар... клада днеска вече не гори
кладата отдавна само си дими...

СЪлзите изгоряха в горест и възхита
падна там девойката свенлива...
Падна... за последен път в танца си някак си щастлива....[/align]

[ilusia]