[align=center]Когато бъдещето ти иглежда
някак мъчно безутешно....
Потърси се .. .себе си
и намери се... себе си....
И всичко е така познато
до болка .... познато...
И толкова безпомощтно сиво...
И так изтъркано - гнило...
Не падай ... а паданеш ли - стани
сринеш ли се , от развалините
нов храм си построй...
Защото само ти...
можеш да намериш себе си...
И само в твойте две очи...
черното ще може в бяло да се престрой...
Не позволявай да загният тези две звезди...
Хайде мила.. нощта прегърни
и себе си намери...
Аз съм тук.. и от себе си крада ,
малко обич , топлота ,
на теб да ги даря ...
[/align]