[glow=red]Черно - В търсене на Смъртта II[/glow]
Изминаха годините безчетни, хора хиляди умираха край мен
Мигове оставиха следи далечни, запечатани за сетния ми ден
Твърде много време мина, слуги безбройно много сътворих
Създадох нова висша сила – с живот безкраен хиляди дарих.
Още помня Тайната вечеря, още помня тази слаба стайна светлина
Чувах думите тържествено – омайни, изречени от моя най – добър слуга
Имах планове велики аз за него, бе ключа за моето господство над света
Думите безбройни аз събирах - основата за вярващите бе това.
Сам останах силуетът в сянка, още чувам аз легенди по света
А словото преписвано безкрайно - човечеството в дрямка прикова.
И започна Нова Ера на господство – с кръстове и черни облекла
И всеки дан за тази вяра даде-част от своята притихнала душа.
Никой мен не забеляза, никой тук лъжата подла не прозря
Всеки мислеше си благо „Из рая вечен, правото ще имам да летя”
Така изминаха безчетни - месеци, години, векове дори
И за хората наивни скрити си останаха следите ми
Всеки знаеше и вярваше в завета, но сам в капана се хвана
Трябваше добро да прави, а превърна се в сянка зла.
Че забраненото е плод прекрасен, по –силен е дори от любовта
И хората започнаха да вкусват от тъмното и лошото в света.
Сами останаха в заблуда и с Господа си те се оправдаха
Че той ги бил наказал, а те в доброто се кълняха
И така с годините отлитащи в сърцата лошото се насъбра
И дойде деня, в който реколтата богата трябваше да прибера …