[align=center]Чужда съм на себе си - уви...
Чужда скръб оловно ми тежи...
Чужди болки гледат в мен...
на чужди мисли пак съм в плен...
Чуждо ми е всичко тук...
И всички чужди са ми - някак си - напук !
Дали съм истинска жена ?
Или магия една породена от
нечии любовни слова ?
Истинска ли съм - кажи !
Моляте , недей мълчи....
Истината не тежи....
Понякога , в тъма и студ ,
когато няма никой... никой тук...
СИ мисля аз, сама на себе си редя слова ,
дали съм истинска....или смърт и прокоба...
Защо е всичко толкова чуждо днес...
и вчера бе така... вероятно и утре
пак ще носи същата съдба...
Завист , злост нелепа
погубваща и прокълната
е сякаш за някого позлата...
Прокоби мъждукът в мрака ,
клетви своята мощ засвидетелстват на здрака...
А къде отиде добротата ?
Къде е ......
Чужд свят.... жесток един
от тебе аз съм част нали...
АМин....[/align]