Останах сам със себе си. ЗАЩО ?
Защо тъй пусто е във мен.
Мъката обгърна ме във непрогледен мрак.
Зачудих се. ЗАЩО ?
Защо душата тъй проплака в мрака.
Запитах се. ЗАЩО ?
Защо сърцето ми се къса.
Защо във мрака то ридае.
Заплаках. но ЗАЩО ?
Та нали аз мъж съм.
Не би трябвало да плача.
Чудих се. ЗАЩО ?
Защо частица радост в мене не остана.
МОЛИХ СЕ. ЗАЩО ?
Остана душата неразбрана.
