Човек остарява, когато престане да вярва в чудеса…
Обичам те, едва ли ще повярваш
Обичам те, едва ли ще простиш
Обичам те, дори и като камък
Сърцето ми отново ще смутиш.
Обичам те като жарава
Заляла сухата земя
Като утринна зора изгряла
Която гали мократа трева
Обичам те като земята,
Като сърцето си дори
И цялата любов във мене нося,
На тебе да я подаря…
Обичам те във утрото красиво,
Обичам те във теменужената нощ
Във топъл летен ден, когато още
И небеса огъват се от скръб…
Обичам те във залеза, когато
Земята е обагрена във кръв
И с чудни звуци ромоли водата
И плиска се във шепот нов
Обичам те и във полята,
Покрити с майчина любов…
Обичам те, за миг когато
В теб виждам и копнеж, и благослов…
Обичам те… защо ли те обичам…
Когато целият ни свят се срива
В един безкрайно тъп сценарий,
Където любовта ни си отива…