от sesil » 16 Ное 2006, 09:20
Сигурна ли е диагнозата? В смисъл точно епилепсия или е друго епи... При епилепсията припадъците са чести, като под чести се разбира по няколко на ден, с конвулсии на крайниците. Важно е да не си глътне езика и винаги болния разбира кога идва пристъпа, познава го дали като чува музика, или нещо като полъх, просто минути преди самия припадък се случва едно и също, и се разпознава, веднага ляга дори на пода, за да не си удари главата. Лекарствата подтискат симптомите и намалят припадъците, но се взимат до края на живота. За да се получават през здравната каса на по-ниски цени детето трябва да се заведе в психо-диспансера, знаеш какво означава това.
При това избора на "лечение" трябва да е точен и прецизен - или народна медицина, или лекарства - двете не бива да се смесват в никакъв случай.
Говори с детето си - какво е ставало преди самите припадъци, как се е чувствало и с хората които са ги видяли - ако няма гърч на ръцете и краката, ако детето има някакви спомени от самия припадък със сигурност без да съм лекар мога да твърдя, че не става дума за епилепсия. Просто съм минала по този път като дете. Припадъците в моето семейство са нещо естествено и се предават на всяко поколение, като се "израстват" в пубертета.
А прабаба ми е излекувала баба ми с една проста рецепта - от 9 кладенеца вода, с малко мърморене върху нея я е окъпала. Същото лечение приложи и на мен, макар че родителите ми бяха прекалено скептични и 10 години ходих по доктори с ЕЕГ- та на всеки 3 месеца, заради епиконвулсио, макар че диагнозата не била съвсем точна, ама нямало такава за моите припадъци. Но и дете, кой ще го чуе. След лечението на прабаба ми припадъците спряха, но и лечението на докторите вече бе започнало и естествено - това е от лекарствата.
Режима също е много важен, както и съня както е казала Уанда, но пък стандартното лекарство за епилепсиите е фенобарбитал, а той приспива, но и човек се пристрастява към него - прочети за барбитуратите - водят се наркотични вещества, а той е от тяхната група.
Когато станах на 16 казах баста - спрях си сама лекарствата въпреки всички предупреждения на докторите колко опасно е това и как болестта ще се върне след години като ги заместих с йога, разделно хранене и правилното дишане на йогите, но пък майка ми продължи да си ме води на ЕЕГ по старата схема и тогава лекуващия ми лекар каза, че оздравявам и скоро ще започнем да намаляме лекарствата, като самото спиране ще продължи поне 2 години. На 19 обаче ме излови че не пия лекарствата и аз й признах всичко, тогава и спря да ме води на ЕЕГ-та. Тази година обаче имах 4 припадъка - причините си ми бяха ясни, но за да се успокоят всички покрай мен отидих отново на ЕЕГ. Заключението на докторката беше, че няма и следа от прекарано преди време епиконвулсио, но ако искам тези състояния да спрат може да ми сложи такава диагноза и да ми изпише лекарства като аз си избера дали да минава през здравната каса и да ме заведат в психото или да си ги плащам и да ходя на частно при нея да ми ги изписва всеки месец със специалната рецепта. Естествено отказъх.
Припадъци могат да се получат и от ниско кръвно, силни миризми, обезводняване.
Попитай детето си дали понякога се е чувствало в безтегловност, дали е имало чувството че лети, дали е имало случаи когато все едно е вървяло като през вода и е виждало въздуха през който уж се движи като многоцветна река и движенията му са били трудни, дали на гости са му идвали "невидими" приятели с които си приказва.
Истината е някъде там.