Миг колебание

[4ervenokosa vestica]

Мисля и аз да пусна нещо, което снощи написах. Не знам дали някой ще го прочете и всъщност си мисля, че няма нищо общо с магията. Но все пак реших да го споделя с вас.

[size=18]Миг колебание[/size]

Самота или пустота в душата
две чувства еднакви и много различни по своята същност
Самота или живот по течението
живот без мисъл, живот в пустиня

Сутрин отваряш очи за новия ден
приветстваш слънцето, изпращаш луната,
прегръщаш любимия, протягаш се сънено,
мислиш си това е живота.

Времето лети покрай теб
само ти май все си си същата
Сезоните идват и си отиват
всичко се върти и променя
само в товйта душа
ни капка промяна.

Мислиш си и утре е ден
нещо ще влезе може би в твоя живто
монотонен и скучен
Тогава ти ще отвориш очи
и ще кажеш Привет мой нови приятелю.

Ще разтвориш ръце
приютявайки го в твойто сърце
задържаш малко мига
казваш се и ето това е живота
Всичко е преходно
само този миг
ще остане завинаги някъде в теб.

Самота или пустота в душата
ето това е въпросът
кое от двете е страшното
кое от двете избираш
това да си сам неразбран
или да си самотен и влюбен.

[ilusia]

Идеята ми допада , а по-голяма магия от човешките чувства и спотаените в душата стихии , здраве му кажи
Съжалявам ама.. никога не съм била съгласна с максимата " във форум за магия място за стихове няма " Дрън дрън та пляс. ( ша ме прощават уважаемите магьосници ;) )
Май много често всички тука забравят , че преди да бъдат , вещери и всичко произлизащо от това , те са си преди всичко хора , колкото и да го отричат
Ето моят отговор на въпроса поставен деликатно в стиха ти.
Макар и да боли , живота си тече и нищо не може да го спре. Колкото и да сме лоши и какви ли не.... просто все още сме живи ;)
Всички се променяме.... " всичко тече , всичко се променя"

Докосни ме с восъчно бели пръсти ,
усети порцелановото ми лице.
Изпий сълзите ми гъсти ,
бъди поне за малко дете...

Живей в моят измислен свят ,
на вънка е чуждо...
Но не съм измислица аз ,
реална съм макар и обвита в мрак.

Погали ме със слънчеви лъчи тъй пъстри ,
завий ме със звездни мечти...
Желай ме в покварени дни ,
жената живееща в чуждите мисли.

Дръзка съм и непокорна ,
сталактит е моето сърце ...
Остро те пробожда... ангелско дете..
Докосни ме , усети това порцеланово лице.
Начупено е и прорязва човешкото сърце...

Восъчна кукла съм аз , излята от мисли и страст ,
нежна загадка , задържаща те в ужасяваща хватка.
Ангелско сърце , облечено в демонско лице..
Грозна съм и изродена , моята същност в Бога родена.