Въпросът ми е доста задълбочен.Чудех се дали точно към вас трябва да е,но мисля,че изясняването му е важно за всички.
Стигнал съм до някакви знания за механизмите на вселената,за реалността,за личността итн,но има неща до които не съм стигнал.
Знам,че човекът е много повече от своята личност,която може да загине.Душата е друга по-издръжлива наша същтност,но явно и за нея е възможен край.
Остава духът,който би трябвало да е безсмъртен или поне доста по-непреходен от първите две наши личности.
Знам,че има същтности на разрушението,които се възсползват от всяка наша грешка,за да ни прилапат и унищожат.Няма да се спирам на тях.
Въпросът ми е дали според вас има точка на вечност и безсмъртие,до която ако се стигне - пропадане вече няма?
Arian Sun беше казал,че човек(душата) трябвало да изпита своите граници на възприятие.
Вярно е,че това,което не те убива те прави по-силен,но има ли нещо,което те убива.И има ли граница,чието преминаване не позволява връщане назад.
Има измерения по-плътни от нашата материална реалност.Там съществуват нечовешки страдания-не искам да ходя за да проверя това,нито да изпитвам границите си на възприятие.
Може би смъртта е тъкмо самоунищожение,което никаква външна сила не може да ти причини ако ти не я допуснеш.