За магията,приказките,чудесата и реалността

[AryanSun]

Изказвам едно мнение,което бих искал да споделя и да чуя
мненията на другите,като само казвам,че то е просто мое пред
положение.Много е вероятно да греша и бих искал да е така.

Става дума за волевото предизвикване на физически феноме
ни като се почне от телекинеза,пирокинеза,телепортация,леви
тация...и се стигне до нещата,за които сме чели в приказките и
филмите.

Почти всички мечтаем за подобни сили.Обаче осъществими ли
са те.Почти няма тук човек,който да не се е сблъскал с подобни
феномени.Правите ритуал някакъв,призовавате някого,започва
да се чува пукане по стените,понякога изгарят електроуреди,
стъпки почват да се чуват,предмети могат да изчезнат от къща
та и да се появят на място,което е отдалечено с километри,вре
мето да се забави или забърза...списъка е огромен.Но лошото е,
че те се случват,ние не ги правим,поне не съзнателно.Затова се
изисква сила,при това твърде голяма.

Възможно ли е също така да разполагате със такава сила,при
която да имате 100% успевавемост в реализирането на събития?
Сила,която е на твое разположение 24 часа в денонощието?
Лично аз съм имал 2 или 3 пъти такава в живота.Първия път беше
1990та година,после още два пъти.Лошото е,че не трае повече от
месец подобна благодат,накрая си скапан отвсякъде.Не мога да
пиша за това,защото е доста лично преживяване.Но трае сравни
телно кратко.

Колкото и да ни се искаше да придобием свръхсила тук и сега,
изглежда подобен проект ще си остане научна фантастика.Чуде
сата ще си останат във фентъзи романите,митовете и легендите.
Е,не че не се случват,но едва ли ние ще можем да ги предизвик
ваме по наша воля,пък дори и веднъж или два пъти в живота.

Причината за това е,че физическия свят не би издържал подобно
налягане на по-висшите нива.Ако трябва да дефинираме понятие
то "чудо" на научен език,на езика на физиката,ще трябва да си
припомним какво знаем за ентропията,енталпията,вероятностите...
От там е известно,че реалността се стреми към явления и процеси
които са с по-нисък порядък и което ги прави по-вероятни.По-малко
вероятните неща изискват доста енергия,за да се осъществят.Ето
защо смятам,че нивото на силата,която може да има един човек,
е доста ограничена.Прилив от сила,която да отговаря на онези
гореспоменати благинки,е несъвместима с живота и физическото
съществуване.

Не сте ли забелязали,че големите окултисти са имали доста здраво
словни проблеми,живели са много малко и...не особено радостно.
За Дий и Кроули писах.Дайън Форчън умира на по-малко от 50 годи
ни от левкемия.Скот Кънингхам,любим автор на много последовате
ли на Уика и природната магия умира също твърде млад.Кроули,
може да е живял сравнително дълго(71 години),но умира по доста
тежък начин.Така е и с Парацелз и много други...

Някои ще кажат,че причината е порочния му живот,но...доста
други не са имали такъв,дори и да допуснем,че слуховете за
кроули са истина,разбира се.

Може би това ще накара последователите на антиокултните
парадигми да злорадстват,но нека не бързат,защото не само
окултистите,ами и хора с гениални заложби имат същата съдба.
Не живеят дълго,живеят трудно,често болезнено.Някои от тях
имат доста порочен живот,а и нерядко гениалните хора са се
занимавали доста активно с окултизъм.

Това е и всъщност причината,поради която т.нар. Антихрист
не може да се роди тук.Това,което съм видял за него е,че
енергийният ресурс,с който разполага е колосален-меко
казано.Колкото една слънчева система,а може би и повече.
Да се въплъти подобно нещо тук е невъзможно.

Идеята е,че за да се развива духа,(почти) винаги рухва физичес
кия план.Казвам "почти",защото никога не можеш да бъдеш съв
сем сигурен-поне лично аз не мога,затова и постнах тази тема,с
надеждата някой да ме опровергае.

Така че физическия план не би могъл да позволи израстване над
определено ниво.Има и още един фактор,който изследвам и той е
енергийната матрица на съзнанието,което де факто движи света.
Тъй като магията дава увеличаване на личната сила,а общество
то се опитва да притисне индивида.Ненапразно магическите зани
мания се смятат за антиобществени и мантрата "ти нямаш сила
няма магии,всичко е цифри,математика и има разумно обяснение,а
ти си един луд" задейства просто един егрегор,който...разбирате
накъде бия.Този фактор не е толкова невъзможно да бъде елими
ниран,но не е там работата.

Е,та въпросът е-щом възможностите на съзнанието тук,във физи
ческата реалност са ограничени на практика,какво остава?Те почти винаги се осъществяват като добро стечение на обстоятелствата.И няма начин на практика да бъде иначе.Наличието на подобни сили
е възможно,разбира се,но не във тази реалност,в която живеем
ние,а в по-висшите нива.Не изглежда ли всичко така,сякаш смисъ
ла на цялото духовно развитие тук е да се подготвим за пребива
ване в по-висшите светове?Както един приятел се изрази,магията
не е чийт за живеене,а начин на живот.Или по-скоро е преход към
други нива на съществуване?

[EXARP]

Хей Ариецо, според мен съзнанието на обществото не признава магията като реалност. Опитва се да приеме нещата много по просто. За повечето хора всяко нещо трябва да си има разумно обяснение, независимо какво е то, затова и вклучват математиката и така нататака. Казват че даже тя била една от най-точните науки, а аз определено вече се съмнявам в това, не но е мястото тука да го обсъждам. Заглеждал ли се се в хората, с които се разминавш всеки ден по улицата? Ако отговорът е да, сигурно си забелязал
колко еднакви изглеждат те - с дълги коси, описващо тялото облекло, тракащи токчета и лице скрито зад маска от силен
грим. Желаещи да бъдат забелязани, всички те в старанието си и усилията си да бъдат 'идеални', са загубили своята
идентичност, собствения си стил, и неусетно са се превърнали в част от тълпата. Децата бързат да порастнат - малките
момичета, а вече и момчета крачат наравно с юношите. И защо трябва да бъде пропуснато това време на безгрижие и искрен
смях? Нима сме толкова обсебени от идеята, че няма да успеем да се насладим на всичко, което ни предлага живота и затова
сме толкова нетърпеливи да изживеем всяка следваща минута? А животът е пътека, по която трябва да стъпва внимателно, ако
не искаме да загубим разновесие и да паднем. Какъв е смисълът да се стремим да правим все по-големи и по-големи крачки,
като скоро сме проходили? Но... вече живеем в либерално общество и сме загърбили всякакви задръжки. Всички се прекланят
пред идолите си - основните примери на подръжание са станали такива, вследствие на уж несправедливото им влизане в
затвора; броя нецензурни думи, които могат да кажат в минута; идеално изваяните тела, благодарение на няколкото пластични
операции или хормонални хапчета. Но за всичко си има причина... съвременният свят е такъв. Начините за забавление се
въртят предимно около димящата цигара, некачествения, но затова пък евтин алкохол и леките наркотици. Стряскащо - дори
абсурдно, но пък модерно.
Действителността, която ни заобикаля изгражда и типичните характери за днешното време - все по-трудно и по-трудно е да си
спомниш кой си. Заобиколени от злоба, алчност и двуличие, хората пренебрегват моралните си ценности, вглъбяват се в своя
собствен свят и не признават нищо друго освен своите желания, нужди и потребности. Превърнали се в егоисти, те стават
пасивни към съдбата на всички около тях, дори и към тази на приятелите си.
Всеки сам за себе си има правото да прецени дали му харесва да живее според това, какво е модерно и какво не. Модата
конкретизира хората. Тя налага точно определени вкусове и разбирания. Защо всеки не опита да разчупи по свой си начин
рамките на наложените му идеали?! Нека да се осланяме на естественото в себе си - да бъдем импулсивни, неподправени,
искрени, да правим нещата по свой си начин, да бъдем личности, а не просто хора. Как да са възможни всички тези чудеса като съзнанието на днешното обшество е сложено в една неразрушима за повечето рамка, рамка която ги прави такива материалисти че живеят ден за ден. Токова много вещоманен, егоистичен и злобен е днешния свят. Приемат всичко различно за нещо което не невъзможно и все пак ако го видят пак биха го отрекли.
А защо всички или поне повечето гениални хора умират млади...може би тва е резултат от работата на тяхното съзнание, може би то ги убива. Може би физическото ни тяло рухва щом духът ни се изучи достатъчно в този свят и е готов да премине ма нататака...
Всеки прави избори в живота си които определят накъде ще тръгне той. В един от постовите си пишеш че си видял антихриста, че той е човек издигнал се до божественото. Според мен стигне ли такава сила човек би исчезнал от нашето ниво на съществуване. Предполагам сте чували легендата за Енох който се издигнал до бога..но повече не се върнал.

[KAT]

Гледам, че си писал за телекинеза и ще спомена нещо. Имаме три понятия телекинеза, психокинеза и левитация. Всъщност и трите думи означават местене на предмети със силата на психическата или мисловна енергия. И така според дебелите окултни писания и многото източници в интернет се има предвид:


1. Телекинеза - с помощта на енергията на ръцете да се местят предмети. Вижте сега енергията на ръцете сама няма да потече трябва онова горе в главата да направи така че ръцете да излъчват тази енергия за да се движат предметите. Така че това си е психокинеза която става с помощта на мисълта, но енергията се излъчвала от ръцете.

2. Психокинеза - това вече си е чистата телекинеза, с помощта на мисълта местим предмети.

3. Левитация - да идваме до тази интересна дума, да вдигнем сами себе си. Ами ако владем телекинезата (или по-точно психокинезата) и можем да вдигаме предмети от заобикалящия ни свят няма да представлява никаква трудност да вдигнем и себе си, с помощта на мисловната енергия. Но видите ли трябва ни и отделна дума и за това когато вдигаме сами себе си.

Идеята е,че за да се развива духа,(почти) винаги рухва физичес
кия план.Казвам "почти",защото никога не можеш да бъдеш съв
сем сигурен-поне лично аз не мога,затова и постнах тази тема,с
надеждата някой да ме опровергае.

Това звучи като антиреклама на магията и на занимаването с психични енергии. Само да спомена, че откакто се занимавам с мисловни енергии не съм боледувал от нищо, дори и от хрема да не говорим за някакъв си грип.