Стих от Irony

[Irony]

***

Търси в безкрая мяра,
търси вселена в своя свят,
търси в животно вяра,
търси реда в небесен ад...

Търси..., но колко жалък
пътуваш в свят, кован от прах,
граден в живот тъй малък,
тъкан от вяра, злост и страх.

Comments?

[ilusia]

Малко думи , много съдържание
Моите искрени поздравления
Но имам усещането , за нещо не до изказано
Май има още нещо което ти се е искало да напишеш...

[B-L-O-T]

cool cool

[FireSun's Viking]

Интересно...

[Irony]

Ред без правила

Събуждаш се леко: отново сънуваш.
И спираш и ето, че вече пътуваш.
Мълчиш, а думи напират, извират:
‘Проказа е болест прекрасна, красива?!?’

Затваряш очи и поглеждаш нагоре,
Небето събираш във чаша. Защо ли
Земята се свива, дланта ти поглъща?
А времето в пясък се бързо превръща?

Тук всичко е нищо- прахта след Смъртта,
а тя е живот и в живота- Искра.
Което тук властва е Хаос- Съдба
и норми поглъщат се от Свобода.


Тук нещо да звучи недоизказано?

[Irony]

[shadow=orange]
***
Оранжева котка лежи на земята,
положила тежко глава.
Пълзят буболечките тихо в тревата,
събуждайки бавно деня.

Оранжева котка потъва в съня си
разперила леко крака;
усещайки все по-слабо дъха си
отваря си малка уста.

Оранжева котка изплюва кръвта си,
обагрила дневна роса.
Оранжева котка застива в смъртта си
и ражда се нова зора.[/shadow]

[shadow=red]
***
Нежност с кръв небето обагря,
огнени рози искрящо ухаят.
В ален дъжд луна се задавя,
свежи треви в мъглата мечтаят.

Галят с плач потънал в забрава
сребърни нимфи земята заспала.
Вятър в студ телата сковава;
сгърчили в унес плътта им умряла
капки кръв във танц я разтапят.
Сенки с развети коси, устремени
бавно в кръг се носят и капят
бледи сълзи от лицата им неми.

Рози, дъжд... Телата се сливат.
Шепнат безмълвно, когато мъглата
лумва в тях слънце. Попиват
с болка, надежда и крясък в росата.[/shadow]


Илюзия, мнение?

[ilusia]

Моето мнение е просто на любител. Човек който пише за свое и чуждо удоволствие И е ужасно далече от някакви как да кажа... висоти

***
Оранжева котка лежи на земята,
положила тежко глава.
Пълзят буболечките тихо в тревата,
събуждайки бавно деня.

Оранжева котка потъва в съня си
разперила леко крака;
усещайки все по-слабо дъха си
отваря си малка уста.

Оранжева котка изплюва кръвта си,
обагрила дневна роса.
Оранжева котка застива в смъртта си
и ражда се нова зора.


***
Нежност с кръв небето обагря,
огнени рози искрящо ухаят.
В ален дъжд луна се задавя,
свежи треви в мъглата мечтаят.

Галят с плач потънал в забрава
сребърни нимфи земята заспала.
Вятър в студ телата сковава;
сгърчили в унес плътта им умряла
капки кръв във танц я разтапят.
Сенки с развети коси, устремени
бавно в кръг се носят и капят
бледи сълзи от лицата им неми.

Рози, дъжд... Телата се сливат.
Шепнат безмълвно, когато мъглата
лумва в тях слънце. Попиват
с болка, надежда и крясък в росата.
---------------------------------------------


Първото стихче , притежава заряд. Ала на мен малко ми прилича на подигравка , освен ако "оранжевата котка" не е смислово натоварен символ. Ужасен разрез между описаната картина и цялостната нагласа на стиха носи тая оранжева котка там. Всичко казано е на прима виста - изобщо не зная дали има и капчица истина , но някак така излиза. Струва ми се малко като подтиснато желание от страх. Сякаш си искал да пишеш за нещо толкова по- различно от оранжева котка , но от притеснение да не придобие друг смисъл от заложения си я тръснал там....
А най-реалистично е просто да си имал котак , който е умрял и да ти е мъчно И стиха да е изцяло насочен на там.

Второто е великолепно. Лъха на раздяла. На болка , скръб и тъга но не от тая повратната , която ни прави бездушни кукли вглъбени в собствената си съдба , а на преодолявана със сила и воля болка.

[Irony]

Илюзия, пробвай това.


***
Една врата към рая води.
Една душа натам отива,
но няма кой да и отвори,
а свтлината я убива.

Една душа сега се гърчи.
Една молба навън напира,
нима тя вечно ще се мъчи,
и трудно пътя ще намира?

Една ръка я дръпва силно.
Една следа назад я връща
и вижда да кърви обилно
пак тялото си- рана съща.

Една врата към рая води.
Една следа е вечно скрита.
Душата всеки ще споходи,
ще дири пътя и ще скита...

[ilusia]

Извинявай но каква е целта на всичко ?
Чувствам се като на изпит ?
Вратите са врати , за да се затварят когато е нужно и да ни пускат когато сами си позволим да прекрачим прага
Към "рая" никога не води една врата. За да стигнеш там трябва да можеш да залостваш здраво едни врати и с шутове и упорство да разбиваш други... жалко , че хората разбиват врати който са открехнати... и от тях после не остава нищо....

[alistar]

Irony- моите комплименти!:) За всичките! За котката е много силно- много ми хареса! Там има доста дълбок смисъл,който те завладява дълго след като си прочел стиховете!

[Irony]

Илюзия, конкретна цел няма. Просто съм забелязала, че когато коментираш стихове (чужди) не се ограничаваш с 'Много е хубаво! Браво!', а наистина показваш позиция и отношение. А и доколкото можах да видя ти си до известна степен на 'ти' с поезията.
Искам да те попитам, дали мога да разчитам за в бъдеще на мнението ти. Интересно ми е да го знам.

[ilusia]

Да можеш.
Пишеш красиво и пленително.
Наслаждавам се на думите ти и нямам нищо против да ти показвам позицията си

[Irony]

Бих искала да знам мнението ти за 'Ред без правила'. Като усещане какво ти носи?

[ilusia]

Ред без правила

Събуждаш се леко: отново сънуваш.
И спираш и ето, че вече пътуваш.
Мълчиш, а думи напират, извират:
‘Проказа е болест прекрасна, красива?!?’

Затваряш очи и поглеждаш нагоре,
Небето събираш във чаша. Защо ли
Земята се свива, дланта ти поглъща?
А времето в пясък се бързо превръща?

Тук всичко е нищо- прахта след Смъртта,
а тя е живот и в живота- Искра.
Което тук властва е Хаос- Съдба
и норми поглъщат се от Свобода.


----------------------------------------------

Акта на събуждане е само речеви. Той не се случва в стиха ти. Една илюзия на събуденият-спящ..
Докато героят спи , проспал съществуването си , вече пътува към отвъдното . " Мълчиш, а думи напират, извират:
‘Проказа е болест прекрасна, красива?!?"
Внушава трагизъм от самотата , която обществото е наложило или героят сам се е изолирал от външността на живота . самотата е сравнена с проказа... която разрушава не тялото и плътта а душата .

Вторият куплет , говори за някакво символично "проглеждане" което е възможно да настъпи само ако , затворим очи и прогледнем в себе си , а не извън нас. И докато осъзнаем какво е трябвало да направим , за да видим истинската страна на живота... времето вече се е превърнало в пясък , което може би говори за нашето време , за нашето аз - разложено в пръстта , превърнало се в земя

Третият последен е сякаш утеха. Нищо , ти умря но пак ще се родиш. Всичко продължава , всичко тече , всичко е кръговрат . Но последните 2 строфи връщат пак към Хаоса и реда , Свободата и Робството - типични за обществото и неговите догми , което затваря отново кръга на самотата и връща в началото , като препратка към "проказата човешка" Сякаш осъждане на морала , на хората като стадна единица , на поддаването на общото...
Един вид " тълпата е толкова тъпа , колкото е най-тъпият в нея"

Общо взето обичаш да боравиш със символи ;) Влагаш много повече от колкото казваш , но се стремиш смисъла да бъде обработен и събран в сбито и качествено творение...
Та май така ;)

Пресилено мълчание пак звучи ,
думи в тишината се изливат...
А мълчанието насилено кънти ,
звуци мрака ти обливат ...

В сън сънуван пак живееш ,
блян жадуван , но защо в кошмара
тихо е така... сякаш сън в смъртта ?
Плачеш безутешно , а страданието си
намираш за грешно...

Сълзите бликат от удавени очи ,
и сякаш лодката на мечтите ти там се разби .
Платна разкъсани , рибарска мрежа те оплете ,
и потъваш , сякаш от потоп отнесено
тъй крехко , нежно цвете...

В сънища живееш , умираш там и пак там се смееш ,
кошмарни дни сънуваш, в свят на слепота.
Думите не чуваш - бленуваш за една лъжа..
И сънища сънуваш в кънтяща тишина ,
правиш .... струваш... а пак купуваш си злина

[Irony]

Илюзия, твоето стихотворение има ли връзка с нещо казано от мен?

[ilusia]

Просто мисля , че е на същата тематика

[ChaoS]

Ирония, стиховете ти са добри- много образни и цветни, с богат набор от контекстуални метафори, което на мен самия ми допада.
Само едно въпросче- нещо шаманско да има в теб? Защото в тях има доста.

[Irony]

Хаос, какво имаш предвид с 'шаманско'?

[Irony]

***

Когато искаш да Знаеш,
а път няма във теб
и вкопчваш се в думи,
отдавна измислени.

Когато търсиш Смисъла,
а във духа ти сила няма
и вкопчваш се във чужда истина,
обещала покой.

Тогава ще страдаш-
ти имаше всичко
и всичко уби,
разкъсан от слабост.

Тогава ще питаш-
една посока няма да има.
Тогава ще плачеш-
ще си тръгнал по пътя.


А това как ви се струва?

[ChaoS]

Не мога да го опиша напълно с думи, но ще се опитам...

Има нещо, което много силно на помня на тотемизма, а още повече- на пътя, който един шаман трябва да извърви след като се инициира, едно- за да достигне "другата страна", т.е. "духовния свят"; второ- за да се върне и трето- пътя, който може да покаже на другите, за да ги приближи до възвишеното.

Шаманите на времето са били връзката на хората с природата и духовния свят, както и техни водачи из живота, показвайки им пътеката и предупреждавайки ги в случаите, когато се отклоняват от нея. ((И... Не, нямам предвид разликата м/у добро и зло, а по-скоро пътеката към достигането на едно по-висше душевно състояние, която тогава е била както строго индивидуална за всеки, така и до голяма степен всеобща, т.е. имало е общовалидни действия и личностни такива. Ти, Ирония, клониш към общовалидните такива, т.е. пътя, който води до началото на личната пътека на самоусъвършенстване. Можеш да виждаш какво "липсва" и на къде е отклонението))