Помогнете ми да даря мир на една душа...

[ангелчето]

Ще опитам да се изразя най-ясно и кратко. Познавам едно момче от чата от около 20 дни. Искаше да се срещнем за първи път наживо събота или неделя, но аз нямах възможност. Преди няколко часа сестра му м писа, че е загинал в катастрофа. Абсолютно начинаеща съм в магията, нямам даже и основни познания, но въпроса ми е дали мога да помогна с нещо на близките му или на душата му, може би отвара, или някое просто заклинание?..

[Unforgetable]

Първо, нека ти изкажа съболезнования за загубата. Щом искаш да направиш нещо за тях явно наистина си държала на момчето....
Но по въпроса- мисля че по-необходимо от моралната подкрепа няма. Каквато и магия да направиш няма да компенсираш загубата. Смъртта е един "граничен" момент за тези, които остават след него и те трябва сами да го преодолеят. Най-добре не предприемай нищо, защото самият факт, че си начинаеща до някаква степен ми говори, че може да си навлечеш някой дух, вместо да изпратиш неговата душа.
За жалост така е конструиран живота - днес сме тук и утре - не. Така става винаги... и се чувстваме като играчки в ръцете на съдбата. Не можем да променим това. Важното е какво ще направим след това - тогава осъзнаваме кои сме всъщност.

[B-L-O-T]

Да ви кажа аз една мъдрост по тоя случай :

Буда пристигнал в един град с учениците си . Дошла една жена при него и казала :
- Буда ! Детето ми умря . Ти си сърдечен . Добронамереността ти се е разпространила на всякъде . Моля те ! Съживи детето ми . Кажи ми какво да направя за да го спасиш . . .
- Ето какво да направиш - Отиди в селото си . Чукай по къщите и питай дали някой не е умирал в семейството им . Когато стигнеш до къща в която никой не е умирал ела с една торбичка пшеница сутринта и ще съживя детето ти .
Жената тръгнала обнадеждена . Чукала по къщите до обяд но никой не намерила такава в която никой не е умирал от семейството . Започнала да си мисли че Буда я изпързалял но продължила . След като минала всички къщи и не намерила такава която търсела разбрала какво е имал предвид Буда . . .

[Unforgetable]

Добре казано, B-L-O-T! Макар че винаги ми е било много интересно по какво отчитат т.нар. Бог кой да живее 100 и кой 30 години. Защото наскоро посетих една болница в Пловдив и тогава се запитах: "Защо?". Хората бяха толкова отчаяни... а скапаните доктори се гавреха с тях от сорта "наши и ваши" и "почивката се удължава за по още едно кафе"... И кой може да ме убеди, че везните на "Всевишния" не са нещо поизкривени... Защото онези хора знаеха, че за тях няма лечение, а за докторите беше все едно... Май Бога взема само MasterCard...

[ilusia]

"Неведоми са пътищата Господни " по-мъдра приказка от това скоро не съм чувала За всяко нещо си има причина и следствие И аз в червения кръст съм чувала какви ли не ужасяващи звуци в домовете за деца... но всеки си носи кръста и съдбата . Не осъждам нищо което не разбирам

[B-L-O-T]

Unforgetable - Великата истина е че няма велика истина . Това са дадености . Няма такова нещо като "аз не заслужавам това" или "защо той а не мен" . Може и да си променя мнението но за момента мнението ми е че "НЯМА ВЕЛИКА ИСТИНА" . Така отговарям и на илюзия за "кривите везни" - те просто не съществуват .

[ilusia]

Не съм съгласна с теб. Да няма криви везни ... Но живота не е даденост. Съдбата и щастието не са даденост. Всичко в този живот е урок , всяка пътека крие изненади... Човек никога не трябва да обвинява живота или съдбата за това което се случва - така е трябвало , така се случва. Ако си достатъчно умен един ден разбираш защо е станало така... И дори благодариш

[B-L-O-T]

Че има уроци има , че не трябва да обвинява съдбата - съгласен но това не са аргументи с които да подкрепиш тезата си .
"Ако си достатъчно умен един ден разбираш защо е станало така..." - това искам да ми дадеш пример и да го коментираме .

[ilusia]

Примерите ми биха били твърде лични и предпочитам да не бъдат коментирани на всеослушание. (ако искаш знаеш как да ме намериш . Впрочем вече си го правил , дори да не помниш )
Просто понякога нощем преди да заспя се връщам години на зад и откривам защо нещата са се случили или не са се случили...
Живота е верижна реакция на твърде много емоции , чувства , мисли и действия...

[B-L-O-T]

Има следствия - да но да се каже че едно нещо не се е случило за да се случи друго ми звучи невярно . . . Като не можеш да дадеш примери няма как да направим дискусията . . . Така изказваме само теории без допирна точка . . .

[ilusia]

Добре , дай ми пример ти тогава
Добре... преди време бях лудо влюбена. Ама толкова лудо , че просто не можеш да си представиш. Както и да е , страдах много по това момче , ама наистина много....Нищо не излезе , но това пък ме научи на много неща. Живях сама 2 месеца и нещо , на непознато място , работих с непознати хора , най-общо казано пораснах. На всичко отгоре момчето май се оказа енергиен вампир. Трудно се обяснява неща , които дори ти самият разбираш трудно и са вътре в теб. Просто не бях готова и не можех да обичам. Не бях готова и да бъда обичана... Нямаше бъдеще , нямаше смисъл... Ако някой ми го беше казал тогава щях да му забия един шамар....
Сега е друго. Трябваше да мине година , за да осъзная нещата...

[Unforgetable]

Леле, хора, пак аз станах причина със своите "гениални" мисли за дебати... Просто има неща, за които явно никой няма да ми даде отговор. Някога и аз мислех като вас - "както е писано, тъй и ще стане"... докато това не засегна мой близък. Тогава видях как въпреки всичко сме безсилни - безсилни са магиите, молитвите, думите, църковните ритуали, всичко... Дано никога не се случи на вас! защото по-голям ад от това да гледаш как един човек гасне всеки ден пред очите ти... да не искаш да го срещнеш, защото чуваш едно: "Какво казаха? Кога ще се подобря?", пропито с толкова надежда. А аз какво правех?! Стисках зъби, гледах го в очите и го лъжех: "Скоро, скоро..." Но и двамата знаехме, че краят идва... И ми е много любопитно какво би ми казал т.нар. Бог сега? "Прости"... Не, има неща, които не се прощават...

[KAT]

ilusia - като четях това твое изречение моите от горе ми го прочетоха така - "На всичко отгоре момчето май се оказа енергиен негър". Аз мога и сам да чета но те са по-бързи от мен и ме изпреварват.

ами тази простотия -"Просто не бях готова и не можех да обичам. Не бях готова и да бъда обичана... Нямаше бъдеще , нямаше смисъл... Ако някой ми го беше казал тогава щях да му забия един шамар....
Сега е друго. Трябваше да мине година , за да осъзная нещата... "

ти вярваш ли на такива приказки, само слабохарактерните хора се хващат на такова нещо. Била си лудо влюбена а след това всичко било излязло че е една голяма глупост. Това за мен специално са едни такива клишета, които се използват когота стане дума за любов и взаимоотношения.

[ilusia]

Отказвам да коментирам лични преживявания.
Моят живот е всичко друго но не и ваша работа.

[KAT]

гледай сега аз съм го писал, но пак да напиша, няма такова нещо като енергиен вампир и то човек да е, ако щеш вярвай.

[B-L-O-T]

Ilusia - Това което си постнала е само сбор от случки . Едното не се е случило заради другото . Имало е урок - да , но това че си била в такова състояние когато си била влюбена няма общо в понататъшните ти случки . . .
Unforgetable - "И ми е много любопитно какво би ми казал т.нар. Бог сега?" - това е нелепо . Какво значи Бог да ти каже . Бог си и ти . Щом една скърбиш значи и една част от Бог скърби . Стига говорехте за Бог като нещо отдалечено от вас , като нещо което е отделно от вас . Бог е виновен за смъртта му също толкова колкото и за живота му . Защо не си се изпълнила с радост към Бог - Да , този човек живя ?
"видях как въпреки всичко сме безсилни - безсилни са магиите, молитвите, думите, църковните ритуали, всичко" - Безсилни ? Ако можеш да кажеш "АЗ съм безсилен" да - безсилен си . Но когато станеш едно с всичко около теб (Бог) тогава няма да можеш да кажеш "безсилен СЪМ" , ти няма да се имаш като нещо отделно . Отделното нещо е слабо нещо - 10 е повече от 1 . . .
КАТ - За първият пост си прав за нещата които успях да разбера . Това за Илюзия например не го разбрах . . . За вторият пост аз мога да кажа че има но твоята дума срещу моята . . . Няма как да продължим свестен разговор . . .

[Unforgetable]

Казах ти B-L-O-T, не можеш да го разбереш... това нещо трябва да се изпита за да знаеш какво е. Мислиш си как помагаш на хора, който не са ти толкова близки, а в крайна сметка не можеш да помогнеш на онзи, който срещаш всеки ден?! И всички ти казват - моли се на Бог... но няма ефект... Щом казваш, че Бог е част от всеки, то с моя се знаем, но не си говорим...

[ilusia]

Unforgetable
Наистина ще дам всичко от себе си да ме разбереш и се надявам това да бъде уважено - казвам го от душа и сърце и не желая коментари . Моля !

Повярвай ми зная за какво говориш. Бях на 13 когато гледах как майка ми умира. Имаше рак със разсейки. За сега нещата са наред. Бях на 10 когато гледах как дядо ми умира от рак на черният дроб - малко по малко.... Почина. На 9 баба ми се самоуби - тази чието име нося. На 17 се самоуби един мой добър приятел... едва на 18... На 18 вървях към гробището с тепсия пълна със жито. Пред мен беше само братовчед ми - висок , силен и мусколест.... сриваше се под тежестта на кръста. Гробището беше на 1 км. от селото. Когато се обърнах все още виждах колите и хората. През живота си не бях виждала толкова много хора....
До ден днешен , една година по-късно виждам лицето на вуйчо си. На сватбата на сестра ми дъщеричката му , на 13 години запя. Запя така , че всички ревнаха. На 16 държах ръката на сестра ми , която в безсилен плач умираше от болка , за това , че бе принудена да направи аборт. Беше болна , лекуваше се и лекарствата увредиха плода. Знаеш ли още колко мога да продължавам ? Знаеш ли на колко хора паля свещичка ? Знаеш ли по колко пъти на ден някога се питах как по дяволите мога да помогна ? Майката на един от най-добрите ми приятели починала , когато е бил на 17.... Не дойде на бала ми защото беше един ден след задушница. Боли ме когато гледам как всеки път пали 2 цигари. Една за него и една за майка му...Помоли ме да нарисувам татуировката му. Кръст със сърце , роза и година...
В живота на човек се случват неща , за които никога не можем да бъдем подготвени. Случват се неща , които не можем да си обясним , но дори да можем - не го искаме. Защо ни боли ? Заради собственият ни егоизъм , собственото ни его ....
Някога да си мислила каква благодат може да бъде смъртта ? Да си се замисляла , че би могло да бъде и Божие избавление ?
Жестока ли съм ? Нека бъда жестока. Мисля , че е по-жестоко да видиш как някой бива пребиван всеки ден , или изнасилен , или забременее ? А не е ли по-жестоко да нямаш крака ? Ръце ? Очи ? Да не можеш да видиш , докоснеш или усетиш нещо ? А ако на всеки един от тях е било "писано" да се случи именно това ? Гледала ли си " момиче за милиони ? " Какво би направила , ако най-близкият ти човек може да си мърда само езика ? Нищо друго , тялото му се покрие с рани ? Мускулите атрофират ?
Къде е Бог през цялото това време ? Където винаги е бил и ще бъде. В нас.
Чувала ли си за Роанда - държава в Африка. Филма се казва " Хотел Роанда" , за 100 дни умират 800 000... Имаш ли идея колко хора са това ? Убити по-най жестокия начин ....
Не къде е Бог тук мила моя... Къде са Хората... Имало е мисия на ООН там... Има заповед всички да се изнесат. Един единствен генерал остава ... Остава на един стадион с няколко воиници. Денонощно моли за помощ ... НИкой не се одзовава. И това не е просто филм. От къде го знам няма значение. И така... въпроса не е къде е Бог , а къде да хората тук ?
Но това е друг въпрос. Говорим за лични трагедии нали ?
Все пак вярвам в Него и в Справедливостта . Не разбираме защо нещо се случва , но първото което правим е да се озлобим , да се ожесточим и да обвиним. А какво право имаме да обвиняваме ? Никакво....
Май наговорих твърде много глупости , а същината не би могла да се изкаже с думи... Трябва да се преживее , да се почувства....
Егоисти сме в живота... нека поне не бъдем егоисти в смъртта искайки да задържим обичаните същества на всяка цена... Без дори да подозираме каква би била тази цена за тяб

[B-L-O-T]

Unforgetable - Кажи ми кое точно трябва да изживея ?
Аз помагам на всички еднакво . Просто тези които са покрай мен всеки ден като видя че не възприемат спирам .
Ilusia - Ти направо ме уби с тоз голям текст . Ето започвам да чета и анализирам изречение по изречение
Явно доста си се докосвла до смъртта чрез други . Това кара човек да израства много . Както се казваше в един филм "Човек израства тогава когато осъзнае че един ден ще умре" .
"Все пак вярвам в Него и в Справедливостта . " - тук не става въпрос за вяра . Хората с вяра в Бог не го познават . Хората които питат къде е Бог също . Хората които въобще могат да говорят за Бог с съзнанието че той е нещо а не всичко не го познават , не познават себе си . Вие сте жени и ви е генетично да сте по чувствителни но разсъждавате почти изцяло от позиция на "сърцето" . Така просто няма как да стане . И аз не съм имал прекрасно детство - Сестра ми се опита да се самоубие , баща ми е тероризирал майка ми , като малък за всяко нещо баща ми като се прибере ми събуваше анцунга и ме удряше с колана си и ми оставяха грозни белези . Но аз не живея с тези неща в момента . Доста са ми дали и взели тези неща но не тъжа , не се чувствам жертва , не живея в спомените си . Живея Тук И Сега .

[KAT]

ilusia - твоята философия за живота знаеш ли каква е , каквото е решил Бог това ще става, ще се мъчиш и да имаш и собствен живот и ти да вземаш решения, но винаги ще усещаш че всичко е един вид предопределено как ще стане. Това е пораженско поведение, така че изборът е твой.

И още нещо твоя Бог да духа супата, ако знаеш само какви са .......