Аз танцувам
елегантен танц в мрака.
Аз нова годеница съм на Сатаната,който дебне ме и чака.
В мъгла обгърната танцувам
с Господаря си червеноок.
В тъмноната бавно аз изплувам,
прегърната от мъж висок.
Колко много фина красота
в тоз обречен танц!
Ефирна идва нежността
някъде в далечината чува се звънец.
Полъхва вятър
в мъглата два сиуета очертава.
Всичко тук е само театър.
Минури до мига на истината ни остават.
Танцувам с Дявола.
Заобиколена съм от демони.
Изтерзаната душа съм аз продала
за щастието твое ,о любими!
За да имаш всичко се погубих.
Танц със Дявола танцувам.
За да си щастлив всичко ценно аз загубих.
Душата ми съблечена танцува !!!
Ангелите падат първи
Ангелите падат първи.
Пропадат,тръгват си,не се завръщат.
Вървят заплащат за човешките съдби
когато пътят им надолу се обръща.
Долавям аз ангелски плач
в среднощата червена клада.
Господ техен е палач,
унищожаващ сбъркалите без пощада.
Не.недей да падаш
ангел мой единствен!
Дори когато ме збравяш
в среднощния си плач свещен!!!
Моето самоубийство
Всред гробища студени и сумрачни
тисово дърво расте.
И клоните сурови са палачи
л'лее се впимчено въже.
А на въжето труб безмълвно се люлее
над истинала моминска плът.
Врана погребална песен пее
но преминала е тя отвъд.
Преминала от болка
и смъртта изтръгнала живота
О,колко струва,колко
на душата смазана плачът?!
Очите й невиждащи
са угаснали звезди.
Сурово огледало на дни отминали
и погубени мечто.
Вися аз там,на туй тисово дърво
така безплътна и студена
погубена
от жалката любов.
Защото в очите ми студени
до вчера огън е горял
духът в тялото ми ледено
до вчера се е молил и е тлял.
Защото в едно момче се влюбих.
Защото то сърцето ми унищожи.
Защото смисъла в живота си загубих.
Защото доброволно се убих.
О,аз и в гроба ще продължа да те обичм
с л'бов силна и дълбока
клетвата си аз пред теб изричам
с много.много болка!!!
Това е само малка час но реших да ги споделя с вас за да чуе мнение защото досег а никой не ги е чел Благодаря за вниманиео предварително
