Не мислех да участвам в темата, но прочетох нещо, което ме накара да се замисля. Да си намериш учител не е чак толкова трудно, но се явяват няколко проблема. Първо, че учителя идва когато ученика е готов е абсолютно вярно. Обаче...когато нямаш учител ти се съревноваваш с най-силния си противник, а именно себе си. Как? Много просто- чуваш, прочиташ или научаваш нещо, но не си сигурен дали това е истина или не е само поредната заблуда или частно разбиране на даден човек. Тогава идва Съмнението-ако питате мен най-добрия приятел. Трябва сам да отсееш кое е истина и кое заблуда, кое са празни приказки и придаване на важност и кое си е точно така, а това според мен и най-вече това, че сам трябва да се справиш отваря ума. Започваш да мислиш и започваш да подлагаш собствените си разбирания под въпрос, което премахва много ограничения и разбира се създава нови, които също да премахваш когато си готов. Друго нещо- един човек може да те научи само на това, което знае, той винаги ще е обременен от своите разбирания, заблуди и ограничения и освен ако не се появи някой равностоен на някой бог или пророк нямаш гаранция, че тоя 'учител' не те обърква. Може и да звучи тъпо, но винаги съм мислела, че това от което имаш нужда идва при теб. Например много искаш да се занимаваш да кажем с астрална проекция, но отначало нямаш нито информация, нито някой иска да те насочи. Разхождаш се из града и влизаш в книжарница да си купиш...моливи (обичам моливи, не ми се смейте

) и става така, че виждаш някаква книга за астрална проекция, викаш си няма да я взема, защото сигурно е пълна боза, ама нещото в главата ти...или по-точно в теб самия ти казва 'Айде бе купи си я.' и ти се набутваш с някакви пари и си я купуваш. Може да седи във вас година-две-три-пет, но в един момент ( а тоя момент винаги е точно когато си готов да се заемеш с даденото нещо, с което желаеш) отваряш книгата и я изчиташ на един дъх. После обаче изцяло от теб зависи дали ще опиташ на Практика нещата написани вътре. И тук идва най-добрата приятелка- старата Практика. Как? Много просто-много хора никога не се стараят да приложат на практика прочетеното и най-вече тези, които имат огромното желание да се научат. Откъде знам? Много ясно-от личен опит. Трябваха ми години, за да се сетя, че това което искам ще стане само ако се захвана с него. В момента обаче когато си готов се захващаш и то вече не е бреме, а приятно и адски интересно занимание най-често с бързи резултати. Още нещо-не можеш да се научиш на нещо преди да си готов да го осъзнаеш. Не казвам разбереш, защото разбирането е долу-горе лесно, но осъзнаването...това е друга тема. Може да разбереш една идея, но тя започва да се проявява в живота ти едва когато я осъзнаеш. Много хора могат да те хванат под ръчичка и да ти напълнят кратунката с всички възможни мощни магически техники, обаче знаеш ли какво ще осъзнаеш от тях-ами почти нищо и ще ходиш да плачеш, че не действало. Може да се опитваш хиляди пъти и пак да не подейства, обаче в един момент нещата се наместват, а може би ти израстваш духовно и психически и започваш да ги чаткаш нещата. Затова магията се учи цял живот-просто за някои неща, които ти се иска да ги можеш на 20 няма да успееш да ги направиш докато не станеш примерно на 56. Разбира се има изключения, но ако ти си от изключенията ще го усетиш като например в един момент на 'отключване' (което може да е най-обикновенна ежедневна случка или шамар зад врата

) и след това започваш да напредваш адски бързо и да усвояваш адски лесно. Има и начини да ускориш процеса разбира се, но това всеки преценява сам за себе си.
Само да добавя, че дори и 'учителя' да е бог или пророк пак не е добре да му се връзваш на 100%, а и прохождащите в магията са склонни да вярват на каквото им кажеш, което е проблем за тях самите. Така лесно се поддават на манипулации и лесно се объркват, могат да бъдат използвани за какво ли не от кой ли не. Да бе, още съм на мнение, че хората са добри същества склонни да помагат, но да не говорим за хората.
Извинете, че съм толкова многословна, но явно за обяснения ми трябват много думи
