"Мъдростта и морето"
Шепа живот, от морето вземи си.
И гледай го зорко, как пръсва се, тлее.
Със времето стават, планините на пясък.
И пясъка с времето хълмове прави.
Учи се, израствай, и мъдрост ти трупай.
Съществува то его, съществува тя гордост.
И гордост без его да бъде ще може.
А моето его, побира се в шепа,
Вода от морето, взета със нежност.
Но твоето его и ТВОЕТО его,
По целия плаж, не можеш побра.
О, аз съм лаик, и лаик ще остана,
До де преродя се във бог на небето.
И пак аз ще бъда - един бог лаик.