Мозъкът на Века

[Wizard]

[align=center]МОЗЪКЪТ НА ВЕКА [/align]

[align=center]“Въображението е по-важно от знанието”
(Алберт Айнщайн) [/align]


[left]http://www.magicgatebg.com/pictures/Albert.jpg[/left][align=justify]Запечатано в толкова много снимки, лицето на Алберт Айнщайн, “човекът на века” на списание Тайм, е станало синоним на представата за гений. Мнозина го смятат за най-великия учен, който някога е живял. Приносът му промени нашите схващания за времето, пространството и самата природа на реалността, а идеите му са оставили своя отпечатък върху почти всеки аспект от модерната физика, от субатомичното до космологичното.
Дори днес, 45 години след смъртта му, учените се опитват да измъкнат повече информация от мозъка на Айнщайн. Гениалността, която е заключена в тъканта на главата на носителя на Нобелова награда, може и да е способна да ни разкрие повече за интелигентността — невролозите се опитват да открият причината този най-необичаен от мозъците да е уникален.
Гениалност в колба
По молба на Айнщайн тялото му е кремирано след неговата смърт през 1955, когато той е бил 76-годишен. Но, д-р Томас Харви, патологът, който извършва аутопсията, открадва и запазва сивото вещество на известния физик без съгласието на семейството. Осигурил си мозъка, патологът сключва сделка с най-възрастния от синовете на Айнщайн, Ханс Алберт, и с наследниците на Айнщайн, които му позволяват да задържи мозъка при условие, че той ще бъде използван за научни изследвания.
Харви направил няколко общи измервания, снимал целия мозък, разделил хемисферите и след това ги разрязал на 240 парчета, които запазил за по-нататъшни изследвания (Lancet 1999; 355: 2149-2153). Но той не е публикувал нито едно от откритията си. За мозъка не се бе чувало нищо до 1978, когато Стефан Леви, млад репортер от Ню Джърси Мантли, го проследил до офиса на Харви в Уичита, Канзас. Според Леви, който сега списва колонката за технологиите в Нюзуик, мозъкът на Айнщайн е съхраняван в офиса на Харви в две Масонови стъкленици в един кашон, който някога е съдържал бутилки сидер (www.echonyc.com/~steven/einstein.html). Предварителният преглед на д-р Харви не е открил нищо необичайно относно анатомичната структура на мозъка на Айнщайн. Харви все пак е дал на неколцина невролози да изследват няколко проби от мозъка. Един от учените е Мариан Дайъмънд, добре известен професор от Бъркли. Тя и колегите й съобщили, че мозъкът на Айнщайн изглежда съдържа по-висок процент глиални клетки - това са клетките, които подхранват и поддържат мрежата от неврони (Experimental Neurology 1985; 88: 189-204).
Все пак, Дайъмънд и колегите й са изучавали съвсем малка част от мозъка на Айнщайн, което затруднява правенето на точни заключения. Също така, нормалните мозъци, използвани за сравнение, са били със средно 12 години по-млади от мозъка на Айнщайн по времето на неговата смърт — разликите, ако въобще ги има, може да се дължат на възрастта, а не на гения.
Друго проучване бе публикувано през 1996 от Брит Андерсон от Университета в Алабама заедно с Томас Харви (Neurscience Letters 1996; 210: 161-164). Изследването показало, че мозъкът на Айнщайн всъщност тежи значително по-малко от средното — само 1 230 грама в сравнение с 1 400те грама средно тегло на мозъка на възрастен мъж. Очевидно, по-голям не значи по-умен.
Авторите също така съобщават, че мозъчната кора на Айнщайн е била по-тънка от петте контролни мозъка, но с по-голяма честота на невроните. Дали това е свързано или не, с неговите интелектуални възможности засега е чисто умозрение — тепърва трябва да се открие дали по-високата честота на невроните се среща и в мозъците на други високоинтелигентни хора.
Мозък подходящ за математика
Описанието на собственото си научно мислене, което самият Айнщайн прави, е, че “думите като че ли не играят никаква роля”, а съществува “асоциативна игра” на “повече или по-малко ясни образи” от “зрителен и мускулен тип”, пише Сандра Уитълсон, изследователят, който последен подхваща проучването на мозъка на Айнщайн.
Айнщайн често сам казва, че единият от ключовете към неговия гений е неговата способност да визуализира проблемите, върху които работи, и след това да превежда тези зрителни образи на абстрактния език на математиката. Всъщност, един от най-известните примери за това е неговата специална теория на относителността, която, както гласи историята, той развил от фантазиите си на тема “какво би било да се носиш на лъч светлина през вселената”.
Когато д-р Уитълсон и колегите й от Университета МакМастър в Онтарио, Канада, разглеждали цялостното устройство на мозъка на Айнщайн, те открили няколко потенциално интересни аномалии в теменните дялове, част от мозъка, за която се знае, че участва в обработката на математическата мисъл, пространствената визуализация и движението на образите.
Бил ли е геният на Айнщайн в теменните дялове?
Уитълсон и колегите й сравнили устройството на мозъка на Айнщайн с мозъците на 35 мъже и 56 жени, за всеки един от които се знае, че е средно интелигентен. От 35-те мъжки, осем са били на средна възраст 68 години — по-близо до възрастта на Айнщайн, когато е починал, от мозъците, използвани в предишни проучвания.
Като цяло, изследователите установили, че мерките на мозъка на Айнщайн са в рамките на нормалното с изключение на две интересни наблюдения. Мозъкът на физика бил 15% по-широк от нормалните контроли заради уголемените размери на теменните дялове и една от браздите, наречена мозъчна гънка, която обикновено разделя частите в този дял, почти не съществувала.
“Изключителният интелект на Айнщайн [за математически разсъждения и пространствена визуализация] и описания от него начин на научно мислене могат да се свържат с нетипичното устройство на неговите долни теменни дялове” пише Уитълсон в изследването, което бе публикувано в изданието на Lancet от 19 юни 1999. Тя и колегите й предполагат, че отсъствието на браздата е позволило на невроните да изградят повече връзки от обикновеното, което вероятно е спомогнало информацията да се предава по-лесно, допринасяйки към способността на Айнщайн да превежда интуитивно прозренията си на езика на математиката.
И докато резултатите са интригуващи и се съгласуват с настоящите теории за функционирането на мозъка, те съвсем не са окончателни. Най-големият проблем произтича от факта, че във всички споменати по-горе проучвания има само един опитен мозък — този на Албърт Айнщайн. Съвсем възможно е разликите, открити в структурата на мозъка му, въобще да не са свързани с гениалността му. Ще е необходимо да се изследват мозъците и на други гениални математици и да се види дали и те притежават същите анатомични аномалии. Ако е така, то теменните дялове може и наистина да са били основата на способностите на Айнщайн.
Изследването на мозъците на живите гении може и да е по-лесно, отколкото е било по времето на Айнщайн. В миналото, структурата на нечий мозък е можела да бъде изучена само след неговата или нейната смърт, но модерните технологии, като магнитно-резонансното изобразяване (MRI) и позитрон-емисионната томография (РЕТ), позволяват на учените да наблюдават работата на мозъка в живото тяло. С помощта на тези технологии може да се окаже съвсем възможно да се наблюдават не само разликите в структурата на мозъка, но и действителното количество активност, което протича в тези структури. Например, ако мозъкът на Айнщайн е бил изучен с тези технологии, учените са можели да наблюдават по-големите, уникални теменни дялове и да търсят активност в тези области, докато физикът е мислел за своите теории.
В заключение
Няма начин да разберем какво е бил мислел самият Айнщайн за изследванията, които се провеждат върху мозъка му, но е вероятно той да разбере нашето любопитство. Някога той е казал: “Искам да знам мислите на Бог; останалото са подробности”. Може би невролозите, които изучават устройството на мозъка на великия физик, търсят нещо подобно: да узнаят мислите на един гений или поне да придобият някаква представа как той е бил способен да получи тези уникални прозрения, които революционизираха физиката през последното столетие.[/align]


[align=center]Джеймс Адамс[/align]

[venus]

Приветствам идеята ти, Wizard!


"Аз виждам образа, но моето въображение не може да ми нарисува художника на този образ. Виждам часовника, но не мога да си представя часовникаря. Човешкият ум не е в състояние да си представи четирите измерения. Как може тогава да си представи Бога, пред Когото хилядите години и хилядите измерения са като едно?“

"Ако A е успехът в живота, то тогава A е равно на x + y + z. Където x е работата, y е забавлението, а z е да си държиш устата затворена."

„Ако моята теория за относителността се потвърди, немците ще кажат, че съм немец, а французите — че съм гражданин на света; но ако теорията ми бъде опровергана, французите ще ме обявят за немец, а немците — за евреин.“

„Ако не можете да обясните нещо на едно дете на 6 години, то това значи, че вие въобще нямате понятие какво означава това нещо.“

„Бих искал да знам мислите на Бог; останалото са подробности.“

„Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят.“

„Вечната загадка на света е неговата познаваемост.“

„Всяко постижение в науката започва с опит и свършва с него.“

„Въображението е по-важно от знанието.“

„Господ не играе зарове.“

„Господ-Бог изчислява диференциалите емпирически“

„Гравитацията не е отговорна за тези, които падат в капана на любовта.“

„Две неща ми вдъхват страхопочитание — сияещото небе отгоре и поучителната Вселена, в която се намирам.“

„Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.“

„Две неща са нужни за нашата работа: неуморна издържливост и готвността да изхвърлиш нещо, в което си вложил много време и труд.“

„Единственото наистина ценно нещо е интуицията.“

„Единственото, което обърква познанията ми, е моето образование.“

„Животът е като карането на колело: трябва да се движим напред, за да не загубим равновесие.“

„За съжаление вече стана очевидно, че нашата технологичност задмина нашата хуманност.“

„Здрав разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст.“

„Зная защо има толкова много хора, които обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите.“

„Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.“

„Като цяло науката не е нищо повече от рафиниране на ежедневното ни мислене.“

„Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново.“

„Който обича да марширува, напразно има мозък в главата — гръбначният би бил достатъчен.“

"Колко жалък е физикът-теоретик, когато се изправи пред Природата - и пред студентите си!"

"Масата на едно тяло е мярка за неговото енергийно съдържание."

„На Бог не му пука за математическите трудности. Той интегрира емпирично.“

„Най-печалното при младото поколение е, че аз вече не съм част от него.“

„Най-трудното за разбиране нещо на света е данъкът върху доходите.“

„Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа.“

"Науката е великолепно нещо, ако човек не е принуден да изкарва хляба си чрез нея. Всеки трябва да печели препитанието си, след като избере професия, за която е сигурен, че е в състояние да овладее. Само когато не сме длъжни да даваме отчет някому, можем да намерим радост в научните занимания."

„Не е важно да знаеш всичко, важното е да знаеш къде да го намериш.“

„Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни.“

„Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.“

„Не се подчинявай на властта, ако това противоречи на принципите ти.“

"Масата на едно тяло е мярка за неговото енергийно съдържание."

„Не се притеснявайте за математическите затруднения, които срещате; тези, с които се сблъсквам аз, са още по-големи.“

„Нещата трябва да са възможно най-опростени, но не и прости.“

„Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо.“

"Няма толкова висша цел, която да оправдае използването на всякакви средства."

„Обичам да пътувам, но мразя да пристигам.“

„Образование е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище.“

"Особено изглежда нашето положение на тази земя.Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой,без да знае защо и за какво,във всекидневния живот ние само чустваме,че човек е тук заради другите,заради тези които обича и много други свързани с него човешки същества."

„Различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия.“

„Слабостта на позицията става слабост на характера.“

"С увеличаването на моята известност, аз ставам все по-глупав, което, разбира се, е обикновено явление. Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си, и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор."

„Тайната на творческите способности е в това да знаеш как да криеш източниците си.“

„Технологичният прогрес е като брадва в ръцете на патологичен престъпник.“

„Уравненията са най-важни за мен, защото политиката се занимава с настоящето, а уравненията са за вечността.“

„Човек започва да живее тогава, когато може да живее извън себе си.“

„Човек трябва да живее твърде дълго, за да разбере колко кратък е животът.“


Wikipedia